Решение № 9118 от 9.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 84/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК) Образувано е по две касационни жалби срещу решение 1582/24.08.2020г., постановено по адм.д. 3148/2019г. по описа на Административен съд Пловдив. С обжалваното решение е осъдена Главна дирекция Гранична полиция да заплати на Ц. Аргирова сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна Заповед УРИ 4536з-515/25.09.2017г. на Началника на ГПУ Свиленград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.09.2018г. до окончателното й изплащане като този иск е отхвърлен до пълния му предявен размер от 30 000 лева, както и е отхвърлен изцяло иска за имуществени вреди в размер на 90 000 лева. Със същото решение ответната дирекция е осъдена да заплати на ищцата 410 лева направени от нея разноски по делото и 83,33лева адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете. Касационната жалба на Главна дирекция Гранична полиция-МВР е срещу осъдителната част от съдебното решение. Твърди неправилност на решението в тази част, като за това се навеждат касационните основания по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба Ц. Аргирова оспорва жалбата по съображения в писмен отговор, постъпил на 28.10.20 година. Иска отхвърляне на касационната жалба. Касационната жалба на Ц. Аргирова е срещу отхвърлителната част на съдебното решение. Твърди, че в тази част то е резултат от неправилно приложение на материалния закон и необоснованост чл.209, т.3 АПК. Иска отмяната му и уважаване на исковете в пълен размер. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба Главна дирекция Гранична полиция чрез своя процесуален представител изразява становище в съдебно заседание за неоснователността й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са подадени от страни по делото, в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу съответната част от съдебното решение, неблагоприятна за съответния касатор. По основателността им приема следното: Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с два иска срещу ГД ГП, предявени от Аргирова за обезщетяване на вреди от незаконосъобразна Заповед УРИ4536з-515/25.09.2017г., издадена от началника на ГПУ Свиленград, с която закупеният от ищцата и регистриран на нейно име, лек автомобил, марка БМВ, модел 535Д, е предаден на трето лице на осн. чл.84 ЗМВР. Единият иск е за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пазарната цена на отнетия й, и предаден на трето лице автомобил, към датата на заповедта, а другият за заплащане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални негативни преживявания, стрес, психично разстройство, невъзможност да се ползва от общочовешки права на свободно предвижване, на справедлив процес, на добра администрация, претърпени през периода от предаването на автомобила до 09.12.19 година. Предявени са и претенции за заплащане на законната лихва върху обезщетенията от влизане в сила на решението за отмяна на заповедта, до окончателното им изплащане. Съдът е преценил исковете като допустими, а ответникът като надлежен и ги е квалифицирал като такива с пр. осн. чл.203 АПК вр. с чл.1, ал.2 ЗОДОВ. За установено от фактическа страна е приел, че ищцата е закупила въпросния автомобил на 27.02.17г. за сумата от 2000 лева като на същата дата го е и регистрирала на свое име. Установено е, че на 12.07.17г. същият автомобил е заложен за издирване в НШИС със страна, подала сигнала Великобритания, с основание открадната, незаконно присвоена, изгубена вещ. На 09.08.2017г., при извършена проверка на ГКППКапитан Андреево след установено съвпадение с издирвания автомобил, ищцата е била поканена да предаде доброволно автомобила на осн. чл.84, ал.2 ЗМВР, което тя е сторила, за което е съставен протокол от същата дата, а автомобилът предаден за съхранение в ГПУ Свиленград. Установено е, че след разменена кореспонденция между ДМОС при МВР, бюро СИРЕНЕ Великобритания и началника на ГПУ Свиленград, последният със заповед УРИ4536з-515/25.09.2017г., разпоредил връщане на автомобила на К. Колев, който е представител на фирма ПламЕООД, преупълномощена за репатрирането на автомобила. С приемо предавателен протокол от 20.01.17г. на ищцата са предадени от служител на ГПУ Свиленград регистрационните табели на автомобила, на която дата тя узнала и за заповедта за предаването на автомобила на трето лице. Установено е, че след оспорването на заповедта от ищцата, с влязло в сила на 13.09.18г. решение на Хасковския административен съд, тя е отменена като незаконосъобразна. Съдът е установил, че по случая е образувано и наказателно досъдебно производство 42/18г. за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. с чл.209, ал.1 НК, по което ищцата е разпитвана като свидетел. Съдът е приел за установено, че още с предаването на автомобила, ищцата е започнала да изпитва негативни емоции, които се задълбочили и ищцата посетила психиатър на 23.10.17г., която й е поставила диагноза [диагноза] и е назначила лечение.Последвали периодични посещения на ищцата при същия психиатър през 2017г. и през 2018г. Установено е ново разстройство на ищцата през 2018 г. по повод участието й в досъдебното производство. През цялата 2019г. не било осъществено проследяване състоянието на ищцата, като същата посетила лекаря си пред 2020г. след образуване на делото. Въз основа на заключение по допусната съдебно-оценъчна експертиза, съдът е установил, че средната пазарна цена на автомобил от категорията на процесния, към датата на доброволното му предаване от ищцата е 86 730 лева, която е същата и към датата на издаване на отменената заповед. Въз основа на заключението на съдебно-психиатричната експертиза, административният съд е приел, че при ищцата се установява , което не представлява в тесния смисъл на думата, а е [заболяване], поради което ищцата е психично здрава. След като е посочил, кои са кумулативните предпоставки на чл.1 ЗОДОВ при изпълнението на които исковете са основателни, съдът в конкретния случай е приел от правна страна следното: по отношение на иска за обезщетяване на причинени имуществени вреди е преценил, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между отменената като незаконосъобразна заповед на началника на ГПУ Свиленград и твърдяната от ищцата вреда. Съдът е формирал този извод, след като е отчел, че автомобилът е предаден на служители на ответника доброволно от ищцата, а не по силата на отменената заповед, приел е също така, че със заповедта, с която автомобилът е предаден на трето лице ( отменената) не се засягали пряко, а само косвено правата и законните интереси на ищцата като собственик на предадената вещ. Съдът е посочил също така, че засягането е косвено, но не в резултат на отменената заповед, тъй като отмяната й не води до връщане на автомобила в патримониума на ищцата. Съдът е приел, че претендираните от ищцата имуществени вреди биха били налични и то като пряка и непосредствена последица само ако е установена отмяна на акт по чл.84, ал.9 ЗМВР, който е бил неблагоприятен за ищцата, тоест ако й е отказано връщане на автомобила въпреки наличието на условията на чл.84, ал.9 ЗМВР. Като правилно е преценено от съда становището на ответника, че въпросите, свързани с претенциите за собственост върху автомобила, би следвало да се разрешат в процес, различен от административния, съгласно правното им естество. Съдът е преценил като неотносими доводите на ищцата, че липсвали данни другото лице да е собственик на автомобила, тъй като в производството по чл.84 ЗМВР не се разрешавали спорове за собственост. Съдът е посочил на ищцата с оглед образуваното досъдебно производство,в което тя имала качеството на пострадал, възможността за нея да участва в същото като граждански ищец във връзка с причинената й от деянието имотна вреда. По иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, административният съд е приел от правна страна, че е налице причинно-следствена връзка между установените като преживени от ищцата негативни емоции и стрес и незаконосъобразната заповед. Съдът е определи релевантния период на така преживените вреди от датата на узнаване за заповедта -20.10.17г. до датата на първото по делото заседание -09.12.19г. Определил е размера им отчитайки техния интензитет, периода и вида им. Административният съд е приел, че не са налице доказателства по делото, които да водят до извод за наличие на някоя от хипотезите на чл.5 ЗОДОВ. Преценил е като основателна претенцията за заплащане на законна лихва върху размера на определеното от съда обезщетение, считано от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя заповедта. По разноските съдът е определил като дължими на ищцата сумата от 400 лева възнаграждения за експертизите, 10 лева държавна такса и адвокатски хонорар, пропорционален на уважената част от едната искова претенция, изчислен на 83,33 лева. Съдът е отхвърлил искането на ответника за присъждане на разноски, позовавайки се на приложимата редакция на чл.10, ал.3 ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че административният съд е направил неправилна правна квалификация на исковете. В молба-становище от ищцата ( лист 32 от делото пред първоинстанционния съд) се заявява, че настъпилите имуществени и неимуществени вреди в сферата на ищцата са в причинно следствена връзка с издадената и отменена като незаконосъобразна Заповед УРИ 4536з -515/25.09.2017г., издадена от Началника на ГПУ-Свиленград, като по-долу в същата молба становище, се сочи, че с незаконосъобразните действия по предаване на собствения на ищцата автомобил на друго лице несобственик, съобразно отменената заповед, са причинени твърдените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди на ищцата. Горепосочените уточнения дават основание за квалификация на предявените искове като такива по чл.301 АПК, който разпорежда - Когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно - удоволетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение. Неправилната правна квалификация на исковете влияе върху правилността на постановето съдебното решение и по двата иска, тъй като не са изследвани от съда всички предпоставки при наличието на които може да се ангажира отговорността на ответника в хипотезата на чл.301 АПК. Следва да се посочи обаче, че в една част решението на административиня съд по иска за неимуществени вреди е недопустимо. За недопустимостта на обжалваното съдебно решение, касационната инстанция следи и служебно по силата на чл.218, ал.2 АПК. В исковата молба, ищцата сочи като период на претърпените от нея неимуществени вреди от момента на предаване на личния й автомобил до отмянатае на издадената заповед.. Индивидуализиран чрез дати, според описания начин, този период е от 09.08.2017година до 13.09.2018 година. В съдебно заседание, проведено на 09.12.2019г. процесуалният представител на ищцата заявява, че неимуществените вреди, обезщетяването на които се иска, се търпят от ищцата и до днес, а не както било записано за по-кратък период в исковата молба. С това изявление, ищцата прави изменение в пределите на търсената от нея защита от заявената в исковата молба. Последваща промяна на първоначално въведено спорно право е допустима при спазване на правилата в чл.214 ГПК, сред които е налице забрана за едновременна промяна на основанието и петитума на исковата молба. При претендирано парично вземане за определен период от време, какъвто е настоящият случай, вземането се индивидуализира освен чрез размер и чрез периода, за който се претендира, които определят и границите на дължимата съдебна защита. С исковата молба не е предявено искане за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата за периода от 14.09.18г. до 09.12.19 г., от което следва, че последващото заявяване от процесуалния й представител и на този период, с което се променя крайната дата на първоначално заявения в исковата молба, е процесуално недопустимо, тъй като е равнозначно на предявяване на нов иск в хода на висящ исков процес. Недопустимото изменение на периода на исковата претенция за обезщетяване на неимуществени вреди, е обусловило недопустимостта на съдебното решение за този период. Решението в тази част следва да се обезсили, а съдебното производство се прекрати.- Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като основателни част от възраженията в касационната жалба на Аргирова досежно приетото от първоинстанционния съд по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. От исковата молба, уточнителната молба от 06.11.19 г., молбата-становище на Аргирова, намираща се на лист 32 от делото пред административиня съд и от писмените бележки, представени на 22.06.20г. става ясно, че с предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди се иска обезщетяване на понесени материални щети, които ищцата твърди, че са в размер на пазарната стойност на автомобила към датата на издаване на незаконосъобразната заповед, понесени от незаконосъобразната заповед и изпълнението й. Установено е по делото и не се спори между страните, че ищцата е придобила собствеността върху въпросното МПС пред датата на отменената като незаконосъобразна заповед. Установено е също така, че ищцата доброволно е предала МПС на гранична полиция, след като е била поканена за това. Установено е, че с въпросната заповед от 25.09.17г., отменена впоследствие от съда, МПС, за което ищцата притежава документ за собственост е разпоредено връщането на автомобила, като преди това е посочено, че фирмата собственик Alphabet GB LTD е ангажирала фирмаTony Clarke Legate group limited да се заеме с връщането на автомобила, която от своя страна е наела подизпълнител К. Колев, представител на фирма ПламЕООД за установяване и връщане на автомобила. Установено е, че с протокол от 25.09.17г. автомобилът е върнат от служител на ГПУ Свиленград на К. Колев, което е приело автомобила. Безспорно е и се установява от влязлото в сила съдебно решение на Хасковския административен съд 645/06.08.18г., постановено по адм.д. 1134/17г., че заповедта за връщане на автомобила е отменена като незаконосъобразна. Съдът е обосновал извода си с липсата на фактически основания за издаването на заповедта и непосочване на правно основание за връщане на автомобила, както и с липсата на безспорни доказателства, че британските власти са подали формуляр по надлежния ред, съдържащ изрично искане за връщане на автомобила. От влязлото в сила определение на Хасковския административен съд от 10.04.18г., постановено по адм.д.1134/2017г. се установява, че искането за спиране изпълнението на обжалваната заповед ( за предаване на автомобила на трето лице), е недопустимо, тъй като заповдта не е подлежала на предварително изпълнение. От горепосоченото следва, че с издаването на отменената заповед Заповед УРИ4536з-515/25.09.2017г., издадена от началника на ГПУ Свиленград и изпълнението й, е нарушено правото на ищцата на мирно ползване на собствеността й върху въпросното МПС. Това право е защитено по чл.1 от Първи протокол към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните освободи (ЕКПЧ). Твърденията на ищцата са, че е претърпяла щета, изразяваща се в лишаването на ищцата от това имущество.