Решение № 12728 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14247/2015 г.

Решение № 12728 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14247/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. С. против решение № 6705 от 03.11.2015 г. на Административен съд С. град (АССГ), постановено по адм. д. № 4702/2015 г. в частта, с която е отхвърлено искането му за изпращане на преписката на основание чл. 173, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК с указания за ново произнасяне от решаващия орган. Поддържа се неправилност на решението в обжалваната част поради неправилно приложение на закона. Претендира се отмяната му и постановяване на решение при спазване на разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК. Ответникът Р. Д. М. оспорва касационната жалба. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, приема следното: С решение № 6705 от 03.11.2015 г. на АССГ, постановено по адм. д. № 4702/2015 г. е обявена нищожността на ревизионен акт № 2Р-2204-1404020-091-01 от 12.01.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С. Прието е, че РА е издаден от некомпетентни органи в хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./. Искането на ДДОДОП гр. С. за връщане на преписката по реда на чл. 173, ал. 2 АПК на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, правилно е оставено от решаващия съд без уважение. Правомощията на съда по съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт са уредени в специалния процесуален закон (ДОПК), който предвид изричните разпоредби на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 ДОПК не предполага възможност за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Нормата на чл. 160, ал. 4 ДОПК изрично предвижда, че предписанието на ал. 3 (когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона) не се прилага за ревизионните актове. Предвид уредбата на този случай в ДОПК не са налице предпоставките за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК. Като е достигнал до идентични правни изводи, АССГ е постановил решението в обжалваната част при правилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски в касационното производство в размер на 1500 лв. адвокатско възнаграждение и разноски за производството пред АССГ в размер на 10 лв. държавна такса и 1500 лв. адвокатско възнаграждение. Разноските в производството пред АССГ са присъдени с решението на първостепенния съд. Претендираните разноски за касационната инстанция следва служебно да бъдат намалени на основание чл. 161, ал. 2 ДОПК, с каквато възможност съдът разполага в производството по ДОПК предвид употребения израз "съдът може", и определени в размер от 500 лв. съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се съобрази липсата на фактическа и правна сложност на спора при константна съдебна практика в тази насока. Воден от изложените съображения, Върховният административен съд, състав на първо отделение,