Решение № 11737 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5543/2016 г.

Решение № 11737 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5543/2016 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - С.-град срещу решение № 898 от 17.02.2016 г. по адм. д. № 6031/2015 г. на Административен съд - С.-град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Въз основа на експертно решение № 2013 от 14.09.1990 г. на ТЕЛК обща - гр. С., с което на В. П. Б. от гр. С. е определена трета група инвалидност, с разпореждане № 080492 от 14.03.1991 г. длъжностното лице по чл. 54, ал. 1 от Закона за пенсиите (ЗП - сега отменен) в Районно управление "Социално осигуряване" - С.-град е отпуснало на В. П. Б. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 14.09.1990 г. до 13.09.1992 г.

1. С разпореждане № 580614 от 15.06.1993 г. същото длъжностно лице е отпуснало на В. П. Б. лична пенсия за изслужено време и старост по чл. 2 ЗП (отм.), въз основа на подадени от нея с молба вх. № 03253 от 11.12.1992 г. документи по чл. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите.

1. С молба вх. № 05002772 от 19.04.2007 г. В. П. Б. е поискала да й бъде преизчислена пенсията. Към молбата е приложила удостоверение обр. УП-2 изх. № 36 от 2.04.2007 г. на "Пещоремонт" АД, с което са удостоверени обстоятелствата:

а) че за времето от 1.01.1984 г. до 31.12.1986 г. В. П. Б. е била работник на територията на К. К. и

б) че за този период има брутен доход в размер на 14161,82 лв., върху който са правени осигурителни вноски за ДОО.

Поради непредставени други документи (трудова книжка и у-ние № 89 от 11.12.1992 г.) молбата не е разгледана.

1. Със заявление вх. № 01800101 от 20.01.2009 г. В. П. Б. отново е направила същото искане.

В хода на производството по това искане и в отговор на запитване от СУСО, с писмо от 10.03.2009 г. без номер "Пещоремонт" АД потвърждава, че посоченият в удостоверението обр. УП-2 доход от 14161,82 лв за времето от 1.01.1984 г. до 31.12.1986 г. е верен.

1. С разпореждане № 4210138835 от 7.04.2009 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е определило нов размер на пенсията на В. П. Б. и нов индивидуален коефициент 1.828, изчислен въз основа на посочения в УП-2 и потвърден с писмото от 10.03.2009 г. осигурителен доход в размер на 14161,82 лв.

1. С молба вх. № МП-109150 от 15.09.2014 г. В. П. Б. направила ново искане за преизчисляване на отпусната й пенсия по базисен период и трудов (осигурителен) стаж, положен от 2.11.1992 г. до 20.12.1996 г. след пенсионирането й и отразен в удостоверения обр. УП-2 изх. № 43 от 30.03.2000 г. и в удостоверение обр. УП-30 изх. № 42 от 30.03.2000 г. на "Пещоремонт" АД, както и в трудовата й книжка.

1. По това искане на В. П. Б. са направени щателни проверки на редица косвено относими обстоятелства, защото не е била възможна проверка по разплащателните ведомости за посочения в удостоверенията период от време - тези ведомости, допълнителните ведомости за изплащане на премии и награди, заповедните книги за ТБ и ППО, картони и присъствени дневници на бригада "Агломерационно производство" (в която била работила В. П. Б.) за периода 1977 г. - 1996 г. били унищожени при наводнение на 4.10.2002 г., причинено от скъсана водопроводна тръба в сутерена на административна сграда на Агломерационно производство.

1. С разпореждане № 4210138835, върху което е поставен изх. № МП 10915#8 от 11.03.2015 г., длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е отказало да измени личната пенсия на В. П. Б. с мотиви: "Удостоверение обр. УП-2 изх. № 43 за периода 2.11.1992 г. - 1.11.1995 г. и удостоверение обр. УП-3 изх. № 42 за периода 2.11.1992 г. - 20.12.1996 г. са с дата от 2000 г. и през 2011 г. са издадени преписи от тях, които са представени със заявлението за преизчисляване на пенсията, но видно от Констативен протокол № 1 от 24.02.2015 г. (за извършена проверка по разходите на ДОО на Пещоремонт АД) лицата, имащи право да подписват документи за стаж и доход към 2000 г., не са работили в осигурителя "Пещоремонт" АД през 2011 г., тъй като към 2011 г. няма назначени на щат в дружеството работници и служители".

1. С решение № РО-358 от 27.05.2015 г. директорът на ТП на НОИ - С.-град, е отхвърлил жалбата на В. П. Б. срещу това разпореждане, отменил е предхождащото го разпореждане № 4210138835 от 7.04.2009 г. (описано по-горе в т. 5) и е върнал пенсионното досие на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО "за ново произнасяне (в отменителната му част) съобразно изложените в настоящето решение мотиви".

II. Сезиран с жалба от В. П. Б., Административен съд - С.-град с посоченото по-горе решение е отменил решението на директора на ТП на НОИ в частта, с която е отхвърлена жалбата на В. П. Б. срещу разпореждане № 4210138835 от 13.03.2015 г. (описано по-горе в т. I. 8.). За да постанови този резултат съдът е приел, че:

1. По делото било установено, че УП-3 изх. № 42 от 30.03.2000 г. и УП-2 изх. № 43 от 30.03.2000 г., в техните оригинални екземпляри, представени от жалбоподателката пред пенсионния орган с молба вх.

№ МП-109150#4 от 29.12.2014 г. и вписванията в трудовата книжка за периода 2.11.1992 г. - 20.12.1996 г. са подписани от И. Г. И., който е бил упълномощен с такива права от управителя на "Централна оказионна компания" ООД Л. К. А. - търговско дружество, което е било чл. на Съвета на директорите на "Пещоремонт" АД и го представлява. Изводът на АССГ е, че "документите изхождат от лице с правомощия да оформя такива документи, дадени му от ръководител на предприятието".

1. Представените в оригинал удостоверения, издадени на 30.03.2000 г., датират отпреди датата на унищожаването на разплащателните ведомости на бригадата, в която е работила В. П. Б., тъй като наводнението в "Пещоремонт" АД е от 4.10.2002 г., съгласно Констативен протокол № 1 от 22.12.2014 г. Ето защо не може да се изключи предположението, че са издадени въз основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, които все още не са били унищожени. Не е оборена констатацията в самите удостоверения, че се издават на основание изплащателните документи, намиращи се в "Пещоремонт" АД.

1. Действително по отношение на записите в трудовата книжка от 2.11.1992 г. - 20.12.1996 г. се установи, че няма как да датират отпреди 2000 г., тъй като (подписалият ги за ръководител) И. Г. И. сочи, че е работил в предприятието "Пещоремонт" от началото на 2000 г. до самото му ликвидиране. Следователно (записите в трудовата книжка) най-рано са направени през 2000 г. и с това се обяснява печата на "Пещоремонт" АД. Това обаче не води до доказване на неистинност на тези записи поради неавтентичност, предвид че подписалото ги лице е ясно кое е, потвърждава го (лично) при разпит като свидетел, упълномощено е затова и документите все още не са били унищожени при наводнението през 2002 г., което прави възможно тяхното достоверно съставяне.

1. Следователно ответникът не оборва доказателствената сила на удостоверенията нито чрез доказване, че не са подписани от легитимираното за това лице, нито чрез доказване на невярност на съдържанието им. Жалбоподателката от своя страна провежда насрещно доказване на положителния факт, че подписът върху удостоверенията и трудовата книжка са на конкретни лица - пълномощник на ръководството на осигурителя и ликвидатор, които са разполагали с правомощия да оформят такива документи.

III. Със същото решение Административен съд - С.-град е обявил нищожност на оспореното от В. П. Б. решение № РО-358 от 27.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ - С.-град в частта, с която е отменено Разпореждане № 4210138835 от 7.04.2009 г. и следващите като неправилни в частта на определения осигурителен доход за период до 1.01.1997 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че това разпореждане е било влязло в сила значително преди датата на решението на директора на ТП на НОИ, а според чл. 99, ал. 1 КСО, влязлото в сила разпореждане може да се измени или отмени от органа, който го е издал, поради което постановената от директора на ТП на НОИ отмяна на това разпореждане е акт на орган, който не притежава материална компетентност.

IV. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че Административен съд - С.-град не е придал необходимото значение на същественото обстоятелство, че са унищожени и вече не съществуват тази част от разплащателните ведомости на "Пещоремонт" АД, в която би трябвало да се съдържат данни за твърдяния от В. П. Б. трудов стаж, положен от нея след пенсионирането й за времето от 2.11.1992 г. до 20.12.1996 г. и размера на получаваното през този период трудово възнаграждение. Липсата на разплащателните ведомости е пречка да бъде установено дали В. П. Б. е положила процесния трудов стаж и дали е получила описания в удостоверение обр. УП-30 изх. № 42 от 30.03.2000 г. доход от трудово възнаграждение и допълващи го плащания. По делото липсват каквито и да било обяснения защо за този трудов стаж и получения при него трудов доход са били издадени удостоверения обр. УП-2 и обр. УП-30 повече от три години след приключването му и защо е бил използван за преизчисляване на пенсията почти 18 години след полагането му, щом като една от причините да бъде положен е с него и с получения при него трудов доход да бъде увеличен размерът на пенсията, за която още при отпускането й В. П. Б. е поискала да бъде преразгледана, защото размерът й не я удовлетворява (молба вх. № 5402 от 9.08.1993 г.). Показанията на разпитаните по делото свидетели съдържат данни по въпроса кое длъжностно лице е подписало процесните удостоверения обр. УП-2 и обр. УП-30 и трудовата книжка в частта за процесния период 2.11.1992 г. - 20.12.1996 г., но не съдържат данни по въпроса работила ли е В. П. Б. като технически ръководител в "Пещоремонт" АД за времето от 2.11.1992 г. - 20.12.1996 г.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че липсата на разплащателни ведомости в случая, представлява липса на писмени данни за процесния трудов стаж по смисъла на чл. 5 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, поради което този трудов стаж следва да бъде съдебно установен по реда на посочения закон. Оспорването на истинността на процесните удостоверения обр. УП-2 и обр. УП-30, и на трудовата книжка в частта за процесния период 2.11.1992 г. - 20.12.1996 г., при липса на изплащателните ведомости за този период, налага проверка на тяхното съдържание, чрез други доказателствени средства, вкл. и чрез разпит на свидетели, а такава съдебна проверка би била идентична на съдебното производство по искане за установяване на трудов стаж по съдебен ред.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че постановеното от Административен съд - С.-град решение е неправилно в частта, с която е отменено решението на директора на ТП на НОИ в частта, с която е отхвърлена жалбата на В. П. Б. срещу разпореждане № 4210138835 от 13.03.2015 г. Поради това в тази му част оспореното с касационната жалба съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго, с което жалбата на В. П. Б. се отхвърли като неоснователна в съответната й (корелативна) част.

V. В частта, с която е обявена нищожност на решение № РО-358 от 27.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ - С. град в частта, с която е отменено Разпореждане № 4210138835 от 7.04.2009 г. и следващите като неправилни, решението на Административен съд - С.-град е правилно. А. Р. № 4210138835 от 7.04.2009 г. е неправилно издадено, то може да бъде отменено само по реда и при условията на чл. 99 КСО от посоченото в тази разпоредба длъжностно лице, но не и от директора на ТП на НОИ по реда на чл. 99 АПК - чл. 99 КСО е специален закон, който изключва приложението на общия административнопроцесуален закон. Поради това в тази му част оспореното с касационната жалба решение на Административен съд - С.-град, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на касационния спор съдебните разноски в касационното производство следва да останат в тежест на страните така, както са направени от всяка от тях. Затова искането на ответницата по касационната жалба В. П. Б. да й бъдат присъдени направените от нея разноски в касационното производство (заплатено възнаграждение на един адвокат) е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,