Решение № 8888 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6774/2018 г.

Решение № 8888 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6774/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. К., представен от адв. Д. К., срещу решение № 1026/19.02.2018 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по административно дело № 5815/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице рег. № 225 зз-710/23.05.2017 г. на полицейски орган при 01 Районно управление /РУ/ на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Оплакванията му са за липса на отговор в съдебния акт на доводите му от първоинстанционната жалба. Отправя упрек към познавателната дейност на съда по оценка на доказателствените средства и пропускът да се възприеме като недоказан фактът на владението върху вещите предмет на твърдяното в заповедта престъпление, разминаването в теглото на вещите и възможностите за вярно претегляне в обекта на кражбата. Сочи опущение на съда да констатира липса на форма на акта. Иска отмяна на решението и на заповедта за задържане, а евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Ответникът по касация С. П., като полицейски орган от 01 Районно управление /РУ/ на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АССГ заповед по отношение на Л. К. е наложена принудителна административна мярка задържане за срок до 24 часа. Фактическо основание за налагане на мярката е наличието на данни за извършено от Каменов престъпление кражба от магазин. Правно основание за издаване на заповедта е разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу заповедта за задържане. По констатациите на съда Каменов е бил задържан от охранителите на магазин "Кауфланд" в гр. С., кв. С., бул. "А. Й." .№... по повод на установено при извършена от него на 23.05.2017 г., около 07. 40 ч. покупка на плодове и зеленчуци разлика в заплатеното и действителното количество на стоките. В 01 РУ – СДВР бил подаден сигнал за кражба, а Каменов бил посочен на изпратените по сигнала полицейски органи като извършител. Разликата между платеното и действителното количество стоки е 7. 13 лева. Незаплатените стоки били предадени доброволно на дознател, който ги върнал на дежурния управител на магазина. Според първостепенния съд административният акт е издаден от полицейски орган по чл. 57, ал. 1 ЗМВР и притежава формата по чл. 74, ал. 1 ЗМВР, включително описание на фактическите основания за задържането; при издаването на акта не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и са осъществени материалните предпоставки за постановяване на задържането, доколкото материалите от административната преписка обуславяли извод за наличие на данни за извършено от адресата на акта престъпление. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Не се основава на съдържанието на решението оплакването на касатора за липса на отговор на доводите на жалбоподателя. Обособена част от съдебния акт е обсъждането на защитната теза. Т. е решението притежава съдържанието по чл. 172 а, ал. 2 АПК. Обратно на убеждението на касационния жалбоподател оспорената заповед съдържа, макар и лаконично, описание на фактическите основания на разпоредената правна промяна – кражба от магазин. Това описание представлява твърдение за извършено от задържаното лице престъпление. Разпореждането на задържането не е обусловено от несъмненото доказване на извършването на престъпление. Основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наличието на данни лицето да е извършило престъпление. Пропуск на съда е да възприеме несъответствието на административния акт с целта на закона. Установяването на този порок е в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК. Към момента на издаване на заповедта за задържане е преустановено противоправното деяние, тъй като е осъществено задържане по чл. 12 а, ал. 1 НК; възстановен на пострадалия е предмета на престъплението. Основание за задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наличието на данни за извършено престъпление. По хипотеза мярката за принуда се прилага по отношение на лице, което не е придобило качеството обвиняем, тъй като за обвиняемия са приложими мерките за процесуална принуда по чл. 56 и сл. НПК. Затова и задържането по ЗМВР е извънпроцесуално действие на администрацията, което следва да е в изпълнение на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1-3, 7 и 8 ЗМВР /вж. понятието за полицейски орган по чл. 57, ал. 1 ЗМВР в контекста на компетентността за налагане на ПАМ по чл. 72 ЗМВР/. В случая целите на оперативно-издирвателната дейност по чл. 8, ал. 3 ЗМВР са постигнати преди издаване на заповедта за задържане. Целите на охранителната дейност по чл. 14 ЗМВР и на контролната дейност по чл. 30 ЗМВР са неотносими. Задържането не е за целите на разследването по чл. 15 ЗМВР и не е разпоредено от орган по чл. 15, ал. 1 ЗМВР. Мярката не е насочена към предотвратяване и пресичане престъпление, като проява на превантивна дейност по чл. 30 а, ал. 1 ЗМВР, осъществена с действие по чл. 30 а, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Издаденият при превратно упражняване на властнически правомощия индивидуален административен акт е незаконосъобразен – чл. 146, т. 5 АПК. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и на заповедта за задържане. При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски в размер 615 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение