Решение № 433 от 16.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7863/2024 г.

Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба, подадена от К. К. А., гражданин на Република Италия с адрес на пребиваване гр. Варна, чрез процесуален представител, срещу решение 6269/18.06.2024 г., постановено по адм. дело 549/2024 г. на Административен съд /АС/ - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение за отказ за предоставяне на данни с рег. КА-233/07.02.2024г., издадено от Председателя на Държавна агенция Национална сигурност /ДАНС;Агенцията/. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Председателя на Държавна агенция Национална сигурност, чрез процесуален представител, в писмена защита и съдебно заседание, оспорва същата, като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Варна е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, при правилно прилагането на материалноправните норми и целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 36, ал. 4 от Закона за Държавна агенция Национална сигурност /ЗДАНС/ всяко лице има право да иска достъп до отнасящи се за него лични данни, обработвани в информационните фондове на агенцията, събирани без негово знание, като хипотезите, при които органите на агенцията отказват изцяло или частично предоставянето на данните, са регламентирани в чл. 36, ал. 7 от ЗДАНС и издадената на осн. чл. 36, ал. 10 от него НАРЕДБА I-7 от 13.07.2009 г. за реда за достъп до информационните фондове на Държавна агенция Национална сигурност и по-конкретно в чл. 11, ал. 1 от същата. Съгласно двете разпоредби, органите на ДАНС отказват предоставянето на данни, когато от това би възникнала опасност за националната сигурност, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на агенцията. В процесния пред АС Варна, органът е отказал предоставяне на данните, поради възникване на опасност за опазването на информацията, класифицирана като държавна тайна, както и за разкриването на източниците на информацията и негласните методи и средства за нейното събиране, както и поради това, че предоставянето на тези данни би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на Агенцията. Тук следва да се отбележи, както правилно го е направил и първоинстанционният съд, че съгласно чл. 25 и чл. 26 от Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/ нерегламентираният достъп до тази информация би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред /държавна тайна/; съответно би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес /служебна тайна/. С цел защита на класифицираната информация е и принципът необходимост да се знае, регламентиран в чл. 3, ал. 2 от ЗЗКИ, който се състои в ограничаване на достъпа само до определена класифицирана информация и само за лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп. Ето защо след като безспорно не са налице данни касаторът да е лице, чиито служебни задължения налагат такъв достъп, както и че не е такова, на което е възложена конкретна задача, която го налага, преценката дали да уважи искането на последния за предоставяне на данни е предоставена на оперативната самостоятелност на административния орган и същият на осн. чл. 36, ал. 8 от ЗДАНС следва да посочи единствено правното основание за отказа, което органът е направил в процесното пред административния съд решение, а именно като основание за постановения отказ е посочил чл. 36, ал. 7 от ЗДАНС. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, свързани с твърдяната от него приложимост на Регламент (ЕС) 2016/679 - Общ регламент за защита на данните (ОРЗД). В преамбюла на Регламента