Решение № 14084 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1422/2014 г.

Решение № 14084 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1422/2014 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов в качеството му на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 2796/10.12.2013 г., постановено по адм. дело № 848/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 131203057/13.11.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 187/19.02.2013 г. на директора на същата дирекция за допълнително начислен ДДС на ЕТ "Бор-45-Тодор Драев"- Лора Методиева - гр. Велинград в размер на 16 000 лв. и са начислени лихви в размер на 2 087,31 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението, които се извеждат от изложените на касационната жалба и са поради неправилно прилагане на материалния закон - чл. 79, ал. 3 ЗДДС, съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради кредитирането на съдебно-счетоводната експертиза и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че правилно приходните органи са извършили корекция на ползвания данъчен кредит на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС за изписани материали на стойност 80 000 лв., но не са установени данни за клиентите, получили материалите и не са установени данни за издадени фактури за продажби на същите материали, с които да е начислен дължимия ДДС. Касаторът се оплаква, че не е следвало съдът да кредитира изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която не е дала отговор на въпроса какви точно материали са изписани. След като търговецът е намалил материалните запаси на стойност 80 000 лв., за които няма издадени кредитни известия, нито е издаден данъчен документ или фактура, с което да е начислен дължимия ДДС. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на едноличния търговец срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Бор-45-Тодор Драев"- Лора Методиева - гр. Велинград в депозирания по делото писмен отговор от адв. Даниела Калпазанова я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че приходните органи са приели, че следва допълнително да се начисли ДДС на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС, тъй като по с/ка 302 "Материали" са изписани на стойност 80 000 лв., за които е ползван данъчен кредит, но не са установили данни за клиенти, получили изписаните материали, нито има данни за издадени фактури за продажби на същите, с които да е начислен ДДС, както и не са били представени доказателства в ревизионното производство за изписаните материали да е налице обстоятелства по чл. 80 ЗДДС. Ревизията е приела въз основа на данните в ревизионното производство, че през 2010 г. едноличният търговец е закупил материали на стойност 87 436,72 лв., които са заведени по дебита на с/ка 302, както и към 31.12.2010 г. остатъкът от наличност е на стойност 10 982,60 лв. Съдът е приел, че ревизията е установила, че към 31.12.2010 г. е осчетоводено намаление на материалите на фирмата, за което не е издадено кредитно известие от доставчика за неосъществена доставка или върната стока, нито е издадена фактура от ревизирания търговец за реализирана продажба. Направена е констатация в ревизионния акт, че материалните запаси на търговеца са намалени с 80 000 лв., но не са издадени кредитни известия, нито е сторниран ползвания данъчен кредит, поради което на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС допълнително е начислен ДДС в размер на 16 000 лв. Първоинстанционният съд за да отмени ревизионния акт се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза, която изцяло е кредитирал и според която към 31.12.2010 г. са извършени от едноличния търговец счетоводни операции, с които е направена корекция. Тази корекция съдът е приел за правилно извършена, тъй като такава констатация е направена от вещото лице по посочената експертиза. Според съда изводите за липса на материали, съответно продадени такива и допълнително начисления ДДС е направено от приходните органи, без да са събрани достатъчно убедителни доказателства в тази насока. Затова и е направен извод от съда, че констатациите в ревизионния акт са оборени от едноличния търговец с ангажираните писмени доказателства и съдебно-счетоводната експертиза. Извършената инвентаризация след издаване на ревизионния акт, не опровергава констатациите му, нито доказва, че материалите са били налични в предприятието на търговеца. Обжалваното решение е неправилно. От доказателствата по делото, включително и от съдебно-счетоводната експертиза не става ясно на какво основание ревизирания субект е намалил материалните запаси на предприятието си със сумата от 80 000 лв. Счетоводните операции не съществуват сами за себе си, а са в резултат на настъпило събитие, което те отразяват. При установеното по делото, че няма издадено данъчно кредитно известие, не е сторниран ползва данъчен кредит от търговеца, нито има данни за извършена впоследствие продажба на материалните запас, отчитането им счетоводно към намаление не е обосновано с никакви доказателства, които да потвърдят извършените счетоводни операции по намаление на материалните запаси. Първоинстанционният съд безкритично е възприел заключението на съдебно-счетоводната експертиза, но и в нея няма констатация въз основа на какво е извършено намалението на материалните запаси, а и не е установено от нея какви материални запаси са били изписани и на какво основание и въз основа на какви документи. Не са установени по делото и обстоятелства по чл. 80 ЗДДС, които да обосноват липсата на основания за корекция на ползвания данъчен кредит от едноличния търговец по чл. 79, ал. 3 ЗДДС. С оглед гореизложеното обжалваното решение, с което е отменен РА № 131203057/13.11.2012 г е постановено неправилно и подлежи на отмяна на посочените от касатора отменителни основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на ЕТ "Бор-45-Тодор Драев"- Лора Методиева срещу ревизионния акт бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Относно поисканото от касатора възнаграждение съдът съобрази следното: С първоинстанционното решение, въпреки изхода на делото ЕТ "Бор-45-Тодор Драев"- Лора Методиева е бил осъден да заплати на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив 290 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. Затова като се има предвид, че това възнаграждение се присъжда за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно предвид чл. 161, ал. 1 ДОПК, то за касационното производство, такова възнаграждение не се присъжда. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение