Решение № 10735 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7275/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба от директора на дирекция ОДОП гр.София срещу решение 15781/09.05.2025 г. постановено по адм.д.11538 по описа на Административен съд София град за 2024 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт Р-22220223007217-091-001 от 08.07.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, в частта, с която е потвърден с решение 1314/27.09.2024 г. издадено от директора на дирекция ОДОП гр.София. В касационната жалба се твърди, че са налице всички основания по чл.209, т.3 АПК за отмяна на решението, тези твърдения не са обосновани. Допълнително в проведеното открито съдебно заседание към касационната жалба е приложено уточнение, в което се поддържа, че ревизионният акт е законосъобразен, както и проведената процедура, въз основа на която е издаден. Обяснен е начина, по който е формирана цената на акциите от органите по приходите, като е установено наличие на превишение на пазарните цени на продадените акции спрямо тези, които са договорени между страните при сключването на договорите за продажба, а оттам и за основния за прилагане на разпоредбата на чл.77 ЗДДФЛ във връзка с чл.16, ал.1 ЗКПО. Отново не са посочени конкретни пороци на обжалваното съдебно решение, но е формулирано искане за неговата отмяна и отхвърляне на подадената от ревизираното лице жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Н. В. Т., чрез адв.Терзиева оспорва касационната жалба и моли постановеното решение да бъде оставено в сила. Подробно обосновава това свое искане в приложен по делото отговор по касационната жалба. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Правилно съдът е приел предложената цена от вещото лице в размер на 7.86 лв. за един брой акция като пазарна по смисъла на §1, т.8 ДР на ДОПК и която следва да формира данъчната основа по чл.17 и чл.33, ал.3 от ЗДДФЛ. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт Р-22220223007217-091-001 от 08.07.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София и потвърден с решение 1314/27.09.2024 г. издадено от директора на дирекция ОДОП гр.София. С ревизионния акт по отношение на Н. В. Т. са установени допълнително задължения по чл.17 във връзка с чл.33, ал.3 ЗДДФЛ за периода 2021 г. общо в размер на 4 529.15 лв., от които 3579 лв. главница и лихви в размер на 949.58 лв., въз основа на коригирана продажна цена на акции от капитала на Сайтън АД, които са продадени от жалбоподателя на 08.09.2021 г. Безспорно е установено по делото, че ревизираното лице е притежавало обикновени поименни акции в капитала на Сайтън АД. С пет броя договори за продажба от 08.09.2021 г. Н. Т. е продал акциите си в дружеството. Продажната цена на всяка една акция по сключените пет договора за продажба е 25.90 лв. На тази стойност е определен дохода, за който е подадена декларация и са определени данъчните му задължения. Органите по приходите са приели, че декларирания доход не съответства на пазарните цени на акциите в периода на продажбата им. В хода на ревизионното производство е изготвена експертна оценка относно пазарната цена на акциите и същата е определена в размер на 26.59 лв. С тази цена е коригиран декларираният от Н. Т. доход и са определени задължения въз основа на определената в хода на ревизионното производство стойност на акциите. При извършената проверка на ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен органи по приходите по смисъла на чл.119, ал.2 ДОПК, в резултат на надлежно възложена ревизия и в предвидената от закона форма съгласно чл.120 ДОПК. От процесуална страна не са констатирани съществени нарушения в хода на ревизионното производство, водещи до отмяна на акта и нарушаващи правото на защита на ревизираното лице. За да отмени актът, съдът е приел, че той е издаден в нарушение на материалния закон, като е изложил следните съображения: Спорният между страните въпрос е свързан с това дали декларираната стойност на продадените акции съответства на пазарната стойност определена в хода на ревизията, както и дали тази стойност е определена според правилата на ДОПК . В хода на съдебното производство е изслушана съдебно-оценителна експертиза, като вещото лице, за да оредели пазарната стойност на акциите е приложил методът на чистата стойност на активите. Според вещото лице, това е методът, който позволява да се съобрази икономическото състояние на дружеството, което пряко влияе върху балансовата стойност на акциите. Експертът е определил пазарна цена за една акция в размер на 7.86 лв. Съдът изцяло е възприел СОЕ и въз основа на нея, обосновано е направил извод, че цената установена от експертизата е много по-ниска от декларираната от жалбоподателя 25.90 лв., поради което корекцията извършена с ревизионния акт е незаконосъобразна, както и ревизионния акт, с който са определени допълнителни задължения на ревизираното лице. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационното производство е способ за проверка на първоинстанционното решение и начин за защита срещу порочни съдебни актове. Предмет на касационната проверка е решението на съда, а не издадения индивидуален административен акт. Проверката се извършва въз основа на точно определени в закона касационни отменителни основния. В конкретния случай, макар при обжалването да е посочено, че са налице всички основания за отмяна на постановеното съдебно решение по чл.209, т.3 АПК, те не са обосновани в касационната жалба. Нормите са цитирани бланкетно и не е ясно в какво се изразяват допуснатите от съда грешки, които биха могли да доведат до отмяна на първоинстанционното решение.Това не е направено и в допълнението към касационната жалба депозирано в открито съдебно заседание на 15.10.2025 г. В него са повторени мотивите изложени вече при осъществения контрол по административен ред от Директора на дирекция ОДОП гр.София, но отново не са конкретизирани пороци на съдебния акт. С допълнението, подробно е посочено въз основа на какви процесуални действия, предприети в ревизионното производство е издаден ревизионния акт. Нещо повече, с уточнението към касационната жалба не е формулирано искане относно съдебното решение, а е заявено, че РА следва да бъде потвърден . Служебно, при касационната проверка съгласно чл.218, ал.2 АПК, съдът следи само за валидността, допустимостта и за съответствието на съдебния акт с материалния закон. При липсата на конкретно посочени касационни основания, дори и в допълнението на касационната жалба, настоящият състав при спазване на служебното начало и задължението си по чл.218, ал.2 АПК извърши проверка на съдебния акт, като приема, че е валиден и допустим. При постановяване на първоинстанционното съдебно решение, не са допуснати и нарушения на материалния закон, които да обосновават неговата отмяна. Правилно е определен спорният между страните въпрос относно начина на формиране на пазарната стойност на продадените акции и съответно правилното определяне на данъчната основа за облагане по чл.17 ЗДДФЛ във връзка с чл.33, ал.3 ЗДДФЛ за 2021 г. В хода на съдебното производство е изслушана експертиза, която е приета по делото неоспорена от страните и е кредитирана от съда при постановяване на първоинстанционното решение. Съдът е изложил подробни мотиви защо счита, че вещото лице е дало вярно и компетентно заключение, което отразява стойността на акциите към момента на разпореждането с тях. Разликата в стойностите установени в хода на ревизионното производство и тези пред съда е съществена. Но пред съда е определена много по ниска цена от тази въз основа на която са определени допълнителните задължения за лицето. Съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Според ал. 4 на чл. 33 реализираната печалба/загуба по ал. 3 за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Нормата на чл. 11, ал. 2 ЗДДФЛ предвижда, че в случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущества по чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето. При така формираните изисквания относно облагането по ЗДДФЛ, безспорно в случая е установено, че ревизираното лице е продало своите поименни акции от Сайтън АД с пет договора за продажба на 08.09.2021 г. и е декларирало е доходите си от тези продажби. Цената на акциите при декларирането е в размер на 25.90 лв. Органите по приходите са приели, че това е балансовата, а не пазарната цена на акциите и са я коригирали на 26.59 лв., което е довело до допълнително установяване на задължения по чл.17 във връзка с чл.33, ал.1 от ЗДДФЛ. Разликата между декларираното и изготвената оценка в ревизионното производство е 0.61 лв. В тежест на органите по приходите е било да установят, че декларираната от ревизираното лице стойност на продажбите не е реална и води до отклонение от данъчно облагане. От доказателствата по делото се установява, че те не са се справили с така вмененото им задължение да докажат твърденията си за сключване на сделките при условия, които водят до отклонение от данъчно облагане. Нормата на чл. 77 на която се базира и издадения ревизионен акт гласи, че при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане т. е. последната препраща към разпоредбите за предотвратяване на данъчно облагане от ЗКПО. В случая издателя на акта необосновано е приложил чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Не е установено, че продажбата на акции е извършана при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Следователно не е налице и второто изискване, за да бъде определен допълнителен данък на ревизираното лице. По тези съображения, като е приел, че ревизионния акт е незаконосъобразен и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., за които са представени доказателства, че са договорени между страните и заплатени. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,