Решение № 3 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3770/2014 г.

Решение № 3 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3770/2014 г., III г. о., ГК,докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Постъпила е касационна жалба от О. О. Л., чрез процесуален представител адв. Т. М., срещу решение от 12.03.2014 г., постановено по гр. д. № 300/2014 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 03.09.2013 г. по гр. д. № 41600/2012 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от О. О. Л. срещу Държавно предприятие "Т. с. и . ", [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1135 от 05.11.2014 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от касатора правен въпрос: "Какви са провомощията на въззивната инстанция, когато докладът по чл. 146 ГПК на първоинстационния съд е непълен и/или неточен; може ли въззивният съд да допуска доказателства по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК ако не е сезиран с такова оплакване", който е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, с което е прието, че: "Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания". В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представя писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Държавно предприятие "Т. с. и в. ", чрез процесуален представител адв. Г., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от О. О. Л. срещу Държавно предприятие "Т. с. и в. ", [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № РД-09-23/02.07.2012 г. на главния директор на Държавно предприятие "Т. с. и в. " на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - съкращаване на щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "специалист/експлоатация на железопътния транспорт" в отдел "Експлоатация на железопътния транспорт" в дирекция "Строителство" в Главно управление на ДП "Т. с. и в. " и за заплащане на обезщетение на основание чл. 324, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Установено е, че О. О. Л. е заемал длъжност "специалист експлоатация на железопътния транспорт" в отдел "Експлоатация на железопътния транспорт" в дирекция "Строителство" в Главно управление на ДП "Т. с. и в. ", по силата на трудов договор, прекратен със заповед № РД-09-23/02.07.2012 г. на главния директор на Държавно предприятие "Т. с. и в. " на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - съкращаване на щата. Въззивният съд неправилно е приел представеното с въззивната жалба доказателство - протокол № 163/28.06.2012 г. от заседание на Управителния съвет на ДП "Т. с. и в. е" - за установяване, че е взето решение за съкращаване на щата, взето от компетентния за това орган. Видно от съдебния протокол по делото, въззивният съд е приел доказателството по съображение, че липсва надлежен доклад от първоинстанционния съд. Видно от въззивната жалба, същата не съдържа оплакване в тази насока /доводите в нея са, че е установена законността на уволнението с представените доказателства по делото, по съображения, че е представено утвърденото от гл. директор ново щатно разписание, в изпълнение на взетото от компетентния орган решение, чл. на който е и той, и което съгл. чл. 11, т. 6 ПДСДПТСВ не може да се различава от приетото от УС/. Това разрешение е в противоречие с т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, с което е прието, че: "Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания". Съкращаване на щата е налице когато се премахва за в бъдеще изпълняваната от работника или служителя трудова функция. За да бъде законно уволнението на това основание, съкращаването в щата трябва да бъде извършено по установения ред - от лицето или от органа, който има право да извършва такива промени в щатното разписание и това да бъде направено преди уволнението. От гледна точка на тези основни изисквания не може да се приеме за доказано основанието съкращаване в щата при неизпълнена доказателствена тежест от работодателя по развилия се спор по делото дали е взето решение от управителния орган за съкращаване на щата. Това обстоятелство е от правно значение за приложеното от работодателя основание за уволнение, в исковата молба ищецът е релевирал довод за незаконосъобразност на уволнението в тази насока, поради което в спора за неговата законосъобразност, в доказателствена тежест на работодателя е установяването на това обстоятелство. Такова доказване не е проведено, което обуславя незаконосъобразност на извършеното уволнение. Поради изложеното неправилен е изводът на въззивния съд за законосъобразност на уволнението, а оттам и за неоснователност на обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ГПК решението следва да се отмени и вместо него се постанови решение, с което исковете бъдат уважени. О. Л. не е представил доказателства за извършени разноски по делото, поради което такива не му се присъждат. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение