Решение № 2001 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8841/2018 г.

Решение № 2001 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8841/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Ц. чрез неговия пълномощник срещу решение № 18/04.06.2018 г. по адм. д. № 188/2018 г. на Административен съд Р.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба С. М. и К. М. чрез процесуалния си представител намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. М. и К. М. срещу заповед № РД-11-031 от 08.03.2018 г., издадена от кмета на община Ц.. Със заповедта на основание чл. 57 а ЗУТ на жалбоподателите е наредено да премахнат доброволно, за своя сметка, в 2 месечен срок незаконосъобразно поставени преместваеми обекти - 3 броя бараки и един брой беседка, разположени в УПИ IV-912, кв. 39, [улица], в [населено място], [община], [област] като поставени без разрешение за поставяне и при изтекъл договор за наем. С обжалваното решение съдът е отменил обжалвания административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: За процесния недвижим имот, с данни УПИ IV-912, кв. 39, [улица], в [населено място], [община], [област] са съставени два акта за частна общинска собственост, първият от 2001 г. и последващ от 2012 г. В съдържанието и на двата акта е записано, че в имота са налице 3 броя едноетажни паянтови постройки и 2 бр. беседки. В АЧОС № 2337/07.06.2012 г. в забележка е записано, че в имота има 3 броя едноетажни паянтови постройки и 2 бр. беседки, собственост на жалбоподателите, съгласно издаден в тяхна полза нотариален акт. Според заключението на вещото лице обектите не са преместваеми обекти, а имат характеристиката на сгради, трайно прикрепени към земята, т. е. на строеж по смисъла пар. 5, т. 38 ДРЗУТ. Така постановеното решение е материалнозаконосъобразно. В този аспект съдът е установил релевантните за спора факти и към тях правилно е приложил материалния закон. Видно от представената от Агенцията по кадастъра скица в имота се намират 5 сгради, описани както следва: едноетажна паянтова промишлена сграда с площ от 296 кв. м, едноетажна паянтова промишлена сграда с площ от 324 кв м, едноетажна масивна сграда с площ от 122 кв. м цза битови услуги и едноетажана промишлена сграда с площ от 322 кв. м. и едноетажна, масивна, друг вид производствена складова сград с площ от 296 кв. м. Видно от заключението на вещото лице бараките са поставени върху бетонова настилка и не могат да бъдат преместени в пространството, без да изгубят своята индивидиуалност. С оглед заключението на вещото лице преместваемият характер на процесните обекти не е налице. По принцип за характера на един обект като преместваем или строеж следва да се съди най-вече по негово предназначение съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ. В случая предназначението на процесните постройки не се включва в съдържанието на цитираната норма, тъй като те не са с такова предназначение. Поради това не се касае за преместваеми обекти. В подкрепа на решаващия извод на първоинстанционния съд е и цитираната разпоредба на местната Наредба за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми съоръжеиня и елементи на градското обзавеждане на територията на община Ц., според която преместваемите обекти по тази наредба не представляват недвижими имоти по смисъла на чл. 110 от Закона за собствеността, не представляват строежи по смисъла на §. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, не се нанасят в кадастралната карта, не се записват в кадастралните регистри, а за удостоверяването на правото на собственост или други права върху тях не се издават актове, подлежащи на вписване в имотния регистър, нямат постоянен устройствен статут, не са трайно свързани с недвижимия имот, в който са поставени, позволяват бърз демонтаж и могат да се преместят на повече от едно място". Процесните постройки са трайно свързани с недвижимия имот, не позволяват бърз демонтаж и не могат да бъдат преместени на повече от едно място, като същите са отразени в кадастралната карта. Предвид изложеното спрямо процесните обекти не са налице предвидените в хипотезиса на правната норма на чл. 56, ал. 1 ЗУТ характеристики на преместваеми обекти. Липсата на тази предпоставка е пречка за административния орган да издаде на основание чл. 57 а ЗУТ заповед със съдържание като оспорената, тъй като не са налице релевантните факти за нейното приложение. Като е приел оспорения административен акт за незаконосъобразен, решаващият съд правилно е приложил материалния закон, поради което решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждание за един адвокат съобразно представеното пълномощно и списък на разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,