Решение № 607 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9728/2010 г.

Решение № 607 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9728/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Митница София, с правоприемник Митница "Столична", чрез пълномощника юрисконсулт Силвия Димитрова, против решението от 12.03.2009 г., постановено по адм. дело № 3948/2003 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № Т-47-0294/08.11.2002 г. на началника на Митница София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че новата митническа стойност на внесената стока е определена при наличие на основание за това и при спазване на изискванията по чл. 36, ал. 2 ЗМ, поради което съдът неправилно е отменил решението на митническия орган. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадена жалба против митническото решение. Ответниците по касационната жалба - "Бекс Шипинг" ООД - гр. София и "Та Тон Интернешънъл Трейд" ООД - гр. София, редовно призовани при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, не са изразили становища. Заинтересованите страни - "Агенция " Митници и Национална агенция за приходите, не са изразили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Софийски градски съд е отменено по жалба на "Бекс Шипинг" ООД и "Та Тон Интернешънъл Трейд" ООД, решение № Т-47-0294/08.11.2002 г., издадено от началника на Митница София, потвърдено с решение № 4417-0147/29.05.03 г. /неправилно посочено в съдебното решение № 4417-0147/19.12.02 г./ на директора на Регионална митническа дирекция гр. София, с което по реда на чл. 36, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗМ е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД № 50000/4-12648/05.10.2002 г., представляващи "дамски блузи от синтетика" - в размер на 2,30 лв./бр. и двете дружества са задължени да довнесат сума в размер на 2449 лв. мито и 2513 лв. ДДС, на основание чл. 839 ППЗМ, ведно със законната лихва върху посочените суми. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваното решение на началника на Митница София незаконосъобразно е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД № 50000/4-12648/05.10.2002 г., чрез прилагане на метода по чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗМ, тъй като прилагането на този метод е допустимо само при невъзможност да бъде определена действителната митническа стойност по реда на чл. 35 ЗМ. Митническите органи в случая не са изложили никакви обстоятелства, от които да се направи извод за наличие на някое от основанията по чл. 102, ал. 1 ППЗМ по отношение на декларираната митническа стойност. От събраните доказателства - търговска фактура, с която е закупена стоката и останалите превозни документи, безспорно се установява, че декларираната стойност на внесената стока е действително договорена и заплатена на доставчика. Няма основание да се приеме, че декларираната стойност е занижена, поради което незаконосъобразно е извършено определяне на нова митническа стойност. Наред с това, самото определяне на новата стойност е извършено в нарушение на чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗМ, тъй като за база е използвана стойността на стоки от Турция, докато процесната стока е с произход от Китай и не може да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 74, ал. 1 ППЗМ. Съдът е изложил също, че неправилно като длъжник на митническото задължение е посочен "Бекс Шипинг" ООД. Същият е косвен представител съгласно представеното пълномощно, а митническият манифест е оформен на името на "Та Тон Интернешънъл Трейд" ООД и затова на основание чл. 202, ал. 1, т. 1 ЗМ длъжник се явява упълномощителят, който е получател на стоката. Така постановеното решение е правилно като краен резултат въпреки неправилността на част от изводите на съда. От фактическа страна е безспорно, че са декларирани за поставяне под режим внос стоки по ЕАД № 5002/4-12648/05.10.2002 г. /неправилно посочен в мотивите и диспозитива на съдебното решение с номер № 50000/4-12648/, внесени от Китай, представляващи блузи /162 опаковки дамски блузи, 55 опаковки блузи комплект, 120 опаковки детски блузи и 5 опаковки с къс ръкав, общо 342 колета, 8440 кг./, с декларирана митническа стойност 20830 евро, с получател на стоката "Та Тон Интернешънъл Трейд" ООД и декларатор "Бекс Шипинг" ООД, в качеството му на косвен представител на получателя. При извършената последваща проверка на внесената стока от страна на митническите органи са изискани от вносителя допълнително документи във връзка с установяване митническата стойност на стоката, като не са представени договор за покупко-продажба, документи за плащането на други разходи до входен граничен пункт, писмено нареждане за плащане, съдържащо данните от фактурата. Неправилно първоинстанционният съд е направил извода, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 102, ал. 2 ППЗМ, което да представлява основание за отмяна на митническото решение. На първо място, според чл. 102, ал. 1 ППЗМ, митническата стойност на внасяните стоки се определя по процедурата по ал. 2, когато митническите органи имат достатъчно основания за съмнение, че декларираната стойност на стоката съответства на стойността, определена по чл. 35 от закона. Предвид липсата на посочените по-горе доказателства в случая са били налице достатъчно основания за такова съмнение. По делото няма данни лицата да са уведомени писмено за наличието на съмнение, но задължение за такова уведомяване не е визирано в разпоредбата. Задължение за писмено уведомяване възниква само ако лицето е направило искане за писмено уведомяване, каквото не е направено, нито се твърди, че е правено. Предвид установеното при насрещната проверка обосновано митническите органи не са приели декларираната митническа стойност на внесените стоки, посочена във вносната фактура като договорна стойност по смисъла на чл. 35 ЗМ. Според разпоредбата, митническата стойност на внасяни в България стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане. Необходима предпоставка за определяне на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2 ЗМ е стойността да не може да бъде определена по чл. 35 от ЗМ, т. е. да липсват доказателства за договорната стойност, която е платена реално или подлежи на плащане. В процесния случай е установено, че договорната стойност не е посочена в сключен договор за международна покупко-продажба, като такъв договор изобщо не е представен. Липсват други доказателства за конкретно уговорената цена на внесената стока с процесния ЕАД. Като доказателство за договорната стойност се сочи издадената инвойс фактура придружаваща стоките. Действително, в тази фактура са посочени цените на отделните стоки, но дори и да се приеме, че това е договорената стойност, то липсват доказателства за второто кумулативно изискване посочено в разпоредбата на чл. 35 ЗМ, а именно доказателства за реално платената цена или доказателства за начина на формиране на цената. В този смисъл неправилно първоинстанционният съд е приел, че неоснователно митническите органи са преминали към определяне на митническата стойност по реда на чл. 36 ЗМ. След като по делото не са представени доказателства, че именно тази стойност, която е посочена в инвойс фактурата /ако се приеме, че това е договорената стойност/ е реално платената, то не може да се приложи реда по чл. 35 ЗМ. В ал. 4 на тази разпоредба е посочено, че реално платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или следва да плати за внасяните стоки на продавача или в полза на продавача, и включва всички плащания от купувача на продавача или от купувача на трета страна за удовлетворяване на задължения на продавача, които са извършени или следва да се извършат като условие за продажбата. Поради липсата на доказателства за договорената и платена или подлежаща на плащане цена, митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 35 ЗМ и за митническите органи е възникнало основание за определяне на нова митническа стойност по реда на чл. 36 ЗМ. При определянето на тази цена обаче е допуснато нарушение на материалния закон и изводите на първоинстанционния съд, които са в същия смисъл, са правилни. Определянето на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2 ЗМ следва да се извършва чрез последователно прилагане на разпоредбите по ал. 2, т. 1-4, докато условията на първата по ред разпоредба позволи нейното прилагане и само когато такава стойност не може да бъде определена по конкретна точка в посочената последователност, могат да се прилагат разпоредбите на следващата точка по ред. Установената задължителна последователност на условията за определяне на митническа стойност не е нарушена, поради това че прилагането на т. 1 от чл. 36, ал. 2 ЗМ е невъзможно, предвид естеството на внесените стоки и липсата на индивидуализиращи белези, които да дават възможност да бъде определена идентичност на стоките. Поради това, налице е основание за определяне на стойността по реда на чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗМ - съобразно договорната стойност на сходни стоки, продадени за износ за България и изнесени приблизително в същия момент, както стоките, подлежащи на остойностяване. При приложението на този ред обаче не е спазена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ППЗМ, според която "сходни стоки" са такива, които са произведени в същата страна и макар да не са еднакви във всяко отношение, могат да изпълняват едни и същи функции и да бъдат взаимозаменяеми. От данните, съдържащи се в приложената митническа декларация за внос - ЕАД № 5000/4-62608/2002 г., която е използвана като аналог за определяне на митническата облагаема стойност на стоките по процесния ЕАД, е видно, че стоките по тази митнически декларации са внесени от Турция, поради което не е изпълнено първото условие за определянето на стоките като сходни, а именно да са произведени в същата страна. Обстоятелството, че стоките са внесени от тази страна не означава задължително, че са произведени в нея, но в случая същественото е, че липсват доказателства, както и твърдения за това, че внасяните стоки от Турция са били произведени в Китай, откъдето е внесена процесната стока. Липсват също доказателства евентуално за това че процесната стока и стоката, използвана като сравнение за определяне на митническата стойност, са произведени в една и съща страна, независимо че са внесени от различни страни. Наред с това, от данните по посочения ЕАД, използван за аналог и процесния ЕАД е видно, че стоките не са търгувани на приблизително същите равнища и количества, с което е нарушено изискването по чл. 74, ал. 1 ППЗМ. Така по процесния ЕАД са внесени 342 колета с блузи, а по ЕАД, използван при определяне на новата облагаема стойност - 22 колета. Предвид изложеното, правилен е решаващия извод на първоинстанционния съд, че незаконосъобразно е определена нова облагаема митническа стойност на стоките по ЕАД № 5002/4-12648/05.10.2002 г., поради което обжалваното решение на началника на митница София правилно е отменено от съда. Обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,