Решение № 7168 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14886/2018 г.

Решение № 7168 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14886/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Н. С. - пълномощник на К. Хаджийски с адрес в [населено място] и съдебен адрес в [населено място] срещу решение № 432 от 30.10.2018 г. на Административен съд С. по адм. дело № 254/2018 г. С него се отхвърля като неоснователна жалба на Хаджийски срещу решение № 1012-20-96#1 от 2.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ С., с което е оставено в сила разпореждане № 204-00-203-1 от 4.07.2018 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ С. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие на необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ С. чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба срещу цитираното решение на директора на ТП на ТП на НОИ С. С него се отхвърля жалба срещу разпореждане за спиране на производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, издадено на основание чл. 54г, ал. 4 КСО. При издаването му е установено, че К. Хаджийски е с прекратено осигуряване от испански осигурител и осигуряването е за кратък период от време, поради което е даден сигнал до ОД на МВР С. за проверка на задграничните пътувания за 2018 г. и е сезирана Окръжна прокуратура за проверка относно реално упражняване на трудова дейност, която е основание за осигуряването съгласно чл. 10, ал. 1 КСО и на § 1 от ДР на КСО. При издаване на решението на директора на ТП на НОИ С. е установено, че Хаджийски е напуснал територията на Република България на 6.05.2018 г. и е налице влизане на 12.05.2018 г. При тези данни се проверяват периода на осигурена заетост и осигурителния доход, като не е получен документ за периода 8.05.2018 г. до 22.05.2018 г. с оглед депозираното заявление с вх. № 21.06.2018 г. от Хаджийски. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че е сключен временен трудов договор между "Сервисиос Агриколас Любо" със седалище страна Испания, община Роа, представлявано от Л. С. като работодател и К. Хаджийски, като земеделски работник. Продължителността на договора е от 8.05.2018 г. до 22.05.2018 г. От представено уведомление за колективно прехвърляне на работници е установено, че К. Хаджийски временно е преместен на работно място във В./България/, считано от 11.05.2018 г. Посочено е в мотивите, че временния трудов договор е 8.05.2018 г., а командироването е с дата 11.05.2018 г. Установено е, че Хаджийски е напуснал страната на 6.05.2018 г. и е влязъл на 12.05.2018 г. като със заявление от 21.06.2018 г. е поискал отпускане на обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО, като в заявлението е посочено, че правоотношението с осигурителя е прекратено на 23.05.2018 г. При анализ на разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 КСО съдът е приел, че са налице материалните предпоставки за спиране на производството по отпускане на парично обезщетение за безработица и жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Съгласно чл. 54г, ал. 4 от КСО, длъжностните лица по чл. 54ж, ал. 1 от КСО спират с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и / или е необходимо изясняване на осигурителния стаж и / или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна. Предвид получената информация е налице несъответствие на данните относно периода на осигурена заетост на лицето. Именно поради това правилно е било спряно административното производство по изплащане на ПОБ на лицето. Спирането има временен обезпечителен характер и охранява предотвратяването на неоснователни плащания по държавното обществено осигуряване. В случая очевидно е налице необходимост от една страна да се установи истинността на подаваните данни от осигурителя "SERV. AGRICOLAS LYUBO, SLU" и упражняваната трудова дейност от лицето с оглед данните за пребиваването му на територията на РБългария и Кралство Испания в периода, в който е следвало да извършва трудова дейност, както и за режима на командироване. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Съществен е моментът, че при прякото прилагане на чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г., размерът на паричното обезщетение за безработица се определя от осигурителния доход през последния завършен осигурителен период, независимо от неговата продължителност и от това къде е завършен. В настоящия случай размерът на ПОБ ще се определи от осигурителния доход при последния осигурител"SERV. AGRICOLAS LYUBO, SLU". Съгласно разпоредбата на чл. 54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в РБългария или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по кодекса, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава. Установяването по безспорен начин на упражняване на трудова дейност е съществен момент с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение