Решение № 11933 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6718/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. К. П. от гр. Варна , чрез пълномощник - адв. Станев, против решение 4934/07.05.2025 г., постановено по адм. дело 264/2025 г. на Административен съд град Варна , с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 3-169/22.01.2025 г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност"/ДАНС/, с която на основание чл.92,ал.1,изр. първо, във връзка с чл. 90,ал.1,т.2,чл.88,ал.2,т.1 ,пр. 3 от Закона за Държавна агенция Национална сигурност/ЗДАНС/ , във вр. с чл. 110в,ал.1,т. 6 от Правилника за прилагане на ЗДАНС/ППЗДАНС/ - му е наложено дисциплинарно наказание порицание, за срок от 6 месеца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - председателят на ДАНС, чрез процесуалния си представител юрк. Иванов оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на заповедта. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд град Варна е била заповед 3-169/22.01.2025 г. на председателя на ДАНС, с която на основание чл.92,ал.1,изр. първо, във връзка с чл. 90,ал.1,т.2,чл.88,ал.2,т.1 ,пр. 3 от ЗДАНС , във вр. с чл. 110в,ал.1,т. 6 от ППЗДАНС - му е наложено дисциплинарно наказание порицание, за срок от 6 месеца. Установено е , въз основа на осъществена проверка от служители на специализирана дирекция Сигурност на ДАНС е констатирано, че старши агент III-та степен С. П. , в качеството си на служител на ТДНС-Варна е внесъл в служебно помещение/ подробно описано/ , надлежно определено за зона за сигурност- мобилен телефон с посочени марка, модел и уникален идентифициращ номер/IMEL/, оборудван със служебна SIM карта. За този телефон няма надлежно подадено заявление за служебно ползване. Видът на дисциплинарното наказание е законово определен с чл.110в,ал.1,т.6 ППЗДАНС. Правилен е изводът на съда, че ползваният при проверката мобилен телефон е с уникален идентифициращ номер IMEL коренно различен от този, който е деклариран. Пълното несъответствие в номерата сочи, че се касае именно за различен телефон, а не за фактическа грешка в изписването на декларираният IMEL. Решението е правилно, постановено е при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган и в предписаната от закона форма и съдържание и е в съответствие с разпоредбата на ЗДАНС. Оспорената заповед съдържа всички законови реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя е индивидуализирано от фактическа и правна страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, обосноваващо ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. От изложеното в мотивите на оспорваната заповед безпротиворечиво се извежда извод, че П. е ползвал в определената зона за сигурност личен телефон, различен от мобилният апарат, който е декларирал. Правилно съдът е приел, че дисциплинарното производство е проведено при спазване на процесуалните правила предвидени в ЗДАНС и регламентирани в ППЗДАНС Съдът е разгледал всички възражения на жалбоподателя за процесуални нарушения, излагайки подробно обосновани и мотивирани изводи, че дисциплинарно наказващия орган стриктно е спазил закона, следвайки утвърдената процедура за налагане на дисциплинарното наказание. Мотиви, споделени изцяло от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Правилни и обосновани са и изводите на АС - Варна, че оспорената пред него заповед е мотивирана, тъй като в обстоятелствената част на акта се съдържа подробно изложение на фактите по случая, резултати от извършената проверка, доказателствата, които подкрепят нарушението, като подробно са обсъдени доводите и обясненията, изложени от жалбоподателя в хода на проведеното дисциплинарно производство. Съдът правилно е приел за доказано по делото извършеното от Праматоров дисциплинарно нарушение. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,