Решение № 13418 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8508/2013 г.

Решение № 13418 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8508/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2956 от 30.04.2013 г., постановено по адм. д. № 2025/12 г. Административен съд - София град, първо отделение, 3 - ти състав, е отхвърлил жалбата на ЕТ "Мултфилм - Георги Димитров" срещу ревизионен акт 1104114/26.09.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 54/10.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, като е осъдил жалбоподателя да заплати на ответната дирекция разноски по делото за юрисконсулско възнаграждение в размер на 916 лв. . Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ "Мултфилм - Георги Димитров", представляван от Георги Димитров. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнителна молба се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"/сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на ЕТ "Мултфилм - Георги Димитров" срещу ревизионен акт 1104114/26.09.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 54/10.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, в обжалваната част относно определени задължения за данък добавена стойност за данъчни периоди м. 02,05,06,07 и 09/2008 г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 23 313 лв. по фактури, издадени от "И. ХМ. груп"-ЕООД. Изложени са мотиви, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената по чл. 120 от ДОПК форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на правото на защита на засегнатото лице. Съдът е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит от посочения доставчик - представените доказателства не се установяват реалност на извършените доставки по процесните фактури. Изброени са и доказателствата, ангажирани от жалбоподателя в хода на съдебното производство за установяване на реалност на доставките/представени в табличен вид на стр. 5 от решението, л. 326 от делото/, както е отразена и обстоятелството, че същите са оттеглени от страната поради направено оспорване и невъзможност да бъдат ангажирани доказателства в тази насока. На стр. 6 и 7 от решението съдът е извършил подробен анализ на събраните доказателства в хода на ревизията във връзка с всяка една от доставките по фактурите, на база на което е направен краен извод, че констатациите на органа по приходите за липса на реални доставки са правилни и обосновани. Отбелязано е, че за да възникне право на данъчен кредит следва да е налице данъчни събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, в който смисъл са и решенията на Съда на Европейския съюз по дела С - 152/02 и С - 324/11. Първоинстанционният съд е посочил, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че договорените услуги, предмет на фактурите, са реално изпълнени от доставчика "И. ХМ. груп"-ЕООД, тъй като спецификата на работата /отделни елементи от създаването на филмова продукция/ предполагат както специфичен вид техническа обезпеченост, така и определена професионална квалификация на кадрите. Посочено е още, че всяка една от договорените услуги за изработка на определени продукти е формулирана твърде общо в представените договори, без посочени параметри на договорените специфични компютърни и филмови услуги, като подробно описание не се съдържа и в приложените към договорите приемо-предавателни протоколи, които са бланкетни и идентични по съдържание, без посочване на вида получена услуга, съдържание и качество на изработения продукт. На отделен ред са разгледани и възраженията на пълномощника на оспорващия, като същите са приети за неоснователни с аргумента, че по делото не е спорен въпросът за изпълнението, продуцирането и изготвянето като краен продукт на филмовата продукция "Дзифт", а спорно реалното изпълнение на процесните доставки от доставчика "И. ХМ. груп" - ЕООД, което обстоятелство подлежи на доказване от жалбоподателя като положителен факт, създаващ за него благоприятни правни последици. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същите са изложени в допълнителна молба от 11.06.2013 г., намираща се на л. 5-6 от настоящето дело и в по-голямата си част касаят законосъобразността и правилността на оспорения ревизионен акт, а не на решението на първоинстанционния административен съд. Направените оплаквания досежно това, че коментарите за липса на кадрова, материални и техническа обезпеченост на доставчика не кореспондира с нормите на ЗДДС, тъй като те не са елемент от правото на приспадане на данъчен кредит, са неоснователни. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, елемент от правото на данъчен кредит е наличието на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, което е положителна материална предпоставка за възникване на право на данъчен кредит. Наличието на реална доставка /на стока или услуга, какъвто е предмета на процесните фактури/ е факт от обективната действителност, от съществуването на който данъчно-задълженото лице черпи благоприятни правни последици - възникване на право на данъчен кредит по издадените фактури. Поради това съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса /чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ в негова тежест е да докаже чрез допустими доказателствени средства наличието на реални доставки. В конкретния случай органът по приходите е приел, че предвид спецификата на предмета на услугите /отделните елементи от цялостния процес по създаване и реализиране на филмова продукция/ представените в хода на ревизията писмени доказателства от доставчика не установяват реално изпълнение на фактурираните услуги поради липса на материална и кадрова обезпеченост, в това число и не изпълнение на изискванията на чл. 50 от ЗДДФЛ за подаване на декларации за получени суми по граждански договори с физическите лица, посочени като изпълнители на отделните услуги. В хода на съдебното производство жалбоподателят е ангажирал допълнителни доказателства за доказване на реалното изпълнение на услугите от доставчика, които са били оспорени от ответната страна и поради невъзможност на ангажиране на доказателства във връзка с оспорването с молба от 29.06.2012 г. същите са били оттеглени от делото. Останалите доказателства са анализирани подробно от първоинстанционния съд / мотивите на л. 6 и 7 от решението/, като изводите му за правилност на констатациите на органа по приходите се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно е отбелязано, че спорът между страните не се свежда до това дали търговецът е извършил действия по продуцирането на филма "Дзифт", а дали услугите, свързани с това продуциране, са изпълнени от доставчика "И. ХМ. груп"-ЕООД. Обосновано е прието също, че спецификата на по-голяма част от фактурираните услуги изискват специализирана техника, консумативи, специални познания и прочие и недоказването на наличие на такива при доставчика водят до извода, че той не е в състояние да изпълни фактурираните услуги. Само наличието на договор за изпълнение на дадена услуга и издадена в тази връзка фактура не водят до извод, че посочената във фактурата услуга е изпълнена от издателя на фактура и като е стигнал до същите изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Д"ОДОП" - гр. София юрисконсулско възнаграждение за явяване в касационната инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,