Решение № 11293 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1051/2016 г.

Решение № 11293 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1051/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е образувано по uасационна жалба на К. К. А., от гр. П., срещу решение № 2452/03.12.2015 г. по адм. д. № 1902/2015 г. на Административен съд П. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на район "Централен"-община П. чрез процесуалния си представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № РД-15-477/03.07.2015 г. на кмета на район "Централен", с която й е наредено да премахне незаконен строеж "масивен гараж" в УПИ XXXV!-350, кв. 21 по плана на гр. П. като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Развил е доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Според съда подаденото от жалбоподателката заявление за узаконяване на строежа в срока по § 127 ПЗР ЗУТ не е приключило с акт за узаконяване, а строежът не е търпим, тъй като жалбоподателката не установява годината на изграждане на строежа, което е в нейна доказателствена тежест. Настоящата инстанция споделя изводите за съда, че актът е валиден като издаден от компетентен орган. По делото е представена заповед № 13 ОА 556/05.03.2013 г. на кмета на община П., с която на основание § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ на кмета на район "Централен" са делегирани правомощия по чл. 225а ЗУТ - т. 17 от заповедта. Оспорената заповед е подписана от кмета на район "Централен", а не от друг орган при условията на заместване, както се твърди в касационната жалба. Решението обаче е неправилно поради допуснати противоречия с материалния и процесуалния закон. Съдът е трябвало да изследва въпроса за търпимостта на строежа по смисъла на § 16 ПРЗУТ с оглед твърденията на жалбоподателката пред първоинстанционния съд за започнала процедура по узаконяване още през 1978 г. В касационната жалба пък се твърди, че строежът е извършен през 1954 г. В разглеждания аспект доказателствената тежест за установяване годината на изграждането на обекта не е само върху жалбоподателката. С оглед забраната за премахване на търпим строеж и служебното задължение на съда да провери изцяло законосъобразността на административния акт, както административният орган, така и съдът следва да установят годината на времеизвършването на строежа, наличието или не на действащ регулационен план към изграждането на строежа и/или понастоящем. В обжалваното решение изобщо няма произнасяне по търпимостта на строежа към посочените релевантни моменти и относимите за това предпоставки. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав при установяване времеизвършването на строежа и мотивите на настоящето решение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,