Решение № 2633 от 14.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Созопол против решение 816/20.06.2022г., постановено по адм. д. 85/2022г. по описа на Административен съд Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК, моли за отмяната му и отхвърляне на оспорването. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците Р. Стойнов, Д. Стойнова и С. Узунова в писмен отговор оспорват касационната жалба. Излагат доводи в подкрепа на атакуваното решение. Пледират оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд отменил Заповед 8-Z-1321/8.12.2021г. на кмета на община Созопол, с която на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, е наредено на ответниците в настоящото производство да премахнат неподходящ по местонахождение строеж портал, изграден от дървени порти и бетонови колони, в поземлен имот с кадастрален идентификатор 32737.501.352 в [населено място] войвода. За да постанови този резултат съдът приема, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в проведената административна процедура, тъй като липсвала заповед за назначаване на комисията по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, че не са налице предпоставките на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ за премахване на постройките. В допълнение е развил съображения, че процесния портал е разположен в имот който е собствен на лицата на които е разпоредено премахването му. Обжалваното решение е правилно. За да отмени оспорената заповед, съдът е извършил задълбочен и пълен анализ на събраните доказателства, като е взел предвид и заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. Извършил е проверка на всички условия за законосъобразност на административния акт по смисъла на чл. 146 АПК, като изводите му относно компетентност на органа, издал заповедта, при спазване на законоустановената форма, както и констатираните нарушение на предвидената в ЗУТ процедура са обосновани и правилни, поради което се споделят от настоящия съд. Безспорно е, че по делото липсват доказателства, установяващи изпълнението на изискванията на чл. 196, ал. 1, in fine от ЗУТ. Работната група изготвила констативен протокол 92/20.10.2021г. не е назначена с нарочна заповед на кмета на общината, така както е изискването на сочената правна новела. Следователно в проведената административна процедура са налице съществени нарушения на процесуалните правила, изискващо отмяна на оспорения административен акт. В този смисъл е константната практика на ВАС, изразена в редица решения, някои от които са посочени в атакувания съдебен акт. Правилно съдът е установил, че в заповедта липсват мотиви, които да сочат, че са налице предпоставките на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Законосъобразен е и изводът, че заповед по чл. 195, ал. 5 ЗУТ се издава в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите", а настоящата заповед не съдържа такава мотивировка нито се установява от доказателствата по административната преписка и делото. Доводите за точното местоположение на процесната входна врата сочат на спор за границата между имотите и касаят спор за собственост, както правилно е прието от административния съд. Единственото фактическо основание, посочено в заповедта е, че подалият сигнала /жалбата/ до общинската администрация претендира, че строежът е изграден в имот, негова собственост. Така на практика заповедта е издадена в защита правото на собственост на Бакалов. Разрешаването на спор за материално право, не може и не следва да бъде реализирана по реда на административния контрол. В този смисъл са Решение 14120 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. 7876/2009 г., II о., Решение 15056 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. 8959/2009 г., II о. С оглед на изложеното Върховният административен съд, второ отделение намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице основания за неговото касиране. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответниците за присъждане на сторените от тях разходи за касационната инстанция, представляващи заплатени от тях 800,- лева адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,