Решение № 6523 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14377/2016 г.

Решение № 6523 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14377/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Е. Т." АД срещу решение № 86 от 13.10.2016 г. постановено по административно дело № 266 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Г. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда подробни доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Сочи, че съдът неправилно е приел, че оспореният пред първоинстанционното производство акт е издаден от компетентен орган и е законосъобразен. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Изпълнителният директор на Агенция по заетостта, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че жалбата е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Решението е недопустимо. С решението предмет на касационен контрол, АС - Г. е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Е. Т." АД срещу оспорено писмо и искане за възстановяване на средства рег. № 1113-00-507/2 от 22.10.2015 г. на Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти", Агенция по заетостта - С., при Министерството на труда и социалната политика, в частта досежно отказ да бъде верифицирана сума в размер на 13 889,00 лв., представляващи разходи по група Б от схемата за финансиране, съгласно "Формуляр за кандидатстване" - Приложение А и е осъдил дружеството да заплати на Агенция по заетостта направените по делото разноски. С писмо рег. № 1113-00-507/2 от 22.10.2015 г., издадено от главен директор на Главна дирекция "ЕФМП" и ръководител на договарящия орган, в обжалваната в първоинстанционното производство част, е извършено прихващане на верифицирана и изплатена на "Е. Т." АД сума от първо междинно плащане в размер на 13 888, 54 лв., които са разход по група Б - Допустими разходи по правилата на ЕФРР - до 40% от група А. Посочено е, че съгласно Насоки за кандидатстване по схема BG051PO001-1.1.13 "Ново работно място", разходите по правилата на ЕФРР не следва да надвишават 40% от група А. В резултат на ограничението, по група Б за целия период на проекта се верифицират разходи в размер на 38 199,47 лв. и не се верифицират разходи в размер на 13 888,00 лв. С искане за възстановяване на средства рег. № 1113-00-507/2 от 22.10.2015 г., издадено от главен директор на Главна дирекция "ЕФМП" и ръководител на договарящия орган, "Е. Т." АД е уведомено, че на основание чл. 16, т. 16.1 от Общите условия към договор за безвъзмездна финансова помощ № ЕSF-1113-04-02004 следва да възстанови сума в размер на 22 884,62 лв. в 14-дневен срок от датата на получаване на искането. Писмото и искането са издадени на 22.10.2015 г. и са обжалвани от "Е. Т." АД с жалба депозирана пред АС - Г. на 28.12.2015 г. Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), е обнародван в ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г. и влиза в сила на 25.12.2015 г. С него изрично е постановено, че предмет на съдебен контрол, като индивидуален административен акт, ще бъдат изявленията на страна по граждански договор, какъвто характер се приемаше, че има договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Това действие на закона е от влизането му в сила. Обжалваните писмо и искане са издадени преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, поради което и с оглед на липсата на обратно действие на закона, не могат да бъдат предмет на съдебен контрол пред административен съд. С § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ са създадени специални разпоредби, уреждащи подсъдността на образуваните до влизането в сила на закона съдебни дела по жалби и искови молби срещу изявления за финансови корекции. В настоящия случай не става въпрос за наложена на дружеството финансова корекция, а за отказ за верификация на определена сума. Съдебното производство по жалбата на "Е. Т." АД е образувано след влизане в сила на ЗУСЕСИФ. Предвид посоченото настоящият казус е извън приложното поле на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Новата материалноправна уредба не приравнява издадените преди влизането на закона в сила откази за верификация на административни актове, не трансформира правото на иск в право на оспорване по АПК, нито изрично сочи, че правото на иск в рамките на давностния срок досежно изявления за откази за верификация, направени преди влизането на закона в сила, е прекратено. Предвид посоченото не може да се приеме, че отказите за верификация, издадени преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, подлежат на обжалване по реда на АПК. Допълнителен аргумент в подкрепа на становището за липса на компетентност на административните съдилища да се произнесат в случаи като процесния (по откази за верификация издадени преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ) е факта, че при посоченото разрешение на подсъдността на спора, преобладаващата част от жалбите срещу отказите за верификация ще са просрочени, поради изтичане на сроковете по чл. 149, ал. 1 от АПК, съответно по чл. 140, ал. 1 от АПК. По този начин би се ограничило необосновано правото на достъп до съд. Единствената възможна и ефективна защита в случаи като процесния е предявяването на иск относно отказа за верификация пред съответния граждански съд, в рамките на предвидения в закона давностен срок, който срок не е преклузивен и е съществено по-дълъг в сравнение със сроковете по чл. 149, ал. 1 или чл. 140, ал. 1 от АПК. Изложеното налага извод, че АС - Г. не е разполагал с правомощие да разгледа спора по същество. Жалбата е била недопустима, тъй като редът за защита на "Европа трико" АД в конкретния случай е по общия исков ред. В съответствие с Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2015 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е недопустим. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото - прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Както по съществото на спора, така и по направените съдебни разноски следва да се произнесе компетентният съд. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,