Решение № 253 от 4.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 257/2008 г.

Решение № 253 от 4.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 257/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба от "Н" О. гр. П. против решение № 1* от 23.10.2007 г. по гр.д. № 1255/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон- касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответникът по касация "Б" О. гр. С. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, намира: С обжалваното решение е оставено в сила решение № 39/2007 г. на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 307/2006 г., с което "Н" О. гр. П. е осъдено да заплати на "Б" О. гр. С. сумата от 6 887 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от прибраната без основание реколта за 2005 г. от 50 дка лавандулови насаждения в землището на с. Г. диканя, м. "З", включваща имоти №№ 073006, 073007, 073008, 073009, 073010, 073011, 073038, 07339, 073040, 073041, 073042, 073043, 073057, 073058, 073059, 073060 и 073061. От фактическа страна по делото е установено, че в землището на с. Г. е бил създаден лавандулов масив от около 100 дка, първоначално обработван от "Б" О. по договори за аренда, сключени с ЗКПУ "Б. Г. Д.". През 2003 г. поради влошаване на отношенията между съдружниците в "Б" О. лавандуловият масив е бил разделен на две части, като около 50 дка е следвало да се обработват от "Б" и около 50 дка от "Н" ООД. Във връзка с това разделяне е подписан споразумителен протокол между ЗКПУ "Б" и "Б" О. за частично прекратяване на арендните договори за имоти №№ 073012, 073013, 073014, 073015, 073016, 073017, 073018, 073019, 073031, 073032, 073033, 073034, 073035, 073036, 073064, 073065, 073066, 073067 и 073068, за които впоследствие е сключен договор за съвместна обработка от 17.12.2003 г. между ЗКПУ "Б" и "Н" ООД. Твърдението на ищеца е било, че касаторът е прибрал без основание реколтата от лавандулови насаждения в имоти №№ 073006, 073007, 073008,073009, 073010, 073011, 073038, 07339, 073040, 073041, 073042, 073043, 073057, 073058, 073059, 073060 и 073061. С помощта на съдебно-техническа експертиза по делото е установено, че в тези имоти няма лавандулови насаждения, а овощна градина. При така установените факти по делото въззивният съд е направил необоснован извод, че касаторът е прибрал без основание реколтата от "процесните имоти", за което дължи обезщетение, без да конкретизира кои са тези имоти. Не са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) събраните по делото доказателства и не са изяснени действителните отношения между страните по повод лавандуловите насаждения. Съдът не е изяснил и не е взел становище по въпросите кои имоти са били заети от лавандуловия масив, кои от тях са били обработвани от дружеството-ищец през 2005 г., фактическото ползуване на двете части от масива съответствува ли на отразеното в споразумението от 20.11.2003 г. и в договора за съвместна обработка на земеделска земя от 17.12.2003 г. В крайна сметка от мотивите на въззивното решение не става ясно кои имоти с каква площ е обработвал ищеца през 2005 година и на какво основание. Като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 186 и чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът