Решение № 7486 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3683/2011 г.

Решение № 7486 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3683/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Диана Денчева Хаджиева-Митова от гр. София против Решение № 310/21.I. 2011 г по адм. д. № 4322/2009 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата и срещу Заповед № РД 09-207/20.V.2009 г. на кмета на Столична община-район "Надежда", с която на основание чл. 65, ал. 1, алтернатива първа от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ е разпоредено изземването по административен ред на имот-общинска собственост, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторката, редовно призована, се явява лично в съдебно заседание, и поддържа жалбата на изложените в нея основания, като представя и допълнителни писмени доказателства. Ответникът - Кметът на Столична община - район "Надежда", редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не представя писмено становище относно основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото и в настоящето съдебно заседание писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касаторката, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон и че то е необосновано. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че между страните е имало сключен валиден договор за наем от със настанителна заповед № 37/6.VI. 2002 г. по отношение на процесният недвижим имот-общинска собственост, който на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС е бил прекратен едностранно от кмета на общината с влязла в сила заповед № РД-09-099/12.III.2009 г., поради обстоятелството, че касаторката не плащала наемната цена и консумативните разноски за повече от три месеца. С това основанието за държане на този имот е отпаднало и за административния орган, след даден срок за доброволно предаване, неизпълнено от жалбоподателката, е възникнало правото по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС да приложи административна мярка, позволена от закона-принудително изземване на имота. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен. От представените по делото доказателства е било установено по безспорен начин, че процесният недвижим имот е общинска собственост и че по отношение на него между страните са съществували наемни правоотношения, както и че жалбоподателката не си е плащала наемните вноски и консумативните разноски за повече от три месеца, което тя и не оспорва, но изтъква причини от икономически характер, които и да са верни, са ирелевантни за настоящия спор. След обстоен анализ на представените по делото доказателства съдът правилно е приел, че действително касаторката не се и плащала наемните вноски и консумативите за повече от три месеца /обстоятелство, което тя не оспорва/ и законосъобразно наемното правоотношение е било прекратено едностранно от общината. Съдът правилно е приел, че причините, поради които не са били плащани наемните вноски и консумативите, нямат никакво значение при определяне на законосъобразността на издадената заповед. Следователно, като е констатирал, че касаторката държи общинска недвижима вещ без правно основание, съдът правилно и в пълно съответствие със закона е преценил, че кмета на общината правилно е приложил принудителната мярка на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС по отношение на нея и е отхвърлил жалбата и против оспорения административен акт като неоснователна. От изложеното до тук следва, че касационната жалба е неоснователна за посочените в нея касационни основания и обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение