Решение № 6317 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4628/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 83, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационната жалба на Д. А., гражданин на Иран, [ЛНЧ], роден на [дата], подадена от назначения по реда на ЗПП негов процесуален представител адв. Попова, срещу Решение 10415/25.03.2025 г., постановено по адм. д. 2057/2025 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването срещу Решение 1459/10.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (ДАБ), с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на иранския гражданин. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на инстанцията по същество да анализира в последователност сведенията, дадени от Д. А. в рамките на трите интервюта относно участието му в протести срещу властта през 2009 г., обусловили съдебно преследване, в рамките на което по чудо е спасен животът му. Претендира се отмяна на обжалваното решение с постановяване на ново, с което да се отмени административният акт. Ответникът по касационната жалба, председателят на ДАБ, чрез юрк. Хичовски, оспорва основателността й и иска оставяне в сила на решението. Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Първостепенният съд е приел, че Решение 1459/10.02.2025 г. е издадено от компетентен административен орган, във формата за действителност, със съдържанието по чл. 59 АПК, без при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и че актът е съобразен с материалния закон. Обсъдени са предпоставките за предоставяне на търсената от Д. А. международна закрила и отречено осъществяването им. Според фактическите установявания на АССГ гражданинът на Иран е поискал закрила от Република България, регистриран е с етническа принадлежност [заличен текст], вероизповедание-[заличен текст], семейно положение разведен. Напуснал е страната преди около 2 години, легално, отправяйки се по въздушен път за Турция, където пребивавал нелегално около година и половина и работил като заварчик. В Република България е влязъл не по установения ред от Турция. Пътувал в посока Сърбия, но на 20 км. от границата е арестуван, поради което се принудил да подаде молба за закрила в България. След като е регистриран в центъра го е напуснал, тъй като целял да стигне в Германия, каквато била уговорката с трафиканта. В рамките на проведените интервюта касаторът не заявил обстоятелства, сочещи опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група или преследване с признаците по чл. 8, ал. 2 ал. 5 ЗУБ. Според АССГ иранският гражданин не е заявил да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства от категорията на тези по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, а опасността от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ не съществува. От инстанцията по същество са обсъдени изготвени от дирекция Международна дейност в ДАБ справки, въз основа на които е мотивиран фактически извод, че в Иран не е налице въоръжен конфликт, нито вътрешен такъв до степен, обуславяща наличие на заплаха спрямо кандидата за статут поради самия факт на пребиваването му в страната, както и че няма данни насилието в тази държава да е достигнало изключителна степен. Съобразени са общодостъпните данни, че няколко служби за сигурност упражняват строг и ефективен контрол над огромната територия на Иран, с изключение на някои гранични райони. В по-голямата част от страната официалните сили за сигурност задържат броя и тежестта на свързаните със сигурността инциденти на ниско ниво, а държавата е мирна и безопасна според регионалните стандарти. Решението е правилно. Касаторът заявява несъгласие с фактическите изводи на съда, но не сочи нарушени процесуални, логически или опитни правила и доказателствените средства, засегнати от опорочена познавателна дейност. Касационната жалба съдържа фактически твърдения и фактически доводи. Като процесуално действие на страната те не обосновават пороци на първоинстанционното решение, представляващи касационни основания - чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК. С оглед забраната по чл. 220 АПК касационното съдебно производство не е средство за саниране на процесуалните пропуски пред инстанцията по същество. Процесуално задължение на чужденеца в извънсъдебната фаза на закрилното производство е да представи всички доказателства в подкрепа на молбата си - чл. 63а, ал. 2 ЗУБ, а правото му да представя доказателства не се преклудира с края на тази фаза. Без да са наведени допуснати от първостепенния съд нарушения в процеса на доказване, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на установените от този съд факти (чл. 220 АПК). Съобразен с материалния закон е подходът на съда за изследване в отношение на субсидиарност на мерките на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец е елемент от фактическия състав за предоставяне на хуманитарен статут (чл. 9, ал. 1 ЗУБ). Молбата на Д. А. за предоставяне на международна закрила не съдържа твърдение той да се опасява от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група (чл. 8, ал. 1 ЗУБ) и това опасение да е в причинна връзка със ситуирането му извън страната, както и с невъзможността или отказа й да се ползва от закрилата на държавата на произхода си или да се завърне в нея. На такива опасения не сочи и информацията, предоставена пред интервюиращия орган. Сведенията в интервюто са измежду източниците на информация за обстановката в държавата на произход на чужденеца (чл. 63, ал. 2 ЗУБ). Заявеното от Д. А. участие през 2009 г. в протести срещу властта , обусловило съдебно преследване и пребиваване от 10 години в затвора не съдържа конкретика относно религиозните му вярвания, контрастиращи на формата на управление на държавата му на произход авторитарна теократична държава с шиитска ислямска политическа система, базирана на концепцията Управление чрез юриспруденция . Общоизвестен факт е, че шиитското духовенство и одобряваните от него политически лидери доминират ключовите властови структури, а Върховният лидер е едновременно и държавен глава. Членовете на Асамблеята на експертите се избират пряко чрез всенародни избори, а това събрание избира и може да отхвърли Върховния лидер пост, който от 1989 г. насетне се заема от аятолах Али Хименей. Първостепенният съд е включил в предмета на доказване актуалното състояние на държавата по произход и след напускането ѝ от чужденеца по справката на Дирекция Международни дейности към ДАБ, че в държавата се провеждат редовни избори, но те не отговарят на демократичните стандарти, дължащо се отчасти на влиянието на твърдолинейния Съвет на пазителите неизбираем орган, който дисквалифицира всички Иранските власти си сътрудничат със Службата на Върховния комисар за бежанците на ООН по отношение на бежанците от Афганистан и Ирак. Конституцията предвижда еднаква защита за жените съгласно закона в съответствие с тълкуванията на исляма, но властите не прилагат законите и разделите, занимаващи се със семейното и имущественото право, дискриминират жените. Конституцията предоставя равни права на всички етнически малцинства, като позволява използване на езиците на малцинствата в медиите, а други закони предоставят правото на гражданите да учат, използват и преподават собствените си езици и диалекти. Сведенията за актуалната ситуация в Иран препятстват обосноваване на извод касаторът да е в състояние на заплаха, дефинирано в Решение от 30.01.2014 г. на СЕС по дело С-285/2012 г., според което съществуването на въоръжен конфликт трябва да бъде признато с оглед прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили и продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., възприет в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако касаторът бъде върнат обратно в Иран, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Отказът на председателя на ДАБ към МС да предостави на Д. А. международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт за отхвърляне на оспорването срещу индивидуалния административен акт правилен. Воден от изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение