Решение № 14668 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8537/2017 г.
ВАСVII отделение28.11.2018 г.докладчик т Даниела Мавродиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 98 от 07.06.2017. на Административен съд гр. Кюстендил по адм. д. № 61/2017 г. по описа на съда. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14668 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8537/2017 г., VII о., докладчик председателят Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ж. Н., срещу решение № 98 от 07.06.2017. на Административен съд гр. Кюстендил по адм. д. № 61/2017 г., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17 – 1139 – 000088/25.02.2017 г. на Началник сектор "Пътна полиция"при ОД на МВР – Кюстендил. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав Ответникът по касационната жалба, Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Кюстендил, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият касационен състав приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Производството пред Административен съд Кюстендил е образувано по жалба на Ж. Н. от [населено място] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17 – 1139 – 000088/25.02.2017 г. на Началник сектор "Пътна полиция"при ОД на МВР – Кюстендил Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, съдът е установил следните факти: На 25.02.2017 г. около 0, 30 ч. в гр. [населено място], на [улица], в посока [улица], Н. е управлявал собствения си лек автомобил, марка "Мерцедес, 190 Е, с рег. [рег. номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта 0, 56 промила, установена с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510, с фабричен № ARDM – 0265 и 0, 64 промила, установено с протокол за химическа експертиза № 109/27.02.2017 г. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че деянието осъществява състава на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, за което на водача е наложена процесната принудителна административна мярка /ПАМ/. Правно основание за налагане на мярката е разпоредбата на чл. 171, ал. 2а ЗДвП. Същата се състои в прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство /ППС/ за срок до 12 месеца. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че ПАМ е наложена с валиден писмен акт на компетентен орган, при спазване на процедурата по издаването й. Заповедта съдържа фактически и правни основания за налагането на ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 2а, предл. 3-то ЗДвП (в относимата редакция на разпоредбата, ДВ, бр. 54/2017 г.) е управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол. В настоящия казус пред АС – Кюстендил е установен основният релевантен за спора факт - управление на МПС след употреба на алкохол. В този аспект е несъмнено наличието на материалноправна предпоставка, правопораждаща възможността за прилагане на процесната ПАМ. Конкретните факти, субсумиращи се в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в него обстоятелства не са оборени от жалбоподателя, при което въз основа на събраните по делото писмени доказателства, първостепенният съд е извел верен извод относно правомерността на упражнената от органа властническа компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Актът е съобразен и с целта на закона. Продължителността на срока на мярката е определен от органа съобразно степента на обществена опасност на деянието при съобразения промил на алкохол в кръвта – 0, 64, създаващ предпоставки за настъпване на пътнотранспортно произшествие. Предвид гореизложеното, касационният състав приема, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Касационният състав не споделя релевираното касационно възражение на касатора досежно допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е преценил всички доказателства по делото, обсъдил е всички доводи и възражения, изложени в жалбата, в резултат на което е стигнал по правилни правни изводи. Решението не страда от релевираните пороци на чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд
Цитирани разпоредби
1- чл. 171, т. 2