Решение № 1759 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6231/2009 г.

Решение № 1759 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6231/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационни жалби, едната подадена от Агенцията за приватизация, гр. София, чрез надлежно упълномощения юрисконсулт Виолета Софрониева, против решение № 113 от 2.02.2009 г., постановено от Административен съд гр. Варна, по адм. д. № 1143/2008 г. по описа на същия съд, с което Агенцията за приватизация (АП), гр. София е осъдена да заплати на Александър Николов Андреев от гр. Варна, на основание чл. 4, чл. 1 от ЗОДОВ, сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди през м. октомври 2003 г., в резултат от незаконни действия и бездействия на служители на административния орган, ведно със законната лихва, както и разноски в размер на 344 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК; ; иска се отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен. Касаторът твърди, че не е налице фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на АП за обезщетяване на вреди, защото не се установяват незаконосъобразни действия на служители на АП, тъй като те само извършват техническа дейност по регистрация на прехвърлянето на инвестиционните бонове, регламентирана в Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции - собственост на държавата (НУРОПЦПТПАСД) и Инструкцията за приложението й. Неправилно е определен и паричния еквивалент на един инвестиционен бон - 1 лев. Твърди се, че съдът в нарушение на процесуалните правила е допуснал изменение на иска по размер, като по този начин е нарушено правото на защита. Касационният жалбоподател моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение. Решението, но в отхвърлителната му част се оспорва и от Александър Николов Андреев, с доводи за неправилност. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Агенцията за приватизация и недопустимост, поради просрочие, на жалбата на Андреев. При преценката за допустимост на оспорването, настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба на Андреев е подадена извън законовият 14- дневен срок за оспорване, явява се недопустима поради просрочие, поради което не следва да бъде разглеждана по същество. Съобщението, че съдебният акт е изготвен е връчено на процесуалния представител на Андреев на 04 февруари 2009 г. Срокът за оспорване е изтекъл на 18 февруари 2009 г. Касационната жалба е подадена по пощата, като датата на клеймото е 20.02.2009 г. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба на Агенцията за приватизация за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по делото, за която решението е неблагоприятно и в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на АП е не основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по реда на глава единадесета от АПК. Образувано е по искова молба, подадена от Александър Андреев, против Агенцията за приватизация, гр. София, за заплащане на сумата от 250 лева /частичен иск/, представляваща обезщетение за преки имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на 1000 инвестиционни бонове (ИБ), с надлежно открита бонова сметка и обслужващо звено. По повод искане на депозитарна разписка е установил, че ИБ са прехвърлени на друго лице, без неговото съгласие и упълномощаване. Предвид тези обстоятелства е била лишен от възможността да се разпорежда със собствените си инвестиционни бонове, в резултат на незаконните действията на Държавата в лицето на служителите на Агенцията за приватизация, без негово съдействие или вина, поради което иска от съда, след установяване на твърдяното да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за вреди в частичен размер от 250 лева, ведно със законната лихва. Преди приключване на съдебното дирене, при условията на чл. 214 ГПК, ищецът увеличил размерът на искането на 1 250 лева. От доказателствата по делото Административен съд - Варна е установил, че ищецът е имал открита на 4.09.1998 г. бонова сметка, по чл. 11, ал. 1 от НУРОПЦПТПАСД, с 250 инвестиционни бона. Регионалното бюро, в което е регистриран е с код 030111. Също така е установено, че три лица, чрез това регионално бюро, са прехвърлили по 250 инвестиционни бона на Андреев, с което броят на притежаваните такива от последния е възлизал на 1 000. Констатирано е, че на 1.10.2003 г. е извършено прехвърляне на 1000 ИБ, собственост на ищеца на друго физическо лице, като действието е извършено от друго регионално бюро. При така установени факти първоинстанционният съд е възприел фактическия състав на хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ, според който се изисква наличието на незаконни действия или бездействия на длъжностни лица на ответника, които представляват административна дейност; претърпяна от ищцата вреда и причинна връзка между тях. В мотивите на обжалваното решение е прието, че такива действия са налице, тъй като прехвърлянето на ИБ е служебна дейност на АП, извършвана от служителите й и тази дейност е административна по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Дейността по прехвърлянето на ИБ е уредена в НУРОПЦПТПАСД и в Инструкция на АП за приложението й, като необходимите документи, които се представят на служителите на АП, и проверката която следва последните да извършват във връзка с това прехвърляне са посочени в чл. 13 - 15 от Наредбата. доказателства, за промяна на обслужващото звено от ищеца по реда на чл. 4 от Наредбата и при събраните доказателства по делото, установяващи твърденията в в исковата молба, съдът е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 15 и чл. 16, ал. 1 от Наредбата, изискващи проверка от служителите на АП на подадените документи за съответствие на посочените в тях данни, а такива несъответствия по делото са установени. С оглед на фактическите констатации първоинстанционният съд е приел незаконосъобразни действия от служителите на АП, които са в причинна връзка с вредоносния резултат. Стойността на вредите е определен в съотношение ИБ за един лев и искът е уважен като основателен за сумата от 1 000 лева. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото действително се установява, че ищеца е имала открита лична сметка в инвестиционни бонове, регистрирана по реда на чл. 11 от Наредбата, в размер на 1000 инвестиционни бона, като регионалното бюро, в което е регистрирана сметката, е с код 030111 гр. ВАРНА. Към делото е представена справка, от която е видно, че на 1.10.2003 г. инвестиционните бонове от сметката на Андреев са прехвърлени на друго физическо лице Иван Иванов Арменчев с нареждане за прехвърляне, като регистрацията на прехвърлянето е станало в бюро в град Враца, като няма данни ищецът да е променил обслужващото бюро в гр. Варна. При така приетите за установени фактически обстоятелства по делото правният извод на съда, че искът е основателен и доказан, е правилен като обоснован и законосъобразен. Правилни са правните изводи на съда, че регистрацията на прехвърляне на инвестиционни бонове е служебна дейност на Агенцията за приватизация, която е административен орган, и дейността, която се осъществява от нейните служители по реда на Наредбата, е административна по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Редът за регистрация, разпореждане и прехвърляне на инвестиционните бонове е уреден в Наредбата и административната дейност се извършва в звената, обслужващи регистрацията и посочени в чл. 3 от Наредбата, а промяната на обслужващото звено е по реда на чл. 4 от Наредбата. Съдът обстойно е посочил реда, документите и необходимата служебна проверка на приложенията, за да се приеме от обслужващата звеното администрация, че е направено валидно искане от притежателя на боновете чрез подаване на нареждане за прехвърляне на инвестиционни бонове - образец № 1 от приложение № 2 към чл. 17, ал. 2 от Наредбата. Ищеца не е променил обслужващото звено и на основание разпоредбата на чл. 4 и чл. 16, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредбата прехвърлянето на инвестиционни бонове на друго физическо лице следва да се извърши чрез звеното на АП, което се явява обслужващо звено на основание регистрацията на лицето и откриването на личната му бонова сметка. Въз основа на съдебно-графологична експертиза е прието, че подписа за "подател" в нареждането за прехвърляне от страна на Андреев на Арменчев - не е на ищеца. Доколкото, както правилно е приел и първоинстанционният съд - щом служителят на агенцията е бил длъжен поне да поиска документ за самоличност, респективно пълномощно, което задължение няма данни да е изпълнено, то е станало възможно с фалшиво нареждане да бъдат прехвърлени боновете на Андреев, без последния да е имал воля за това. Изложените съображения за допуснатите нарушения на Наредбата от служители на АП са достатъчно основание, за да се приеме за установено, че е налице неизпълнение на служебна дейност по глава пета и шеста от Наредбата - нарушен е редът за прехвърляне на инвестиционни бонове и не е осъществен необходимият административен контрол, вследствие на което са причинени имуществени вреди на ищеца, изразяващи се в неправомерно прехвърляне на непарични платежни средства - инвестиционни бонове. Съдът законосъобразно е приел, че за процесния случай имуществените вреди са в размер на нормативно определените стойности на 1 инвестиционен бон за 1 лв. на основание чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове (ЗПФ), тъй като към датата на прехвърлянето (на увреждането) - 9.2003 г., за инвестиционните бонове нямат пазарна цена, но тези инвестиционни бонове могат да се използват по реда на този закон. Отговорността по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ на държавата, за конкретния случай на АП, е невиновна, обективна отговорност за вредите, причинени от чужди незаконни действия или бездействия на служители при и по повод изпълнение на възложена им административна дейност. Неоснователен е доводът, поддържан в писмената защита на касационния жалбоподател, че няма претърпени вреди, защото към момента на предявяването на иска емитирането на бонове е преустановено поради тяхната валидност до 30.06.2005 г. Така е, защото вредата е настъпила към 2003 г, преди влизане в сила на § 22 от ПЗР на ЗПСК. За да възникне правото на иск по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетение за вреди, законосъобразно съдът е приел, че следва да са налице няколко изброени кумулативни предпоставки, но основната преценка за отговорността за обезщетение е наличието на вреда и причинна връзка между незаконни действия на органи на държавата и на длъжностни лица и претърпяната вреда. За конкретния случай ищцата е регистрирала лична бонова сметка в определено звено на АП и на основание разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Наредбата лице, което има открита сметка в инвестиционни бонове по реда на Наредбата, следва да се счита за регистрирана за участие в централизирани публични търгове. Към датата на регистриране на прехвърлянето инвестиционни бонове са валидни, а след тази дата в резултат на извършения трансфер към друго физическо лице боновият баланс на сметката на ищцата е станал нула инвестиционни бонове. След прехвърлянето на инвестиционните бонове Андреев е престанал да бъде регистрирано лице за участие в централизирани публични търгове. Увреждането му е настъпило към 1.10.2003 г., защото в резултат на незаконните действия за прехвърляне на инвестиционните бонове на трето лице са прекратени неговите права за участие в централизирани публични търгове - т. е. заличен е като титуляр на бонова сметка към АП. Неоснователно е твърдението, че щом изменението на искането по размер е станало в отсъствие на ответната страна, то е било необходимо същото да е извършено с писмена молба, препис от която да бъде връчен на агенцията и да й бъде осигурена възможност да вземе становище. Такова изискване новият ГПК, в чл. 214 - не съдържа, поради което правилно съдът е приел увеличението и се е произнесъл по него. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,