Решение № 3067 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6727/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Неделчев от гр.Варна срещу решение 1619/13.03.2023 г., постановено по адм. д. 11144/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) и частна жалба на Неделчев срещу определение 4489/29.05.2023 г. постановено по същото дело. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Неделчев против Решение ЛДЖ-21-8/30.06.2021 г. на инспектор в Инспекторат към Висшия съдебен съвет /ИВСС/, с което на основание чл.38в, ал.4 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ е отхвърлена жалба на Неделчев с вх. 8075/17.05.2021 г., вх. рег. ЛДЖ-21-8/17.05.2021 г. по описа на ИВСС срещу действията на Административен съд Варна, като администратор на лични данни, изразяващи се в изискване на експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК 3038/150 от 23.11.2020 г. по адм.д. 167/2021 г. по описа на АС-Варна. С обжалваното определение е отхвърлена молбата на Н.Неделчев за изменение на решение 1619 от 13.03.2023 г. по адм.д. 11144/2022 г. по описа на АССГ в частта му за разноските, като същото бъде отменено в частта, в която Неделчев е осъден да заплати на ИВСС разноски за юрисконсултско възнагръждение в размер на 100 лв. или евентуално същите да бъдат намалени на 50 лв.. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е призовал служебния му защитник за заседанието и че не му е връчил решението; че има недопустимо доказателство становище, като съдът служебно е следвало да разпита дадени лица; че съдията по адм.д. 167/2021 г. по описа на АС-Варна недопустимо, в нарушение на чл.192 от ГПК, е изискал ЕР на ТЕЛК от интерес и впоследствие същото е станало достояние и е цитирано по други дела и от КЗЛД, от прокурори и следователи. Счита че от негова страна не е имало обида към съдията до делото, за да изиска последния процесното ЕР на ТЕЛК. Иска обжалваното решение да бъде отменено и делото се върне на първоинстанционния съд с указания за събиране на нови доказателства или алтернативно се постанови ново решение, с което се отмени оспореното решение на ИВСС и преписката се върне на ИВСС за произнасяне при спазване на закона, като направените по делото разноски се възложат на ИВСС. Алтернативно, ако се потвърди решението, касаторът иска да се отмени същото в частта за разноските. Ответната по касационната жалба страна инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) не е взел становище по същата. Ответната по касационната жалба страна Административен съд - Варна, не е взел становище по същата. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Частният жалбоподател Неделчев навежда като основание за неправилност на оспореното определение, нарушение на материалния закон. Посочва, че след като първоначално, преди обезсилване на решението му, АС-Добрич не е присъдил направените пред него разноски, същите неправилно са присъдени от АССГ. Иска да се отмени Определение 4489/29.05.2023 г. по адм.д.11144/2022 г. по описа на АССГ и да се уважи искането за изменение на решение 1619 от 13.03.2023 г. по адм.д. 11144/2022 г. по описа на АССГ в частта му за разноските. Ответните по частната жалба страни не са взели становище по същата. Върховният административен съд състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК , за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред АССГ се е развило в изпълнение на Решение 11172/06.12.2022 г. постановено по адм.д. 5430/2022 г. по описа на ВАС, с което е обезсилено Решение 137/15.04.2022 г. постановено по адм.д. 59/2022 г. по описа Административен съд-Добрич и делото е изпратено за ново произнасяне от АССГ. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение ЛДЖ-21-8/30.06.2021 г. на инспектор в Инспекторат към Висшия съдебен съвет /ИВСС/, с което на основание чл.38в, ал.4 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ е отхвърлена жалба на Неделчев с вх. 8075/17.05.2021 г., вх. рег. ЛДЖ-21-8/17.05.2021 г. по описа на ИВСС, срещу действията на Административен съд Варна като администратор на лични данни, изразяващи се в изискване на ЕР на ТЕЛК 3038/150 от 23.11.2020 г. по адм.д. 167/2021 г. по описа на АС-Варна. В производството пред АССГ, в изпълнение указанията на ВАС като страни са конституирани: оспорващ Н.Неделчев, ответник инспектор в Инспектората на ВСС Г. Георгиев и заинтересована страна Административен съд Варна, които са и призовани за насроченото на 22.02.2023 г. съдебно заседание. За да постанови съдебния си акт съдът е приел за установено, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактически и правни основания, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. След анализ на относимата правна уредба разпоредбите на чл.4, чл.5, § 1, б.е и чл.6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, е обосновал и извода, че не е налице неправомерно обработване от страна на Административен съд-Варна, като администратор на лични данни, на личните данни на Неделчев, съдържащи се в изисканото и приложено по делото ЕР на ТЕЛК, предвид спазването на условията за събиране и съхранение на лични данни на лицето, предвидени в чл.6, § 1, б. в и б. д от Регламента. Настоящият състав намира, че при разглеждане на делото АССГ е допуснал съществено процесуално нарушение. С обезсилване на решението на АС-Добрич и изпращане на делото на компетентния съд АССГ се възстановява висящността на спора, като извършените от ненадлежния съд процесуални действия запазват силата си /чл.135, ал.2, изреч.последно АПК/. Установява се, че с определение 39/28.01.2022 г. по адм.д. 59/2022 г. по описа на АС-Добрич, съдът, на основание чл.26, ал.2 от Закона за правната помощ /ЗПП/, е назначил адвокат Б. Борисов към АК-Варна, вписан под 5490 в Националния регистър за правна помощ, за процесуален представител на жалбоподателя Н.Неделчев по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗПП органът по чл. 25, ал. 1 или ал. 2 назначава определения адвокат за повереник, защитник или особен представител за всички фази и съдебни инстанции, освен ако има възражение за това. Предвид изложеното се налага извода, че адвокат Борисов е назначен да осъществи процесуално представителство на Н.Неделчев за всички фази и съдебни инстанции. Същият обаче не е призован в производството пред АССГ, Н.Неделчев не е бил надлежно представляван по делото, с което е било нарушено правото му на защита. Допуснатото процесуално нарушение от съда е съществено, което налага отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, като при новото разглеждане съдът следва да призове и служебно назначения на Неделчев процесуален представител. Отмяната на решение 1619/13.03.2023 г., постановено по адм.д. 11144/2022 г., поради допуснатото съществено процесуално нарушение, води до отмяна и на определение 4489/29.05.2023 г. постановено по същото дело. При този изход на делото, на основание чл.226, ал.3 от АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, Пето отделение