Решение № 12196 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11628/2017 г.

Решение № 12196 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11628/2017 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по чл. 58, ал. 3, във връзка с чл. 88, ал. 1 от Изборния кодекс/ИК/. Образувано е по жалба на инженер П. М. П., кмет на О. С., срещу решение № 4905- МР/10.10.2017 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато нарушение на процесуалните правила, с оглед на което жалбоподателят моли ВАС да го отмени. В откритото съдебно заседание не изпраща процесуален представител. Ответната страна - Централна избирателна комисия, представлявана в производството от Р. М.- упълномощен член, съгласно решение № 9 от 23.03.2014 г., оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 58, ал. 1 от ИК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна: Производството пред Централната избирателна комисия е образувано по жалба, подадена от инженер П. М. П., кмет на О. С., срещу решение № 183-МР от 04.10.2017 г. на ОИК - С., с което решение ОИК С. е упълномощила М. М. - председател да подпише договор за правна защита и пълномощно, с което упълномощава адвокатско дружество "Тодорова и Колев" град Ш. за осъществяване на процесуално представителства по адм. дело № 2512/2017 г. по описа на АС град В.. Решението е изпратено на община С. за осигуряване на адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Напрактика, независимо, че жалбата е подадена срещу решението на ОИК в цялост, тя касае частта, в която решението е изпратено на община С. за осигуряване на адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения С оспореното пред настоящата инстанция решение, на основание чл. 53, ал. 4, вр. чл. 57, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 88 от Изборния кодекс, Централната избирателна комисия е оставила без уважение като неоснователна подадената жалба. За да достигне до този извод ЦИК е приела, че съгласно чл. 33 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление Общинският съвет взема решение за одобряване на разходите за организирането и финансирането на местния референдум, а кметът и общинската администрация осъществяват организационна техническата подготовка. Като неоснователни са отхвърлени доводите, че ЦИК като първостепенен разпоредител следва да осигури средства и разноски за адвокатско възнаграждение по процесното дело. По тези съображения ЦИК е преценила като изцяло неоснователна подадената жалба Решението е неправилно. Провеждането на местен референдум, като една от формите за упражняване на конституционно закрепеното право в чл. 1, ал. 2 и чл. 136, ал. 1 от Конституцията на РБ право на гражданите да участват в държавната власт е подчинено на условията и правилата, регламентирани в специалния Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление/ ЗПУГДВМС/ . Съгласно чл. 26 от ЗПУГДВМС местен референдум се провежда в община, район или кметства за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление или органите на района или кметството. Целта на закона е въпроси от компетентността на органите на местно самоуправление или местна администрация- Общински съвет, кмет на район или кметство да бъдат резрешени не от тях съобразно правомощията им съгласно ЗМСМА, а пряко от гражданите на съответната община, район или кметство. Разпоредбате на чл. 33, ал. 1 от ЗПУГДВМС регламентира по императивен начин правомощията на Общинския съвет с решението за провеждане на местен референдум да одобрява разходите за организирането и финансирането от общинския бюджет за тази цел. В ал. 2 на чл. 33 са разписани правомощията на кмета и общинската администрация да осъществяват организационно- техническата подготовка на местния референдум. В разпоредбата на чл. 35 от подробно са изброени правомощията на кмета на общината, свързани с провеждането на местен референдум, като те включват: 1. осигуряване отпечатване на бюлетините и образците за протоколи; 2. осигуряване снабдяването на секционните комисии с пликове, кутии, бюлетини, протоколи и кабини за тайно гласуване и 3. изпълняване на всички други правомощия, предвидени в ИК. От анализа на посочените законови разпоредби се установява, че от компетентността на кмета са изключени въпросите, свързани с одобряването на разходите по организацията и финансирането на съответното допитване, като те са предоставени като изключително правомощие на общинския съвет. В случая от представените по делото писмени доказателства се установява, че ОИК С. е сезирала с взетото решение за осигуряване на адвокатско възнаграждение О. С., респективно кмета на общината. Доколкото поставения за решаване въпрос, по начина по който е формулиран, не попада в компетенциите на кмета на общината, респективно на общинската администрация, то съответно не може да бъде решен от тях, поради и което разпореденото с решение № 183-МР от 04.10.2017 г. на ОИК - С. противоречи с правомощията на тези органи. Както вече беше отбелязано съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПУГДВМС исканото финансиране е изцяло в правомощията на общинския съвет, на който орган законодателят е вменил права да одобрява разходите свързани с организирането и провеждането на местен референдум. За това решение № 183-МР от 04.10.2017 г. на ОИК - С., в частта в която е изпратено на община С. за осигуряване на адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е постановено при неправилно приложение на чл. 33, ал. 1 ЗПУГДВМС. ЦИК е следвало да го отмени като незаконосъобразно при упражняване на нейните правомощия по чл. 88, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1, т. 1 ИК. По тези съображения оспорваното решение на ЦИК е незаконосъобразно в тази му част. За това то следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решение № 183-МР от 04.10.2017 г. на ОИК - С. и преписката върната за ново произнасяне, съобразно мотивите, изложени от съда. Водим от гореизложеното и на основание чл. 58, ал. 3, вр. чл. 88, ал. 1 от Изборния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение