Решение № 7572 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3289/2009 г.

Решение № 7572 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3289/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Пламен Йорданов Филев от гр. София, против решение1409/02.02.2009 г., постановено от тричленен състав на ВАС по адм. д. № 7906/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в законния срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 39, ал. 3 от Закона за държавната собственост, тричленният състав на ВАС е отхвърлил искането на Пламен Йорданов Филев от гр. София да бъде отменено Решение № 777 на Министерския съвет на Република България от 30.11.2007 г. за отчуждаване на имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала"Хемус" Софийски околовръстен път-пътен възел "Яна", от км. 0+000 до км. 8+460, намиращи се на територията на област София в частта, с която са били отчуждени 1567 кв. м. от имот пл. № 730 по кад. план на с. Долни Богров, м. "Герено". За да постанови решението си съдът е приел следното:От представения по делото нот. акт № 57, нот. дело № 41/2004 г. на нотариус при РС-София-Кр. Анадолиев, е видно, че Пламен Ф илев е собственик на недвижим имот от 2100 кв. м., от които са били отчуждени 1576 кв. м. и определено обезщетение в размер на 15951 лв. От представеното писмо изх. № 17-00-1 от 06.01.2009 г. на Национална агенция "Пътна инфраструктура" е видно, че е наредено на Банка "ДСК" ЕАД да открие сметка и преведе дължимото обезщетение от 15 951 лв. на физическото лице Пламен Йорданов Филев. При така установените фактически обстоятелства искането за отмяна на отчуждаването на одържавения с Решение № 777 на МС на РБ от 2007 г. имот се явява неоснователно с оглед изплатено обезщетение и не са налице основанията по чл. 39, ал. 3 от ЗДС за отмяна на отчуждаването. В диспозитива на решението е посочено, че то не подлежи на обжалване. В касационната жалба се правят доводи за допустимост на касационното производство и неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на закона-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че производството не е по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, нито е налице заведено такова, а е по чл. 39, ал. 3 от ЗДС, по отношение на което не е изключено касационното обжалване на постановеното решение. По същество се правят доводи за липса на мотиви по съществото на спора, доколкото липсват каквито и да било писмени съображения на решаващия състав, които да обосноват съждението му. Правният извод на съда, че "искането за отмяна на отчуждаването се явява неоснователно с оглед изплатено обезщетение" не е резултат на посочване и обсъждане на доказателствата, които го обосновават. По делото липсват доказателства за изплатено обезщетение на молителя. По делото е представено писмо изх. № 17-00-1 от 06.01.2009 г. на НА"ПИ", което не доказва изплащане на обезщетение в размер на 15951 лв. на Пламен Йорданов Филев, а напротив, същият документ установява липсата на плащане, доколкото с него е наредено на Банка "ДСК" ЕАД-ЦУ да открие сметка и преведе указаната сума. Това нареждане, както и да бъде ценено (нещо, което не е сторено от решаващия състав), е правно ирелевантно, доколкото : не се установява плащане на обезщетението от 15951 лв., чрез постъпването на тази сума по сметка на молителя-собственик на отчуждения имот и е издадено след 26.06.2008 г., към която дата е изтекъл 6-месечният срок от влизане на Решение № 777 на МС в сила, в който е следвало собственикът да бъде обезщетен. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, в пряко противоречие с чл. 39, ал. 3 от ЗДС. Несъответствието на отсъждането с установените в процеса факти очертава необосноваността на съдебния акт, доколкото при недоказано плащане в правнорелевантния 6-месечен период, при липса на доказателства за каквото и да било плащане на обезщетението на собственика на отчуждения имот, е произнесено решение, с което не е отменен актът за отчуждаване. В съдебно заседание представя нови писмени доказателства: Скица на имота и банкова референция от 17.02.2009 г., с която се удостоверява срока за превеждане на суми по чл. 39, ал. 3 от ЗДС. Моли да се вземе пред вид като съд. практика решение № 13704/2008 г., постановено по адм. д. № 7994/2008 г. на ВАС. Ответникът Министерски съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна, по следните съображения: Моля да отхвърлите касационната жалба като неоснователна. Считам, че в касационната жалба не се сочат убедителни аргументи, че съдебното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Искането за отмяна на отчуждаването на съответния имот не е искане, което се разглежда самоцелно, самостоятелно, а то е във връзка с останалите доказателства и се знае, че тези имоти са отчуждени в полза на цялото общество, в изпълнение на договорът ни с Европейската комисия и са финансиране от ЕС и без достатъчно основания и доказателства, без достатъчно аргументирани мотиви не може да се иска отмяна на отчуждението. Не съществува практика на съда за отмяна на отчуждаването, защото тук сме гледали повече от 500 такива дела, а делата при които е допусната отмяна на отчуждаването са единици, така че няма такава практика на ВАС, както се твърди в настоящото производство. Предвид на това, моля да обсъдите всички причини, когато постановявате своето решение и да приемете, че съдебният акт на тричленният състав е законосъобразен и да го оставите в сила, а касационната жалба, която преповтаря първата жалба и няма нищо ново, което да основава отменителни основания, да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Правя искане да се съобрази дали съдебните разноски, представляващи адвокатски хонорар не е прекомерен и да се приложат разпоредбите на ГПК, във връзка с чл. 6 на Закона за адвокатурата и чл. 7, т. 3 на Тарифата за адвокатските възнаграждения, тъй като тези дела са с икономически характер и се решават след експертиза на вещи лица. Заинтересованата страна: Национална агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна, като счита решението на съда за обосновано и законосъобразно. Заинтересованата страна-Министърът на финансите, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна, със следните доводи:Считам, че касационната жалба е неоснователна, поради което моля да оставите в сила обжалваното решение. Правилни са изводите на тричленния съдебен състав, с които е прието, че дължимото обезщетение за отчуждения недвижим имот е изплатено, поради което не са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването. Изплащането на обезщетението за отчуждения недвижим имот води до неприложимост на разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗДС, поради което правилно искането на касационния жалбоподател за отмяна на решението на Министерски съвет е отхвърлено като неоснователно. Моля да оставите в сила обжалваното решение. Относно позоваването на адвоката на касатора на влязло в сила съдебно решение на тричленен състав, моля да не го вземате предвид, тъй като съдебната практика на тричленен състав считам, че не е задължителна за петчленния състав. Заинтересованата страна: Министърът на регионалното развитие и благоустройството, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е недопустима. Решението на ВАС, трето отделение, е постановено по реда на чл. 39, ал. 3 от ЗДС и същото е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Действително в чл. 39, ал. 3 от ЗДС съществува празнота относно обжалваемостта на съдебното решение пред касационната инстанция.