Решение № 2094 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15884/2010 г.

Решение № 2094 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15884/2010 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 207 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Тодор Стефанов Ангелов чрез пълномощника му - адвокат Наско Николов Станев против решение № 2273 от 5.11.2010 г. по адм. дело № 2281/2010 г. на Варненския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против мълчалив отказ на кмета на община Варна за издаване на заповед на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за новообразуван имот № 3223 по плана на новообразуваните имоти на местността "Боровец-юг". Прави доводи за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че се касае за местна такса, определена с подзаконов нормативен акт, издаден от общинския съвет на община Варна на основание чл. 6, ал. 1, б."е" от ЗМДТ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Тодор Стефанов Ангелов против мълчалив отказ на кмета на община Варна да издаде заповед на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, придружена със скица за новообразуван имот № 3223, к. р. 403 по плана на новообразуваните имоти на местността "Боровец-юг", землище "Галата" на град Варна. Твърдял е, че са налице всички законови изисквания за издваване на заповедта и скицата към нея. От приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е започнато от жалбоподателя с молба от 19.04.2010 г. до кмета на общината за издаване на заповед и скица на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за процесния имот, доколкото планът е влязъл в сила. Общо подадените от него молби са за единадесет имота, но предмет на съдебен контрол по конкретното дело е било искането относно имот № 3223 с площ от 512 кв. м. С писмо от 3.05.2010 г. е уведомен, че следва да представи: решение на поземлена комисия; удостоверение за наследници и скица на имота. Освен това трябва да плати такса от 50 лева за издаване на документа и такса от 15 лева за издаване на скица. Той е представил документите с молба та 17.05.2010 г., но е отказал да заплаща такси, позовавайки се на разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от АПК. С ново писмо от 4.06.2010 г. на жалбоподателя е пояснено от заместник-кмета на район "Аспарухово", че се касае за местни такси, утвърдени от наредба на Общински съвет - Варна. Ако не се заплатят искането му изобщо няма да бъде разгледано. Жалбоподателят повторно не е внесъл таксите и е оспорил мълчалив отказ от издаване на заповедта и скицата към нея. При тези данни по делото, съдът правилно е квалифицирал характера на административния акт, като мълчалив отказ от издаване на административен акт, а не като мълчалив отказ за разглеждане на искането. При липса на условието по чл. 197 от АПК, надлежно е провел производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Необосновано обаче е приел, че искането на жалбоподателя до кмета на общината следва да се квалифицира, като искане за извършване на административна услуга. Въпреки този неправилен извод, правилно е съобразил, че след като не е заплатена дължимата такса, административният орган не е дължал издаването на заповедта и скицата, поради което оспореният отказ е законосъобразен. Счел е жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно, като краен резултат. Съгласно разпоредбата на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината. Законовата норма е детайлизирана в разпоредбата на чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, където е описано съдържанието на самата заповед, както и задължителното прилагане към нея на скица на имота. Преценени с оглед на тези норми, изводите на съда, че издаването на акта съставлява административна услуга не съответстват на материалния закон. Заповедта по § 4к, ал. 7, ведно с приложената към нея скица е документ, финализиращ процедурата по възстановяване на собствеността върху новообразувани имоти. Поради това тя е по същността си индивидуален административен акт. Неправилният извод на съда за характера на акта обаче не рефлектира върху крайния резултат. По отношение на конкретния случай не може да намери приложение нормата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като тя регламентира освобождаването на правоимащите лица от заплащане на такса, но само по съдебни производства по ЗСПЗЗ. Наред с това не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от АПК, на която се позовава жалбоподателят в хода на административното и съдебното производство, доколкото тя има предвид събирането на държавни такси. В случая обаче от инициатора на административното производство е поискано заплащане на местна такса, предвидена в Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна. В т. 5.18, б."В" от приложение № 2 е посочено, че при приемането и обработването на искания, молби и жалби, свързани с издаване на заповед за придобиване право на собственост върху земя по § 4 от ЗСПЗЗ се заплаща такса от 50 лева. Отделно от това в чл. 56, т. 1 е предвидена такса от 15 лева за издаване на скица за недвижим имот. Дължимостта на двете такси от местно значение е определена в подзаконов нормативен акт, който е задължителен за спазване, както от административния орган, така и от жалбоподателя, като правен субект, поискал издаването на заповедта и скица към нея. При невнасяне на определените такси, кметът на район не е следвало изобщо да образува административно производство. Поради това и оспореният мълчалив отказ се явява законосъобразен. Като е отхвърлил жалбата срещу него, поради неоснователност, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила с мотивите, изложени в настоящия съдебен акт. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение