Решение № 16197 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4266/2013 г.

Решение № 16197 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4266/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба Радка Стоянова Спиртова от гр. Пловдив, бул. "България" № 138, ет. 2, ап. 6 срещу решение № 201/21.01.2013 г. постановено по адм. д. № 1889 по описа за 2012 г. на Административен съд гр. Пловдив. В касационната жалба. се излагат подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя се искане да бъде отменено решението и съдът да реши спора по същество като отмени като незаконосъобразен оспорения ревизионен акт (РА) 161104563 от 03.01.2012 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 431 от 19.04.2012 г. на Зам. Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. Претендира разноски. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение на Административен съд- Пловдив е отхвърлена жалбата на Радка Спиртова против Ревизионен акт (РА) № 161104563 от 03.01.2012 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 431 от 19.04.2012 г. на Зам. Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, за допълнително определени задължения: - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); за 2005 г. в размер на 2 146.62 лв. и лихви - 1 526.20 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 12 495.14 лв. и лихви - 5 465.10 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. - 10 826.22 лв. и лихви - 3 102.ЗЗ лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. - 15 167.60 лв. и лихви - 2 631.38 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. - 422.81 лв. и лихви за просрочие в размер на 29.71 лв. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че е доказано наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК от страна на ревизиращите органи с липсата на категорични доказателства за произход на средствата. Наред с това е счел, че е установено наличие на приходи, които не са декларирани надлежно пред данъчната администрация. Относно началното салдо съдът е счел, че внесените през 2004 г. с 2 бр. валутни митнически декларации 55000 евро от Румъния не са налична към 01.01.2005 г., тъй като същите не са налични по банковите сметки на лицето и не са посочени и в декларациите по чл. 124, ал. 3 ДОПК. Съдът е счел, че твърденията за липса на житейска логика тези суми да бъдат похарчени за няколко месеца са принципно основателни, но не е доказан произходът на тези парични средства и не е опроверган фактът на липсата им на деклариране. Доказателствената сила на документите - валутни митнически декларации не е оспорена пред съда, вкл. и относно авторството на лицето, посочено като вносител по реда на Наредба № 10/16.12.2003 г. в приложимата редакция към момента на внос. Съдът е приел, че сумата по 4-те валутни митнически декларации се явява доход, чийто произход и основание за получаване не е доказан, същата подлежи на облагане, тъй като не е сред изключените необлагаеми доходи по чл. 12 от ЗОДФЛ /в редакцията към 2004 г./, поради което е приел възражението на ревизираното лице за неоснователно. В съдебното производство пред АС е представено прокурорско постановление до ТД на НАП - Пловдив, в което се споменава, че са иззетите множество банкноти с номинал от по 500, 50, 20, 10 евро; банкноти с номинал от 100, 50, 10 и 2 лв. са от дома на жалбоподателката. Съдът е приел, че по отношение твърденията за иззетите пари по делото не са представени доказателства за движението и приключването на преписка № 3117/2011 г. по описа на ОП-Пловдив. Пред настоящата касационна инстанция е представено определение от 15.09.2010 г. по гр. дело № 2287/2009 на Пловдивски окръжен съд, с което се отменя обезпечение срещу дъщерята на касатора върху банкноти в размер общо на 12710 евро и 2684 лева. На следващо място, първостепенният съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства, разпитаните свидетели и заключението на съдебно - счетоводната експертиза и допълнителното такова се установява, че заемодателите Христо Стоянов Кабашки и Акрам Юсеф Мохамед Дауас не са разполагали с парични средства, както и че не е доказан фактът на предаването. Съдът не е кредитирал свидетелските им показания поради липса на убедителни доказателства за паричния ресурс на заемодателите. Съдът не е кредитирал и представеният договор за заем с Христо Стоянов Кабашки от 01.02.2005 за 70000евро и разписката за предаване на сумата. Съдът е приел, че липсват доказателства, че той е разполагал с тях. За да стигне до този извод съдът се е позовал и на заключението по приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза, която не се ангажира с категоричен извод за наличие на средствата към 01.02.2005 г. Относно договора за заем с Акрам Дауас от 10.05.2007 г. в размер 55000евро, съдът е посочил, че липсват доказателства за предаване на сумата. Съдът е приел, че не е представено доказателство, за получената по банков път сума по нот. акт № 93/31.08.2006 г. в размер на 92 084.80 лв., а от анализа на в. л. на извлеченията от банковите сметки на заемодателя представени в съдебното производство експертът "не дава становище, че Акрам Юсеф Мохамед Дауас е разполагал с 55 000 евро към момента на сключване на договора за заем от 10.05.2007 г. Съдът е отбелязал и противоречието в показанията на свидетелят Дауас относно начина на предаване на сумата, а като допълнителен довод е посочил, че липсват доказателства за усвояването на заема във връзка с посоченото в разпита от Дауас - изпълнение на автомивка и автосервиз. Относно твърдените печалби от Еврофутбол за периода 2006-2010 г., в съдът е анализирал същността на квитанцията за потвърждение на залога по чл. 7, ал. 2 от Правила за провеждане на игрите със залагания върху резултати от спортни състезания, организирани от ЕВРОФУТБОЛ ООД и е приел, че по правна същност представлява ценна книга на приносител, т. е. няма посочване на името на титуляра на правата по нея. В случая не са представени доказателства по делото за извършени от съпругът на жалбоподателката залагания в Еврофутбол, от които да се установи каква е реалната сума на направените залози и изплатените суми, за да се констатира дали от всяко залагане е печелена сума и в тази връзка е приел възраженията срещу РА в тази насока за неоснователни. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд подробно е описал възприетата от него фактическата обстановка по спора. Относимите факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Неоснователни са доводите в касационната жалба за липса на основание за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Това възражение е направено още с жалбата до административния съд и той правилно е приел, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. С Постановление № 3117 от 26.05.2011 г. на Окръжна прокуратура Пловдив от дома на Радка Спиртова са иззети банкноти на стойност 27 542,60 лв. с неясен произход, в хода на ревизията са изследвани възможните приходоизточници на ревизираното лице за получени доходи с оглед доказване на ресурсите за извършените разходи. Поради непредставени доказателства за реално получени и обложени доходи, които да покриват направените разходи, изходните данни са били достатъчни за прилагане хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК поради което законосъобразно е данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Относно началното салдо спорът се свежда до кредитирането на представените митнически декларации за внесени през 2004 г. 55 000 евро. Не е доказано същите да са налични по банковите сметки на лицето, но ако, както твърди последното, те са били налични към 2005 г., то е било длъжно да ги посочи в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Тези суми не са посочени и в декларациите по чл. 124, ал. 3 ДОПК, освен това не са декларирани и обложени по ЗОДФЛ (отм.). При липса на каквито и да е други доказателства, че тези суми са били налични към 2005 г., няма основание да бъде определено начално салдо различно от това определено от ревизиращите органи. Настоящият състав споделя изводите на административния съд относно заема от Христо Кабашки. Договорът и разписка към него представляват частни документи без достоверна дата, които не притежават материална доказателствена сила и следва да се ценят наред с останалите установени по делото данни. В тази връзка правилно е изследвано обстоятелството разполагал ли е заемодателят с посочената сума. Като доказателство в тази насока са представени валутни митнически декларации от края на 2003 г. и началото на 2004 г., подкрепени със свидетелските показания на заемодателя, според които средствата са от бизнес в Румъния и с а били съхранявани в дома му. За печалба от бизнес в Румъния, не са представени конкретни доказателства, не е представена и декларация от Кабашки за 2005 г., в която като свидетел е посочил, че е декларирал печалба за 2005 г. и приходите, които е внесъл от чужбина. Изводът, че заемодателят не е разполагал с посочената сума се подкрепя и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза. С оглед представените доказателства не се установява, че Кабашки е разполагал с посочената сума, поради което не може да се докаже и предаването й на Радка Спиртова, както изисква разпоредбата на чл. 240 ЗЗД. Релевантен е и фактът, че в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2005 г. тези суми не са посочени. Недоказани са и доходите, с които е разполагал заемодателят Дауас, както и предаването на сумата. От анализа на движението по банковите му сметки вещото лице по допълнителната ССчЕ дава заключение, че не може да бъде изведен категоричен извод, че той е разполагал с 55000евро към момента на сключването на договора за заем на 10.05.2007 г. Въпреки размера на оборотите по сметките на лицето в Банка Булбанк и банка Биохим, тези преводи са изтегляни от Дауас, като няма данни с какво са свързани направените плащания- с каква дейност на посоченото лице. Поради противоречията между показанията на Дауас и данните по нотариалния акт за предприета от негова страна продажба на апартамент, правилно съдът е приел, че не може да се установи категорично предаването на сумата, нито наличието й у заемодателя към посочения момент, а освен това сумата по продажбата на имота е по-малка от предоставената в заем. В декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2007 г. заемът е деклариран от ревизираното лице, но те не фигурират в декларациите за 2008 и 2009 г., а няма спор, че сумите не са върнати, което също навежда на извода, че реално предаването на сумата не е извършено. С оглед на изложеното, изводът на административният съд за недоказаност на обстоятелствата, че заемодателите са разполагали с парични средства, които да представят в заем, както и че действително са предали същите, с което по същество е споделен аналогичният извод на органите по приходите, е правилен. Както бе отбелязано по-горе, този извод на първостепенния съд е основан на изключително подробно обсъждане на доказателствата, което е довело до обосновани изводи, които като споделени от настоящата инстанция не се налага да бъдат преповтаряни. Изводите на съда са формирани и при правилно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на ревизионния акт, издаден при ревизия при особени случаи, в производството по обжалването му се ползват с презумптивна доказателствена сила, от което следва, че в тежест на жалбоподателя е било да ангажира доказателства, относими към спора за предоставените заеми от горепосочените лица и опровергаващи установеното от органа по приходите. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното обжалване, Радка Спирова не е представила доказателства, които да опровергават изводите на ревизиращите органи. Относно печалбите от залагания в "Евофутбол", според константната практика на ВАС по аналогични спорове съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от Раздел III "Изплащане на печалбите" от Правила за провеждане на игрите със залагания върху резултати от спортни състезания, организирани от "ЕВРОФУТБОЛ" ООД, за залозите, осъществени чрез терминал, печалбите се изплащат при представяне на оригинална квитанция за потвърждение на залог, издадена от централизираната компютърна система на "ЕВРОФУТБОЛ" ООД, като печалбите в размер до 2000 лв. (каквито са печалбите в настоящия случай) се изплащат във всеки букмейкърски пункт и в ЦОТ на "ЕВРОФУТБОЛ" ООД след получаването на резултатите от всички състезания, включени в предвиждането на участника. В чл. 7, ал. 2 от посочените правила пък е посочено съдържанието на цитираната квитанция, което не включва имената на участника, който прави съответния залог. Видно от съдържанието на цитираните текстове квитанцията за потвърждение на залога по своята правна същност представлява ценна книга на приносител, т. е. няма посочване на името на титуляра на правата по нея. Доказателства за притежаването на такива квитанции от страна на жалбоподателя не са ангажирани. При това положение обосновано органите по приходите са приели за недоказани твърденията на жалбоподателя за получените печалби, поради което сумите не са приети като източник на средства. Напълно неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е извършил надлежна преценка на обстоятелството, че неправилно органите по приходите са определили доходите и разходите на Спиртова през ревизирания период, като не са включили размера на получаваните от съпруга й средства за работна заплата. Това възражение е изцяло в противоречие с даннните от ревизионния доклад, поради което следва да бъде оставено без уважение. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на първоинстанционното решение не са допуснати сочените от касатора нарушения, поради което потвърждаването от съда на ревизионния акт, с който на Радка Спиртова, са определени задължения (в размер, потвърден от административния съд) за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); за 2005 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007, 2008 г., 2009 г. и 2010 г. е правилно и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 АПК. При този изход от спора съдебни разноски на касатора не следва да се присъждат. Предвид определеното в атакуваното съдебно решение юрисконсултско възнаграждение, такова не следва да бъде присъждано на Дирекция "ОДОП"- Пловдив и за настоящата инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение,