Решение № 5277 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10412/2010 г.

Решение № 5277 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10412/2010 г., II о., докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Димитър Николов срещу решение № 1074 от 28.05.2010 г. по адм. д. № 385/2009 г. на Варненски административен съд - петнадесети състав, която се иска отмяна на същото и да се отмени заповедта на ИД на АГКК в обжалваната част. Ответниците по жалбата Иванка Иванова и Атанас Иванов вземат становище да се остави в сила решението. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № РД - 18 - 73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК. За да постанови решението си, съдът е приел, че при заснемането на границата между имоти 581 и 582 по кадастралната карта административният орган е съобразил съществуващата върху терена материализирана граница между двата имота, явяваща се приложимият в случая критерий по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. на МРРБ, предвид приоритетността в изброяването им. Доколкото е допуснато несъответствие, то е в незначително ощетяване на заинтересованото лице Атанас Иванов, поради което жалбоподателят няма правен интерес да претендира посредством ревизията на административния акт съобразяването на нанесената кадастрална граница с материализираната на място. Крайният извод е за неоснователност на жалбата. Решението е правилно. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2005 г. издадена от министъра на РРБ границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1. От заключението на вещото лице и изготвената от него комбинирана скица се установява, че на место има материализирана граница с ограда на имот 581, включително и към имот 582 собственост на касатора и тя съвпада с отразеното в кадастралната карта, одобрена с обжалваната заповед. Вярно е, че няма съответствие с регулационната линия от ЗРП/92 г., но това вече е точка 3 от горепосочения текст, което ще рече, че административният орган не е бил задължен да се съобразява с нея. Ако между двамата собственици на съседните имоти има спор за тази граница, той се решава по съдебен ред, съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗКИР, а не по административен ред в производството по създаването на кадастъра. С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна, поради което законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение