Решение № 17447 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4764/2013 г.

Решение № 17447 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4764/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Финанс лизинг" ЕАД, с предишно име "България лизинг" ЕАД, моли да бъде отменено решение № 719/4.02.2013 г. по адм. д. № 231/2012 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № К 11000353/15.07.2011 г. на ТД на НАП-София, с който е начислен ДДС 21 333,33 лв с лихви за м. 12.2009 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № К 11000353/15.07.2011 г. на ТД на НАП-София, с който е начислен ДДС 21 333,33 лв с лихви за м. 12.2009 г. на основание чл. 79, ал. 3 и чл. 79, ал. 6, т. 2 ЗДДС, тъй като не са налице основанията по чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС да не се извършва корекция на ползвания данъчен кредит при покупката на лек автомобил, предоставен на трето лице по договор за финансов лизинг и откраднат през м. 12.2009 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразно определяне на задълженията на ревизираното лице за м. 12.2009 г. Обсъдил е възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба, и приложимата практика на СЕС в решението по дело С-550/11 като е достигнал до правилен извод за неоснователност на възраженията. Правните изводи на съда се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Представените фактура за покупка на автомобила, протокол за предаване на автомобила по лизингов договор на "Аляска ауто" ООД и удостоверение от МВР-Шесто РПУ установяват, че собствеността върху автомобила след покупката му на 1.06.2009 г. и по време на действие на лизинговия договор е принадлежала на ревизираното лице, не е прехвърлена върху лизингополучателя, поради което застрахователното обезщетение е изплатено на ревизираното лице, което е удържало от него стойността на остатъка по лизинговите вноски, дължимите такси и лихви, и е превело останалата сума на лизингополучателя. Изпълнителният директор на касатора е подал декларация /л. 71 от делото/ до застрахователя, в която е декларирал, че ако автомобилът бъде намерен ще уведоми застрахователя, като е упълномощил застрахователя да предаде владението на автомобила на когото намери за добре на определена от него цена. Правилно съдът е приел за неоснователен доводът на ревизираното лице, че не е собственик на откраднатия по време лизинговия договор автомобил, който представлявал само финансов актив за него. Законосъобразен е изводът на съда, че кражбата не представлява непреодолима сила по смисъла на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС и не е основание за отпадане на корекцията по чл. 79, ал. 3 ЗДДС на ползвания данъчен кредит при покупката на автомобила, който след кражбата представлява липсващ актив на ревизираното лице. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,