Решение № 390 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 796/2008 г.

Решение № 390 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 796/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е ал. 1 във вр. с чл. 218а ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационните жалби на Р. С. С. и В. С. С., и двамата от гр. Д., срещу въззивното решение на Д. окръжен съд, постановено на 27.IХ.2007 г. по гр. д. № 120/2007 г. Ответникът по касационните жалби Е. В. И. от гр. Д., действащ като едноличен търговец под фирма "Е", е заел становище за тяхната неоснователност. Претендира разноски. Касационните жалби са допустими, но разгледани по същество - неоснователни, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Д. окръжен съд е оставил в сила решението на Д. районен съд от 05. ХII.2006 г. по гр. д. № 1006/2004 г., с което е обявен за недействителен по отношение на Е. "Е" договорът за дарение от 11. Х.2004 г., предмет на нот.акт № 88/2004 г., с който В. С. дарил на сестра си Р. С. правото на собственост върху 1/2 ид.част от апартамент в гр. Д., ул."Х" № 8 ет. 2 ап.5, със застроена площ 47.52 кв. м, ведно с изба № 3 и със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, поради извършване на дарението във вреда на кредитора, до размер на вземанията на последния за сумата 7786.82 лв. по изп.д. № 461/2004 г. по описа на СИС и за сумата 11193.18 лв. по изп.д. № 103/2004 г. на СИС при БРС. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с определение от 04. Х.2004 г. по ч.гр. д. № 1417/2004 г. ДРС издал в полза на ищеца изпълнителен лист срещу ответника В. С. по силата на запис на заповед от 10.II.2003 г. с падеж на 31.VII.2003 г. за 7178 лв., 1043.82 лв. обезщетение за забава от датата на падежа до 29.IХ.2004 г., законната лихва от 29.IХ.2004 г. до окончателното изплащане на главното задължение и 565 лв. съдебни разноски. С определение от 26.VIII.2004 г. по ч.гр. д. № 1259/2004 г. ДРС издал срещу отв. С. и изпълнителен лист на основание запис на заповед от 10.II.2003 г. с падеж 31.VII.2003 г. за сумата 9070 лв., 1223 лв. обезщетение за забава от датата на падежа до 23.VIII.2004 г., законната лихва от 23.VIII.2004 г., 220 лв. съдебни разноски и 680 лв. адвокатско възнаграждение. По двата изпълнителни листа са образувани изп.д. № 461/2004 г. и № 103/2004 г. на СИС при БРС. С нот.акт № 88/11. Х.2004 г. В. С. дарил на сестра си Р. С. процесният имот. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 135 от ЗЗД за отмяна на договора за дарение. С него се намалява имуществото на длъжника - ответник /няма данни по делото В. С. да притежава друго имущество, от което кредиторът да може да се удовлетвори/, което затруднява удовлетворяването на кредитора - ищец и в този смисъл го уврежда. Ответникът е знаел за увреждането. Твърдението му, че поради дългия период от време той не знаел, че има задължения към ищеца и считал отношенията си с него за уредени, е оценено като необосновано. За период малко по-дълъг от година ответникът не би могъл да забрави за задълженията си в значителен размер, още по-малко да ги счита за уредени. Като ирелевантно е оценено знанието или не на надарената за задълженията към ищеца на своя праводател с оглед безвъзмездността на сделката. Касационните жалби на В. и Р. С. срещу така постановеното решение съдържат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК /отм/. Твърди се неправилно приложение на чл. 135 от ЗЗД, тъй като не е налице фактическият състав на разпоредбата. Вторият ответник - надарената нито е знаела, нито е имала представа за наличието на задължения на В. С. П. също не е знаел за такива и е действал с убеждението, че се касае за отдавна уредени отношения с ищеца предвид дългият изтекъл срок от издаването на записа на заповед. Иска се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените искове или връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, преценявайки атакуваното решение във връзка със заявените в касационните жалби основания, намира, че то е правилно. Законосъобразен и в съответствие с данните по делото е изводът на въззивния съд за основателност на предявения отменителен иск. Несъмнено установено е, че атакуваната в настоящото производство сделка - дарение е извършена от В. С. след издаването от него в полза на ищеца на записи на заповед за парични суми и след настъпването на 31.VII.2003 г. на техните падежи, с което е намалил имуществото си и е затруднил удовлетворяването на кредитора си - ищец, което уврежда последният. Несъмнено установено е в тази връзка и че до приключване на устните състезания по делото пред въззивния съд дължимите по записите на заповеди суми не са били изплатени, включително и по принудителен ред въз основа на издадените срещу В. С. изпълнителни листове. Неоснователен е доводът на касаторите за незнанието им за задълженията на В. С. към ищеца. Правилно въззивният съд е приел, че по аргумент от разпоредбата на чл. 135, ал. 1 изр. 2 от ЗЗД знанието или незнанието на надарената е без значение с оглед безвъзмездността на сделката. А с оглед липсата на твърдения, че записите на заповед не са издадени и подписани от В. С., както и че той е знаел към 29.IХ.2004 г., а следователно и към момента на дарението на 11. Х.2004 г., за образуваното срещу него изп.д. № 103/2004 г., видно от изявленията в жалбата му срещу действията на съдия изпълнителя, вх. № 31/01. Х.2004 г., правилно е приетото и че е налице знание за задълженията му към ищеца и че с прехвърлителната сделка го уврежда. Доказателства за обратното не са представени по делото, а тежестта за това по силата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД е била на С. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 изр.2 от ГПК (отм.) атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответника по касация не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящата инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,