Решение № 14240 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11130/2016 г.

Решение № 14240 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11130/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, гр. С. срещу решение № 5614/11.08.2016 г., постановено по адм. дело № 5771/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. П. в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът - Р. Г. Н., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски - възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя, по жалба на Р. Г. Н., заповед № D_C_M/244803 от 18.04.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, която на основание чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца, във вр. § 6 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Р. България за 2016 г. и чл. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца е прекратена месечната помощ за отглеждане на дете до навършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по отношение на двете деца на жалбоподателката - В. Р. Г. и Г. Р. Г., за периода от 1.04.2016 г. Като мотив на заповедта е посочено, че лицето не е подало декларация за промяна на обстоятелствата в необходимия срок. Заповедта е обжалвана по административен ред като с решение № РД 01-241/30.05.2016 г. директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане - С. град е отхвърлил жалбата и потвърдил заповедта. При осъществяване контрол за законосъобразност на обжалвания индивидуален администартивен акт, първоинстанционният съд приема, че същият е издаден от компетентен орган, при спазване на установената писмената форма, мотивиран е с посочване на правни и фактически основания. Обоснован е извод, че при издаването на процесната заповед са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и не е съобразена целта му. Решаващият съд приема, че административният орган е допуснал нарушение на чл. 26 и чл. 35 от АПК като не е уведомил жалбоподателката за започналото производство по издаване на заповедта, която се явява заповед за промяна на благоприятстващ за нея административен акт, като същевременно не й е дал възможност да изясни факти и обстоятелства от значение за случая, което засяга правото на защита на жалбоподателката. Органът не е изяснил фактите и обстоятелствата, свързани с наличие или не на основание за прекратяване на вече отпусната социална помощ, чийто срок на отпускане (до 30.06.2016 г.). не е бил изтекъл. По отношение правилното приложение на материалния закон, първоинстанционният съд намира, че за да прекрати помощта, в обжалваната заповед органът се позовава на разпоредбите на чл. 7 от ЗСПД, § 6 от ПЗР на ЗДБ на РБългария, ДВ бр. 96 от 9.12.2015 г. и чл. 6 от ППЗСПД. Тези разпоредби не предвиждат хипотеза, в която да се прекратява отпусната вече помощ, само защото лицето не е подало декларация, още повече при липса на настъпило основание за подаване на такава декларация. Изведено е, че съгласно § 6 от ДР на ЗДБ на РБ за 2016 г. получаването на информация по § 5, свързана с промяна или отпадане на основанията за получаване на месечна помощ по ЗСПД е основание дирекция "Социално подпомагане" да извършва проверка, в резултат на която може да измени, спре или прекрати помощта за всички или за някое от децата в семейството. Липсата на настъпила промяна или отпадане на основанията за получаване на помощта, съответно и липсата на информация за това обаче не обосновава прекратяване на помощта. Относно цитираните от административния орган разпоредби - чл. 10, ал. 2 от ЗСПД и § 5 от ПЗР на ЗДБ на РБ за 2016 г., първоинстанционният съд приема, че същите не установяват хипотеза за прекратяване на помощта при твърдяното от органа фактическо основание "неподаване на декларация за промяна в обстоятелства в необходимия срок. " Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че няма данни жалбоподателката да е престанала да отговаря на изискванията за отпускане на съответната семейна помощ от 1.04.2016 г. до 30.06.2016 г., поради което прекратяването й е квалифицирано като несъответно и в противоречие с целта на закона. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти, които не се оспорват от страните и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение без необходимост да ги преповтаря. Р. Н. е отговаряла на условията на чл. 7, ал. 1 ЗСПД и по нейно заявление през 2015 г. е била отпусната месечна помощ за отглеждане на деца - близнаци за периода от 1.07.15 г. до 30.06.16 г. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗСПД, при настъпили промени на условията, при които е отпусната помощта /в случая чл. 7, ал. 1 ЗСПД/, следва да се подаде декларация не по - късно от 30-дневен срок от настъпване на промяната. В конкретният случай, промяната, на която се позовава органът, издал оспорваният административен акт е смяна имената на двете деца. Правилно първоинстанционният съд се е произнесъл, че в конкретният случай не е налице промяна на условията, визирани в чл. 7, ал. 1 ЗСПД и следователно неправомерно е била прекратена месечната помощ. Административният орган се е произнесъл формално и без наличие на подробни мотиви. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗСПД в относимата редакция, лицата, на които е отпусната семейна помощ по чл. 7, 8 и 8д, са длъжни да уведомяват писмено съответната дирекция "Социално подпомагане" за всички промени на условията, при които е отпусната помощта, в срок не по-късно от 30 дни от настъпването им. Съобразно разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗДБ на РБ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г. се предвижда, че лицата и семействата, на които са отпуснати месечни помощи по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца в периода 1 март 2015 г. - 28 юли 2015 г., с изключение на лицата и семействата, на които са отпуснати помощи по чл. 7, ал. 2 и 8 от Закона за семейни помощи за деца, са длъжни да уведомят писмено съответната дирекция "Социално подпомагане" относно настъпили промени съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца, включително и относно условието семейството да живее постоянно в страната по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД и относно съответствието с една от дефинициите за семейство съгласно § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за семейни помощи за деца, по посочен в разпоредбата график график. По делото не се установяват фактически обстоятелства, представляващи основание жалбоподателката да подаде декларация за промяна в обстоятелствата в необходимия срок. Няма данни за настъпили промени съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗСПД, включително и да е отпаднало условието семейството да живее постоянно в страната по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД или за несъответствието с една от дефинициите за семейство съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗСПД. Сред основанията за отпускане на този вид помощ са условията, а не наличието на документ, удостоверяващ отсъствието на определени обстоятелства, поради което непредставянето му не е равнозначно на отпадане на основанието за получаване на социалната помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Обратното разбиране, че с неподаването на съответната декларация с отрицателно съдържание спрямо наличието на определени обстоятелства, отпада основанието за получаване на помощта, мотивирало органа да я прекрати, освен че няма нормативна опора, правилно е прието от първоинстанционния съд като несъответствие с целта на закона да подпомогне семействата при отглеждането на децата им, когато отговарят на условията за социално подпомагане. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, представените доказателства за реалното им извършване и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, област С. - град при Агенция за социално подпомагане следва да бъде осъдена да заплати на Р. Г. Н. съдебни разноски в размер на 500 (петстотин) лева - възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,