Решение № 3617 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6015/2017 г.

Решение № 3617 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6015/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 227 във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационна жалба на "М. О." ООД, чрез пълномощника си адв. В. М П., срещу решение № 1389/06.03.2017 г., постановено по адм. д. № 4687/16 г., по описа на Административен съд гр. С. /АС/. В жалбата се излагат доводи Счита, че неправилно съдът е приел, че разходите за наем на офис на дружеството не генерират печалба. Не е взето предвид, че дружеството е извършвало дейност през ревизирания период и както е приел самият ревизиращ екип за 2010 г. има печалба. Ответникът по жалбата-директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/- С. при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. К. излага доводи за правилност на решението и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на настоящото производство е решението на АС, с която е отхвърлена жалбата на "М. О." ООД срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22220215003241-091-001/30.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., в частта, с която е потвърден с Решение № 471/22.03.2016 г. на "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, с която на "М. О." е отказано правото на правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 925,03 лв. по 23 бр. фактури, за периода 01.2010 г. - 10.2011 г. с предмет на доставката "наем на офис", тъй като не са налице предпоставките на чл. 68 и чл. 69 ЗДДС - дружеството не е използвало получените услуги за осъществяване на икономическа дейност, респ. за извършването на облагаеми доставки За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила От обективна страна за установено съдът е приел, че през ревизираните периоди декларираната дейност на жалбоподателя е посредничество при сделки с недвижими имоти, покупко-продажба и отдаване под наем на недвижими имоти, както и всяка незабранена със закон дейност. Дружеството е със 100 % испанско чуждестранно участие (собственост на капитала) и няма регистрирани ЕКФП. През ревизираните периоди дружеството не е осъществявало дейност, а е декларирало ползването на офис. Н. наети лица по трудови правоотношения. Дружеството притежава две дворни и три ниви, закупени през 2007 г. За периода дружеството не е извършило и не е декларирало извършени доставки, като единствените осчетоводени приходи са от лихви по банкови депозити. През ревизираните периоди 01.01.2010 г. - 31.03.2015 г., жалбоподателят е декларирал с право на данъчен кредит получени доставки: наем за помещение за офис (ползван данъчен кредит общо в размер на 10 925,03 лв), счетоводни услуги (ползван данъчен кредит общо в размер на 2 652,32 лв.), заплатени услуги за изготвяне на експертна оценка за определяне пазарната стойност на недвижими имоти (ползва данъчен кредит в общ размер на 280,80 лв.), адвокатски и други услуги (ползван данъчен кредит в общ размер на 85,60 лв.). Съдът е възприел установеното в хода на ревизията, че ревизираното лице е получило външно финансиране от физически лица въз основа на договори за заем, подробно индивидуализирани в обжалвания акт При така установеното съдът е приел, че законосъобразно в хода на ревизията е прието, че за процесната доставка "наем на офис" не са налице предпоставките на чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, тъй като дружеството не е използвало получените услуги за осъществяване на икономическа дейност, респ. за извършването на облагаеми доставки. Прието е, че не са налице и условията на чл. 73 ЗДДС. На следващо място съдът е приел, че законосъобразно С РА са установени и задължения по чл. 37, ал. 1, т. 9 ЗДДФЛ в размер на 2 311,38 лв., които дружеството не е начислило по възнагражденията на управителите на същото. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит По делото няма спор по фактите. За ревизирания период дружеството не е извършило като доставчик облагаеми доставки, а само е получател по процесните доставки на услуги във връзка с договор за наем на офис. О. останалите доставки на услуги адвокатски, оценка на недвижим имот и др. няма спор, че в хода на ревизията са признати за свързани с дейността на дружеството и по тях е признато правото на данъчен кредит. Няма спор и относно факта, че дружеството е декларирало дейност свързана с посредничество при сделки с недвижими имоти, покупко-продажба и отдаване под наем на недвижими имоти и др. свързани с недвижими имоти, както и че е собственик на пет имота в С. с балансова стойност към 31.12.2015 г. в размер на 5 300 000 лева. Съгласно чл. 68 и чл. 69 ЗДДС предпоставките за приспадане на данъчен кредит са да е извършена реална доставка от регистриран по ЗДДС доставчик; като предметът на доставката да е използван за последващи доставки; които последващи доставки да са също облагаеми. От доказателствата по делото се установява, че процесните доставки с предмет "наем на офис" са действително осъществени, като за целите на настоящата ревизия е оспорено упражненото от касатора право на данъчен кредит само относно доставката на "наем на офис". Относно останалите доставки на услуги е признато правото на данъчен кредит, но това обстоятелство е в полза на касатора. Основанието за отказ на правото на данъчен кредит е липса на осъществени облагаеми доставки, а визираното то касатора неизпълнение от органа по приходите на задължението по чл. 107 от ЗДДС за задължителна дерегистрация при липса на извършване на облагаеми доставки, не е предмет на настоящото производство. В касационната жалба и в хода на първоинстанционното производство касаторът твърди, че наетият офис се използва за целите на дейността на фирмата - продажба и отдаване под наем на недвижими имоти. По делото обаче, както е приел и АС е безспорно установено, че през процесния период дружеството не е извършвало икономическа дейност. Единствените осчетоводени приходи са такива от лихви по банкови депозити и лихви от преразпределението на договорените заеми за потребление. Тези доставки така както е приел АС на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗДДС са освободени от облагане с ДДС и съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС за тях не възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Поради липса на ангажирани доказателства, че доставките по процесните фактури обслужват последващи облагаеми доставки, или каквато и да е икономическа дейност, извършена от жалбоподателя, правилно АС е приел, че не следва да бъде признато и правото на данъчен кредит на касатора. Неоснователен е и следващия касационен довод отново обсъден в решението на първоинстанционния съд, а именно позоваването на жалбоподателя на закупените недвижими имоти и тяхната пазарна стойност, тъй същите са закупени през 2007 г., като за процесния период (януари 2010 г. - октомври 2010 г.) дружеството не е извършвало никакви дейност. Основателен е довода на касатора за неправилно позоваване от съда на отразената финансова загуба за 2010 г. декларирана в годишната данъчна декларация на дружеството, тъй като това обстоятелство е ирелевантно относно правото на данъчен кредит. С оглед на изложеното и при липса на предпоставките на чл. 73 ЗДДС, правилно съдът е отхвърлил жалбата на дружеството, относно отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните 23 бр. фактури Относно начисления данък по чл. 37, ал. 1, т. 9 ЗДДФЛ, правилно съдът е приел, че за периода 01.01.2010 г. до 30.09.2011 г. дружеството е заплащало на управителите месечно възнаграждение в размер по на 3 750 евро на всеки един от тях. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 9 ЗДДФЛ с окончателен данък независимо от обстоятелствата по чл. 13 се облагат доходите от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия. Въз основа на изложеното съдът правилно е приел, че законосъобразно е начислен за довнасяне данък по ЗДДФЛ в посочените размери. При липса на конкретни доводи в тази насока в касационната жалба решението, като правилно ии в тази си част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и изричната претенция на ответника по жалбата "М. О." ООД следва да заплати разноски в размер на 900 лева, разноски за настоящата инстанция. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение,