Решение № 4501 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12394/2013 г.

Решение № 4501 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12394/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Петър Василев Дойчев от гр. Бургас чрез адв. Св. Цонев срещу решение № 1386 от 25.06.2013 г., постановено по адм. д. № 2395/2012 г. по описа на АС - Бургас. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решението в прекратителната му част и да се произнесе по същество като приеме, че обжалваното писмо изх. № 94-00-27371/2/ от 6.11.2012 г. на директора на Дирекция "Управление на общинската собственост" при община - Бургас съставлява незаконосъобразен индивидуален административен акт, да отмени същия и да присъди настъпилите от него вреди в размер на 3 800 лв. невъзстановен депозит за участие в търг с тайно наддаване или, евентуално, да отмени съдебното решение в частта му, в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за вреди в размер на сумата от 3 800 лв., произтичаща от незаконосъобразно бездействие на същия административен орган. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът, кметът на община - Бургас, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Бургас е оставил без разглеждане жалбата на Петър Дойчев от гр. Бургас против писмо № 94-00-27371/2/ от 6.11.2012 г. на директора на Дирекция "Управление на общинската собственост" и е прекратил производството по делото в тази му част; прекратил е производството по делото по отношение на предявения от Петър Василев Дойчев срещу община - Бургас иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 800 лв., претърпени от изричния отказ, обективиран в цитираното по-горе писмо и е отхвърлил предявения от Петър Василев Дойчев срещу община - Бургас иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 800 лв., претърпени от незаконосъобразното бездействие на директора на Дирекция" Бюджет и финанси" при община Бургас да възстанови на ищеца внесения от него депозит за участие в търг за покупка на общински недвижим имот, който не е спечелил. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Бургас е приел следното от фактическа и правна страна: Производството пред административния съд е по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК - едновременно с оспорване незаконосъобразността на изричен отказ за възстановяване на депозит за участие в търг, обективиран в писмо № 94-00-27371/2/ от 6.11.2012 г. на директора на дирекция "Управление на общинската собственост", е предявен и иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в резултат на писмото в размер на 3800 лв, какъвто е и размерът на невърнатия депозит. Евентуално, ищецът твърди че е претърпял имуществени вреди в размер на внесения от него депозит от 3 800 лв. в резултат на незаконосъобразно бездействие на органите на общинската администрация да му върнат същата сума. С оспореното писмо директорът на дирекцията е уведомил ищеца, че по негови покани от 25.10.2012 г. и от 2.11.2012 г. за възстановяване на внесен от него депозит за участие в търг с тайно наддаване за придобиване на недвижим имот - общинска собственост, същият депозит не може да му бъде възстановен, тъй като Петър Дойчев е отстранен от търга на основание чл. 59, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи /Наредбата/ - тъй като отправеното от него предложение не съответства на законовите разпоредби, в който случай съгласно чл. 62, т. 2 от Наредбата внесеният депозит не подлежи на възстановяване. Административният съд е приел, че оспореното писмо на директора на Дирекция "УОС" не е индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по реда на АПК, а съставлява отговор на покани, отправени от ищеца за възстановяване на внесен депозит, поради което има само информативен характер за причините и законовите основания за невъзстановяване на внесения депозит. Съдът е заключил, че въпросът дали са налице основанията на чл. 59, ал. 2 от Наредбата за отстраняване на Дойчев от участие в търга или не, стои извън предмета на настоящия спор. Ако ищецът е считал, че незаконосъобразно е отстранен от участието в търга, е следвало да обжалва това отстраняване, което същият не е сторил в 14-дневния преклузивен срок, определен в АПК. Доколкото оспореното писмо според съда не съставлява индивидуален административен акт, то и претендираното обезщетение от това писмо не съставлява щета, подлежаща на обезвреда. След като оспорването на писмото не подлежи на разглеждане като недопустимо, и производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено, то на неразглеждане по същество подлежи и иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като липсата на отменен като незаконосъобразен административен акт е процесуална пречка, която води до недопустимост на иска за вреди. АС - Бургас е приел за неоснователен евентуално предявения от Дойчев иск за вреди в размер на 3 800 лв., причинени му от незаконосъобразното бездействие на административния орган да му възстанови внесения депозит за участие в търг, който ищецът, въпреки подаване на оферта за участие, не е спечелил. За да отхвърли исковата претенция на това основание, съдът е приел, че лисва първият елемент от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - не се установява незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на органите на администрацията по смисъла на чл. 257 от АПК. За да е налице фактическо бездействие, за административния орган следва съществува задължение за извършване на действие, пряко произтичащо от законова норма. Действително нормата на чл. 66, ал. 1 от Наредбата предвижда задължение за дирекция" Бюджет и финанси" в 7-дневен срок от получаване на протокола за проведения търг, да възстанови внесения депозит на недопуснатите кандидати. Разпоредбата на ал. 2 от чл. 66 обаче задължава служителите в дирекцията да извършат проверка дали не са налице основанията по чл. 58 и чл. 62, които, ако са налице, съставляват пречка за възстановяване на депозита. Именно в изпълнение на задълженията си по закон, служителите на дирекцията са извършили такава проверка, установили са, че Дойчев е отстранен от участие в търга на основание чл. 59, ал. 2 от Наредбата и са констатирали наличието на законова забрана за възстановяване на депозита, залегнала в чл. 62, т. 2 от НРПУРОИВ. В случая не само, че не е налице незаконосъобразно бездействие, а е налице забрана за извършване на действието по възстановяване на депозита. Така постановеното съдебно решение е правилно като краен резултат. Правилно съдът е приел, че атакуваното от ищеца писмо изх. № 94-00-27371/2/ от 6.11.2012 г. на директора на Дирекция "Управление на общинската собственост" не носи белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на оспорване по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК. Същото е издадено след приключване на административната процедура по провеждане на публичния търг с тайно наддаване и съдържа само информация за причините, поради които внесеният от Дойчев депозит не подлежи на връщане с цитиране на нормативните текстове за това. Законният интерес на ищеца да получи обратно депозита се засяга пряко и непросредствено не от писмо изх. № 94-00-27371/2/ от 6.11.2012 г. на директора на Дирекция " Управление на общинската собственост", а от отстраняването му от участие в търга на основание чл. 59, ал. 2 от НРПУРОИВ. След като не е обжалвал отстраняването си от участие в търга, то ищецът е преклудирал възможността да оспори и невъзстановяването на депозита, тъй като това невъзстановяване се явява последица от отстраняването му от участие в търга, а не от писмо изх. № 94-00-27371/2/ от 6.11.2012 г. Неоснователни в тази връзка са развитите от касатора в касационната му жалба доводи за това, че именно с писмо изх. № 94-00-27371/2/ от 6.11.2012 г. на директора на Дирекция "Управление на общинската собственост" за първи път се накърнява правото на Дойчев да получи обратно внесената като депозит сума, тъй като същият не бил уведомен за протокола на тръжната комисия, а заповедта за посочване на спечелилия търга, макар и връчена на Дойчев, не съдържала основанията за отстраняването му. Правилно АС-Бургас е приел, че законосъобразността на отстраняването на Дойчев от участие в търга стои извън предмета на настоящото производство и не може да бъде предмет на контрол и проверка от съда по това дело. Обосновано и в съответствие с изискванията на чл. 204 и 207 от АПК в тази връзка жалбата срещу писмо изх. № 94-00-27371/2/ от 6.11.2012 г. на директора на Дирекция "Управление на общинската собственост" е оставена без движение, производството е прекратено в тази част, прекратено е и исковото производство за присъждане на сумата от 3 800 лв. имуществени вреди в резултат на горецитираното писмо на директора на Дирекция " Управление на общинската собственост" при община - Бургас. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло и развитите от административния съд доводи за това, че невръщането на депозита от органите на общинска администрация- Бургас не съставлява фактическо бездействие по смисъла на чл. 257 от АПК. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия си състав, в допълнение на изложеното от АС - Бургас, намира, че претенцията на Петър Дойчев неправилно е заведена от него като иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Същата претенция попада в института на неоснователното обогатяване и следва да бъде разгледана от общия съд по реда на ЗЗД и ГПК. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея решение на АС - Бургас следва да бъде оставено в сила като правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение