Решение № 6422 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7309/2012 г.

Решение № 6422 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7309/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Мохамед Сюлейман Алахмед, без гражданство, срещу решение № 2052 от 17.04.2012 г., постановено по адм. дело № 1560/2012 г. от Административен съд - София-град. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено при нарушение на материалноправните разпоредби, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез процесуалния си представител, в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд - София-град е отхвърлил молбата на Мохамед Сюлейман Алахмед, без гражданство, срещу решение № 10/10.01.2012 г. на председателя на ДАБ при МС. За да постанови този резултат, съдът е приел, че тъй като Мохамед Сюлейман Алахмед е без гражданство и предвид обстоятелството, че е роден и живял в Ливан, по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ за негова държава по произход следва да се приеме Ливан. Спрямо чужденеца не били предприемани никакви действия нито от официалните ливански власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата да не е в състояние да контролира. Същият не бил осъждан или арестуван в Ливан. Фактите, които изтъквал, били свързани със събития отпреди напускането на Ливан, като тези факти не били новонастъпили по смисъла на ЗУБ и били преклудирани с влязло в сила решение, предвид това, че молбата за предоставяне на статут била последваща. Изложените от лицето причини не представлявали материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Не се установявали и предпоставките по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, предвид справката на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ, както и при преценка на фактите, свързани с личното положение на молителя. Решението е правилно. При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото и направените от него изводи са обосновани и съобразени със закона. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изтъкнатите от Мохамед Сюлейман Алахмед причини за напускане пределите на държавата му по произход не обосновават основателен страх от преследване, което да е поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. За него не е налице обоснован страх и индивидуализиране на заплахата от преследване по някой от сочените признаци по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. Според представената по делото справка на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" при ДАБ от 27.08.2011 г., касаеща цялостната обстановка в Ливан и състоянието на човешките права, макар и дискутирана в Комисията по човешките права на ливанския парламент, всеобхватна стратегия за състоянието на човешките права все още не била създадена. Предстояло създаване на механизъм за превенция на прилагането на изтезания и други форми на нечовешко отношение. Ливанският Наказателен кодекс забранявал изтезанията, но имало данни за някои случаи на прилагане на изтезания, жестоко отношение и произволен арест. С оглед спазването на човешките права и предотвратяване на нарушаването им, с декрет от месец март 2008 г. на ливанските сили за вътрешна сигурност, била създадена първата структура за човешки права, макар тя все още да не разполагала с адекватни възможности. Религиозната свобода се гарантирала от Конституцията и на практика се спазвала. Наблюдателите отбелязвали съществен напредък по отношение на свободата на изразяване на мнение. Не се ограничавала и свободата на сдружаване и събиранията. Гражданското общество било активно и НПО, включително правозащитни групи, свободно развивали дейността си. Следва да се отчете и фактът, че множество палестински, иракски и сирийски бежанци търсят закрила в Ливан, което само по себе си говори за обстановката в тази страна, която се характеризира с относителна стабилност и спокойствие. Ето защо не може, а и не се твърди от търсещия закрила преследване поради раса, религия или националност. Чужденецът не само не доказва, а и не твърди преследване също така и по причина на принадлежност към определена социална група или пък поради политическо мнение или убеждение. Обстоятелствата, на които се позовава са отпреди напускането на Ливан и не са били заявени в първото производство. Правилно съдът е приел, че същите са преклудирани, тъй като по отношение на това производство има влязло в сила съдебно решение. Причините за напускане на страната по произход, сочени от търсещия закрила, не могат да обосноват наличието у него на обоснован страх от преследване в Ливан по някой от визираните в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Те имат по-скоро личен характер. Соченето на различни обстоятелства за исканата закрила, говори за съзнателно даване на неверни данни, целящи доказване на значими за ЗУБ обстоятелства. Правилно съдът е приел, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. По отношение на първите две хипотези (т. 1 и т. 2 на ал. 1) в бежанската история не се съдържат твърдения за опасност от смъртно наказание или екзекуция или изтезание или друго наказание. Основно изискване на закона е опасността да е реална. В случая не може да се обоснове наличие на реална заплаха. Тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя като гражданско лице не са установени. От приложената по делото справка се установява, че цялостната оценка на ситуацията в Ливан въз основа на общоприетите критерии не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, което да обоснове предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Разгледани и преценени са фактите, дадени в приложената справка относно актуалната обстановка и състоянието на човешките права в Ливан, които в съвкупност с данните от личната бежанска история на чужденеца са обосновали и направеният извод, че няма основание за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Този извод е обоснован и законосъобразен. По изложените съображения решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,