Решение № 5935 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9743/2011 г.

Решение № 5935 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9743/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1015 от 9.06.2011 г. по адм. дело № 1989/2010 г. на Пловдивския административен съд, VI състав, с което е отменен Ревизионен акт № 161001336/14.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 648/24.08.2010 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив относно определени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в частта за сумата над 513,80 лв. до пълния размер от 48 225,60 лв. и следващи се лихви за сумата над 146,49 лв. до пълният им размер от 13 749,94 лв. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС - Пловдив в обжалваната част, както и да бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът - Саид Муниб Саид Халауа не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: С процесното решение АС - Пловдив е отменил РА № 161001336/14.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 648/24.08.2010 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив относно определени данъчни задължения на Саид Муниб Саид Халауа по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в частта за сумата над 513,80 лв. до пълния размер от 48 225,60 лв. и следващи се лихви за сумата над 146,49 лв. до пълният им размер от 13 749,94 лв. За да постанови този резултат административният съд е установил следното: Извършената ревизия обхваща периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2007 г. и касае определяне задължения на Саид Халауа в качеството му на местно физическо лице /чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗДДФЛ/, на основание чл. 6 от ЗДДФЛ за доходи, получени през данъчната година от източници в страната и от чужбина. Установено е, че за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. Халауа не е получавал доходи от трудови правоотношения, от дейност като ЕТ, от упражняване на свободна професия, от занаятчийство, от извършване на услуги с личен труд и т. н. Установено е, че на 11.05.2007 г. е извършена проверка на ГКПП - Кулата на лек автомобил с рег. № РВ 4207 АС, в който пътувал Халауа и носел две колиета от бял метал с камъни по тях - диаманти. Стойността на бижутата, определена в оценъчна експертиза, назначена в досъдебно производство /извършена от експерти И. Петрова - гемолог и А. Негрева - физико-химик/ е 210 000 лв. Констатирано е, че Халауа не разполага с фактура и сертификат, от които да е видно каква е стойността на колиетата; представеният документ за плащане на 3175 евро на 10.05.2007 г. на Jfaillier Jabricant Париж не доказва ясно за какво именно е платена тази сума; колиетата не са при съпругата му, а са изнесени при сестра му и няма безсъмнени доказателства за изнасяне на колиетата в Йордания. Стойност от 210 000 лв. не е притежавана от Халауа към 10.05.2007 г. /дата на закупуване на бижутата/. Резултатът от събраните доказателства за получени доходи от Халауа и несъответствието им с имущественото му състояние е довел до извод за наличие на факти и обстоятелства по см. на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Последното дало основание за определяне основата за облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ, по реда на чл. 122 ДОПК, за периода 1.01.2007 г. - 31.21.2007 г. Определената по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчна основа за 2007 г. в размер на 203 790.00 лв. е получена по следния начин: - Доходи: 7800 лв. /пенсия от Палестина, 500 щ. д. месечно/, 1560 лв. /помощи от МФ - Палестина /100 щ. д. месечно/, 6500 лв. - получени помощи от роднини за лечение или общо доходи - 15869 лв. Разходи: 4500 лв. - разходи за живот и издръжка, 3085 - разходи за лечение, 2065 - разходи за пътувания в чужбина, 210000 - разходи за покупка на 2 бр. колиета с камъни по тях или общо разходи 219 650 лв. Данъчната основа за облагане е определена на 203 790 лв. Дължимият данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. е в размер на 48 225.60 лв., като Халауа не е подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и не е внасял данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. Към обясненията от 27.05.2010 г. са приложени нотариално заверени копия на оценки от "Алджамила Джууелърс" - Обединени арабски емирства и "Шака Джууелърс" - ОАЕ. С жалбата против РА е приложена частна експертиза, изготвена от "GOLDEX", гр. София, на 28.06.2010 г. от същите експерти И. Петрова - гемолог и А. Негрева - физико-химик с оценка за стойност на колиетата 13 000 долара. В потвърдителното решение на Директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив не е кредитирана частната експертиза, изготвена от същите експерти, определили оценката в досъдебното производство, поради извършване на частната експертиза извън ревизионното производство. В хода на съдебното производство е приета оценъчна експертиза /л. 289 - оспорена от ответника/. Изслушани са показанията на св. Васил Стоянов Генов, както и Иванина Петрова и А. Негрева - изготвили експертната справка за нуждите на досъдебното производство. Съдът не е кредитирал експертизата изготвена в досъдебното производство, както и тази представена от жалбоподателя. Като аргумент за това съдът е посочил, че първата не е възложена от органа по приходите в хода на ревизионното производство. Втората /изготвена от същите експерти/ противостои на първата по обективни признаци - двете оценки са правени през различни периоди от време, при различна изходна основа, изготвена е поради клиентско търсене и не е било необходимо да се прилагат методи от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. В първата оценка липсват доказателства за критерии, по които е достигната пазарна стойност. Оценъчни методи не са посочени, нито обсъдени в конкретиката на случая. Липсват изходни данни за достигнати нива на пазарните стойности на подобни ценни предмети с параметри и характеристики, близки до тези на оценяваните бижута. Оценката не съдържа отделно приложение /извадка от избрани аналози - пазарни свидетелства/ с признаци, близки до тези на оценяваните бижута. Правилно според съда ревизиращите органи са приложили особения ред за определяне на данъчната основа за облагане на доходите на С. Халауа, предвид установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за несъответствие между получените доходи и извършените разходи. Съдът е кредитирал СОЕ, в която оценката на процесните бижута е извършена по метода на пазарен аналог, базирана на допълнително представени изходни данни - т. н. Рапапорти във вр. с особеностите на оценяваните вещи. С оглед данни на СОЕ съдът е приел, че неправилно е определена пазарна цена на процесните бижута в РА, но това не го прави изцяло незаконосъобразен. Според съда размерът на доходите /получени от пенсия, помощи от Палестина, помощи от близки и роднини за лечение/ е 15860.00 лв. Разходите при съобразяване СОц. Е на двете бижута, закупени от страна на РЛ, променят стойността си, при стабилитет на другите разходи /за живот и издръжка, за лечение, за пътуване в чужбина/ - 20 650.00 лв. Данъчната основа за облагане е определена в размер на 4 790 лв. /20 650 лв. - 15 860 лв./. С оглед изложеното, съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на ревизионният акт за разликата между дължимият данък от 48 225,60 лв. по определената в ревизия данъчна основа в размер на 203 790,00 лв., до размер на дължимия данък по данъчна основа 4 790,00 лв. в размер на 513,80 лв., ведно със съответната лихва в размер на 146.49 лв. за периода от 1.05.2008 г. до 14.07.2010 г. Така постановеното решение е правилно. Процесната ревизия е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК и е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Не е спорно, че на 11.05.2007 г. е извършена проверка на ГКПП - Кулата на лек автомобил с рег. № РВ 4207 АС, в който пътувал Халауа и носел две колиета от бял метал с камъни по тях-диаманти. Стойността на бижутата, определена в оценъчна експертиза, назначена в досъдебно производство /извършена от експерти И. Петрова - гемолог и А. Негрева - физико-химик/ е 210 000 лв. С жалбата против РА ответникът по касация е приложил частна експертиза, изготвена от посочените по-горе експерти, като оценката на бижутата е в размер на 13 000 долара. По делото е приета и СОЕ, в която вещото лице е посочило цена на двете колиета в размер на 11 000 лв. В случая по същество спорът се свежда до правилното определяне на размерът на данъчната основа за облагане с данък доходите на физическите лица за 2007 г., с оглед резултатите от експертизата, изготвена в хода на досъдебното производство касаеща оценката на процесните бижута и кредитирана от приходните органи или резултатите от СОЕ, възприета от съда. Настоящият касационен състав намира за законосъобразни изводите на съда относно некредитирането на експертизата изготвена в хода на досъдебното производство, както и представената от жалбоподателя частна експертиза. Както правилно е посочил съда и двете експертизи не са назначени по реда на чл. 63 от ДОПК, не са използвали методите, изброени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, нито са се позовали на начините на прилагането им, регламентирани в Наредба Н-9 от 14.08.06 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени. АС правилно е кредитирал заключението на оценъчната експертиза, която е извършена от вещото лице при съобразяване с изискванията на Наредба Н-9 от 14.08.06 г., както и с допълнително представените изходни данни - т. н. Рапапорти във вр. с особеностите на оценяваните вещи. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната част е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения. Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника също не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като такива не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, VIII отделение,