Решение № 3860 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10012/2010 г.

ВАСIII отделение17.03.2011 г.докладчик Галина Христова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Мохамед Махмуд Алхатиб против решение № 338/19.07.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните с препис.

Мотиви

Решение № 3860 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10012/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Съдебното производство по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е образувано по жалба на Мохамед Махмуд Алхатиб против решение № 338/19.07.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата се поддържа, че административното решение следва да се отмени по изложени съображения, че е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на материалноправни разпоредби от приложимия закон - основания за оспорване по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Ответната страна - председателят на ДАБ не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключения за неоснователност на жалба. Посочено е, че от приложената преписка е видно, че жалбоподателя е напуснал Ливан по причини от икономически характер и желание за по-добър живот и реализация на неговите деца. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата на основание чл. 159 АПК, намира, че е редовно подадена от надлежна стана - адресат на административното решение, и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Административното производство е образувано по молба за закрила с вх. № 70/12.01.2010 г. при РПЦБ-ДАБ. На същата дата чрез даване на писмени указания административния орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал Алхатиб на разбирам за него арабски език с реда за подаване на молбата, за процедурата която ще се следва и за правата и задълженията на лицата търсещи закрила, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Съгласно регистрационните и декларирани данни, жалбоподателят е без гражданство, по етническа принадлежност - палестинец, родена през 1980 г., религия - сунит, със средно образование, професия - вътрешен декоратор, семейно положение - женен с две деца. На 13.01.2010 г., на 18.03.2010 г. и на 06.04.2010 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ са проведено интервюта за изясняване на бежанската история. В хода на интервюто е посочено, че причината, поради която молителя желае да получи закрила, са лошите социално-битови условия в Ливан, нежеланието му да се завръща там, а целта му е била Германия, тъй като знаел, че там предоставят хуманитарен статут по медицински причини, а съпругата му има сърдечен проблем и се нуждае от лечение. С оглед признатите от кандидата обстоятелства и липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията му за наличие на условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, административният орган обосновано е приел, че такива в случая не са налице. От приложените в преписката данни не се установява наличие на никоя от причините по чл. 8 ЗУБ за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК

Цитирани разпоредби

2