Решение № 78 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8442/2018 г.

Решение № 78 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8442/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от А. Ангелов, с адрес: [населено място], [община], обл. Варна, срещу решение № 858/24.04.2018 г., постановено по адм. д. № 2170 по описа на Административен съд - Варна за 2017 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу ревизионен акт №Р-03000316008233-091-001 от 03.04.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 195/23.06.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Варна, с който са му установени задължения по ЗДДС в общ размер на 4284 лв. и лихви в размер на 127.41 лв. При обжалването се твърди, че са налице всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК-допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора, вместо да извърши цялостна преценка на ревизионния акт относно неговата законосъобразност, съдът само е изброил събраните по делото доказателства и е преразказал изводите на органите по приходите, без ги анализира и оцени, както и да изпълни задължението си по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. От мотивите на атакуваното решение, не е ясно дали се приема, осъществяването на реални доставки или не. Събраните по делото писмени и гласни доказателства, според касатора, безспорно установяват, че правото на собственост върху стоките е прехвърлено и следователно е възникнало и право на данъчен кредит. Тези доказателства не са обсъдени от решаващият състав. Акцентирано е на противоречията и несъответствията, които са констатирани в ревизионното производство, но не е пояснено в какво се изразяват те. Разминаванията в датите на фактурите и датите на издадените фискални бонове, както и липсата на документи за транспорт, касаят документалната обосновка на доставчика, но не и на ревизираното лице. Неправилно данъчната администрация, а след това и съда са вменили на данъчно задълженото лице по-вече задължения отколкото то има по закон. Неправилно в мотивите на решението неоснователността на подадената пред АС-Варна, се основава и на обясненията на доставчика. Те обаче са изолирани и не съответстват на нито едно от другите доказателства приложени по делото. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Варна, намира, че в хода на ревизията са представени само фактури и касови бонове към тях. По делото не е установено реално осъществяване на доставките, поради което и правилно на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит. Съдът е отхвърлил оспорването с подробни и аргументирани мотиви. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Доколкото в хода на процеса не е доказано, че доставка е извършена то и изводът на съда за липса на предпоставките за признаване на данъчен кредит са обосновани и правилни, респективно правилно с обжалваното решение е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността и допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС-Варна е бил ревизионен акт /РА/ №Р-03000316008233-091-001 от 03.04.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 195 от 23.06.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна. С ревизионния акт на А. Ангелов са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 4284 лв. и лихви в размер на 127. 41 лв., произтичащи от отказан право на данъчен кредит за д. п. м. 08 и м. 09.2016 г. по фактури издадени от "Антина Стройинвест" ЕООД, за доставка на селскостопански инвентар и принадлежности към него. При осъществената проверка на акта относно неговата законосъобразност, съдът е установил, че същият е издаден от компетентен орган, като са спазени предвидените в ДОПК процесуални срокове и изискванията за форма и съдържание на РА. След като е възприел установената от органите по приходите фактическа обстановка, решаващият състав е направил извод, че не са налице основания, които да доведат до заключение за противоречие на ревизионния акт с материалния закон. В хода на ревизията е установено, че А. Ангелов е регистриран като земеделски производител и осъществява дейност по отглеждане на едногодишни растения. С процесните фактури № 179/28.08.2016 г.; № 180/29.08.2016 г. и № 195/30.09.2016 г., са закупени два плуга и принадлежности към тях. Според ревизираното лице транспорта по доставката е осъществен от доставчика. А в обясненията на представителя на "Антина Стройинвест" ЕООД, се сочи, че ревизираното лице е превозвало стоката със свой транспорт, като дори се сочи марката и регистрационният номер на МПС-то. При извършената проверка на фактурите е видно, че към тях има издадени фискални бонове, но датите им се разминават с тези на които се твърди, че са съставени фактурите. Обясненията на ревизираното лице са, че е платено в брой на представител на доставчика в деня на доставката. В хода на съдебното производство са събрани и гласни доказателства, които се отнасят до транспортирането на закупената стока. Свидетеля Живков, твърди, че е помагал на Ангелов да превози плуговете от с. Тутраканци до с. Невша. Въз основа на горното, АС-Варна е приел, че не е налице извършена доставка по процесните фактури и законосъобразно с оспорения ревизионен акт е отказано право на данъчен кредит. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение, съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съобразявайки това свое задължение, настоящият касационен състав преценява решението на АС-Варна като валидно и допустимо. Правилни са изводите на съда за това, че ревизионното произвоство е възложено от компетентен орган, а ревизионния акт е издаден от компетентни органи по приходите след проведена ревизия, при която не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице твърдените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизвоствените правила. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка, разпределил е правилно доказателствената тежест в процеса, отделил е спорните факти и правни въпроси, като при произнасянето си е обосновал своите изводи. Неоснователно се поддържа от касатора, че не са обсъдени всички доказателства по делото, а при произнасянето си решаващият състав само е преразказал фактите установени в ход а на ревизията и не е направил свои изводи. В мотивите на съдебния акт, действително са описани констатациите направени в ревизионното производство, но това е необходимо за правилното разрешаване на правния спор. Съдът има задължение да установи фактите по делото, като издири и приложи към тях относимата правна норма. При постановяване на атакуваното решение това е сторено. При спазване на процесуалните правила са приети по делото писмените доказателства от ревизионното производство, събрани са гласни доказателства. По делото, чрез възпроизвеждането им са приети и електронни документи, които установяват компетентността на органите по приходите провели ревизията и издали РА. Това, че при извършената преценка на доказателствата, не е направен извод в полза на ревизираното лице не е основание за отмяна на решението. Не се констатира и неяснота на мотивите, относно основния спорен факт по делото – наличието на осъществена доставка. Ясно и категорично съдът е посочил, че по делото не е налице извършена доставка по чл. 6 от ЗДДС. Правото на данъчен кредит е обусловено от реалността на доставките на стоки и при неустановяването й, не може да възникне и законосъобразно да се упражни от получателя на издадените му от доставчиците фактури, право на данъчен кредит по смисъла на чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС. Националното законодателство /чл. 6, ал. 1 от ЗДДС/ и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, предвиждат, че за възникване право на данъчен кредит следва да се установи осъществено предаване на стоката между доставчика и получателя. В конкретния случай това обстоятелство като част от фактическия състав на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е доказано. За целите на данъчното облагане по ЗДДС и признаване право на данъчен кредит е необходимо не само наличието на фактури и вписване на същите в счетоводните регистри, а и да се установи придобиването на конкретната стока и то именно от лицето, което е посочено като доставчик. Безспорно е, че А. Ангелов разполага с процесните плугове и ги използва за дейността си, но в хода на съдебното произвоство не е установено, че те са получени от дружеството вписано в порцесните фактури като доставчик. При осъществяване на доставката е ползван транспорт, този факт не се оспорва от съставителите фактурата. Спорно е как е осъществен този транспорт. Правилно АС-Варна е акцентирал на разминаването в твърденията на доставчика, получателя по фактурата и свидетелските показания, които не внасят яснота по фактите. Въпросът за транспортирането на закупените стоки е съществен за спора, тъй като той е относим към начина по който стоките са предадени от доставчика на получателя. В съдебното производство е било необходимо да се установи по какъв начин е натоварена и съответно транспортирана техниката, както и как е предадена. За тези факти липсват безспорни доказателства. За получателя по доставката е било задължението да се снабди с надлежно оформени документи, независимо дали е уговорено превоза да е за негова сметка или не. Неоснователно касационният жалбоподател твърди, че не може да бъде санкциониран, чрез непризнаване право на данъчен кредит заради нередности в счетоводството на доставчика. Принципно това твърдение е вярно, но като получател по доставка, той е бил длъжен да положил дължимата грижа и да се снабди с документи, които да установят осъществяването й. Това означава да докаже с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства, че е получил стоките от своите доставчици, а това не е сторено. Наистина получателят не носи отговорност за своите доставчици, но относно документирането на доставките, е било необходимо да се снабди с всички необходими документи, които да установяват предаване на стока. Следва да се отбележи и това, че предаването, документите, които се съставят между страните по доставката, би следвало да носят подпис на получателя, поради което за него не би трябвало да е затруднение да ги притежава, както и да ги предостави за доказаване на твърденията си. Не се споделя и твърдението на касатора, че съдът само е посочил наличието на разминавания в представените доказателства, но не е ясно какви са те. Напротив, в съдебното решение е акцентирано върху констатираните несъответствия. Посочени са различните обяснения относно транспорта дадени от ревизираното лице и доставчикът му, като по отношение на доставчика има две версии. Налице е и разминаване в датата на издаване на фактурите и прикачените към тях фискални бонове, въпреки отбелязването, че е платено в брой. Плащането в брой се потвърждава и от разпита на свидетеля по делото, но той твърди, че не е видял да се подписват документи. При тези факти се налага извод, че или при изготвянето на фактурата не е имало плащане, а направеното отбелязано по отношение на плащането "в брой", не отговаря на истината. Другият вариант на разсъждение е, че е платено в брой едва на датата на издаване на касовата бележка, но тогава възниква въпросът защо фактурата е издадена по рано, както и дали издаденият счетоводен документ отразява вярно осъществената сделка. Констатираните несъответствия са достатъчни, за да се разколебае доказателствената стойност на съставените частни документи, каквито са фактурите. Доказателствата въз основа на които се извършват установявания в ревизионното, респ. в съдебното такова са частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Поради тази причина те следва да се обсъдят в съвкупност с всички останали доказателства по делото. В случая съдът е направил изводи, които кореспондират с приложените по делото доказателства, съобразил е пропуските при съставянето на документите, които обуславят възникването на правото на данъчен кредит и е направил изводи, като правилно е тълкувал и приложил материалния закон. По изложените съображения като неоснователни се преценяват твърденията на касатора, че съдебното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано е и противоречи на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., определени по реда на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение