Решение № 4744 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7542/2009 г.

Решение № 4744 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7542/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Иван Иванов като пълномощник на Мустафа Юсиф Идриз и Мелиха Сафет Идриз и двамата от гр. Хасково срещу решение № 55 от 03.04.2009 г. по адм. дело № 295/2008 г. на Административен съд Хасково, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба е изразил становище за неоснователността й. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение на Административен съд Хасково е отхвърлена като неоснователна жалбата на Мустафа Юсиф Идриз и Мелиха Сафет Идриз срещу заповед № РД-14-531 от 04.09.2008 г. на Началника на ДНСК София, за премахване на незаконен строеж, представляващ "масивна ограда", находящ се в югоизточната част на поземлен имот № 77195.703.1236 по кадастралната карта на гр. Хасково. За да постанови съдебния си акт съдът е обсъдил всички относими за спора факти. Посочените в оспорената заповед фактически основания, в това число констативен акт, който е неразделна част от заповедта за извършено строителство на масивна ограда с дължина 43,00 м. и височина 2,20 м., с изпълнени стоманобетонови основи, тухлена зидария и бетонов пояс, покрит с керемиди, без изискуемите строителни книжа, съответстват на посочените правните основания, в нарушение на които - на чл. 48, ал. 8, чл. 148, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от ЗУТ е изпълнено строителството. Тези обстоятелства са анализирани от първоинстанционния съд при проверката на законосъобразността на акта и съдът е стигнал до обоснования извод за законосъобразност на оспорената заповед. Изследвана е както от административния орган, така и от съда възможността за предоставяне статут на търпимост на строежа съгласно § 16 от ПР на ЗУТ, но е установено, че не са налице законовите предпоставки за това. Събраните гласни доказателства от съда, че оградата е построена през 1987 г. са в противоречие с извадката от кадастралния план, където е отразеното през 1988 г., лека оградата, а не масивна. При тези данни доказателствена сила има отразеното в кадастралния план, което не би могло да се опровергае със свидетелски показания и съдът в тази посока е изложел обосновани мотиви. В същото време е отчетен от съда факта, че даже и да се приеме, че оградата е построена през 1986 г., в каквато посока се излагат доводи от жалбоподателите и е представена нотариално заверена декларация, имаща характер на свидетелски показания, то пак се налага извода, че строежът е незаконен, тъй като е извършен в противоречие с чл. 149, ал. 1 във връзка с чл. 148, ал. 1, т. 4 от отменения ППЗТСУ /в редакцията му преди изменението с ДВ, бр. 6/1998 г./ за ограждане на неурегулирани поземлени имоти само с леки огради. В същия смисъл е и действащата разпоредба на чл. 48, ал. 8 от ЗУТ, поради което обоснован е извода на съда, че на процесната ограда не би могло да се предостави статут на търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като това би било в противоречие, както спрямо действащите норми към момента на изграждането й, така и спрямо действащите норми на ЗУТ към момента на издаването на заповедта. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, обсъдил е относимите за спора факти и правилно е приложил материалния закон. Не се установява допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, какъвто довод неоснователно се излага от касаторите. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което