Решение № 11549 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7932/2018 г.

Решение № 11549 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7932/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Е. Първанов срещу заповед № 8121 К-5741/17.04.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, като издадена при неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК. Моли за отмяната на административния акт и присъждане на разноски по делото. Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище, в което оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Върховният административен съд, в настоящия състав, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Със заповед № 8121 К-5741/17.04.2018 г. на министъра на вътрешните работи на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че: на 16.12.2017 г. в сградата на 03 РУ - СДВР, находяща се в гр. София, ж. к. ''Илинден'', ул. "Индже Войвода" № 2, инспектор Е. Първанов полицейски инспектор IV степен (дежурен) в група ''Оперативна дежурна част'' към 03 РУ – СДВР, изпълнявайки възложените му функции на оперативен дежурен за времето от 08: 30 ч. на 05.12.2017 г. до 08: 30 ч. на 16.12.2017 г., съгласно утвърден график peг. № 227 р-19393/04.12.2017 г., около 06: 47 ч. е бил уведомен от помощника си - младши експерт К. Атанасов за липсата на автомобил марка ''Мерцедес'', модел S 320 CDI с peг. [рег. номер на МПС] - веществено доказателство по преписка 227 змк-2789/14.12.2017 г. от обособения служебен паркинг за задържани автомобили на ул. "Индже войвода" между бул. "Т. Александров" и ул. "Пиротска". Считано от 06: 47 ч. до 07: 50 ч. на 16.12.2017 г., въпреки че е бил задължен, от момента на узнаването за липсата на автомобила от обособения паркинг, като оперативен дежурен инспектор Първанов не е докладвал незабавно на Оперативния дежурен център (ОДИ) - СДВР за изменението на оперативната обстановка (липсата на автомобила), с което е нарушил чл. 35 от Инструкция № Iз-1373/21.06.2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, съгласно който "При всяка промяна на оперативната обстановка в обслужваната територия, оперативният дежурен незабавно информира висшестоящото звено за оперативно дежурство". Административнонаказаващият орган /АНО/ е приел, че като не е докладвал незабавно на Оперативния дежурен център (ОДИ) - СДВР за изменението на оперативната обстановка (липсата на автомобила), инспектор Първанов не е изпълнил служебните си задължения, определени в раздел II - Основни длъжностни права и задължения от специфичната длъжностна характеристика за длъжността "полицейски инспектор", VI – IV степен (дежурен) в група "Оперативна дежурна част" в РУ на СДВР рег. № 513 р-15991/08.06.2015 г., а именно: "Следи за изменение на оперативната обстановка и своевременно реагира на получените сигнали и настъпилите изменения и усложнения в нея, съгласно процедурите за действия на служителите от ОДЧ и докладва на началник РУ и дежурен в ОДЦ на СДВР". Поведението на жалбоподателя е квалифицирано в хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Поради това и поради факта, че деянието е извършено от жалбоподателя в срока на наложено наказание "порицание" и на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР налага на Първанов дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Дисциплинарното производство е образувано по повод извършена проверка, във връзка с постъпили данни за нарушения от служители на 03 РУ – СДВР, съдържащи се в докладна записка рег. № 227 р-20558/18.12.2017 г. по описа на 03 РУ – СДВР от инспектор Е. Първанов, оперативен дежурен в група ОДЧ - 03 РУ - СДВР, изразяващи се в неизпълнение на задължения по служба и допускане на извършването на ПЗО от паркинга на управлението на автомобил, марка Мерцедес с рег. [рег. номер на МПС], обект на ПЗО по досъдебно производство № 227 змк-2789/2017 г. по описа на 03 РУ. На 18.01.2018 година е изготвена справка за извършената проверка в 03 РУ – СДВР, с която жалбоподателят се е запознал лично на 26.01.2017 година. На 22.02.2018 г. е изготвено предложение на СДВР за налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". Служителят е бил поканена за даване на писмени обяснения и да се запознае с материалите от извършената проверка с покана рег. № 8121 р-5663/17.03.2018 г., връчена на същия на 21.03.2018 г., срещу подпис, като в поканата се съдържа уведомление, че има право в 24-часов срок да даде обяснения, каквито не са постъпили. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на обжалваната в настоящето производство заповед № 8121 К-5741/17.04.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". При така обсъдените доказателства по делото, настоящият състав обоснова следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 1 ЗМВР. Същата е постановена в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Спазена е разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която "дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта". Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради неуведомяването му за започване на дисциплинарното производство срещу него. Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. По отношение на нарушението и неговия автор, данните се съдържат в докладна записка рег. № 227 р-20558/18.12.2017 г. по описа на 03 РУ – СДВР относно ПЗО на автомобил Мерцедес с [рег. номер на МПС] паркиран на паркинга пред 03 РУ – СДВР. В ал. 3 на същата норма е предвидена възможност за участие на държавния служител в дисциплинарното производство самостоятелно или чрез посочен от него друг служител на МВР. Действително не са налице доказателства са уведомяването на Първанов за започване на дисциплинарното производство срещу него, но той е запознат с резултатите от обобщената справка на 26.01.2018 г, като е посочил, че няма възражение по нея. Поради това правото му на защита не е нарушено, и в този смисъл неуведомяването му за образуване на дисциплинарното производство не е съществено процесуално нарушение. От събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства се установява, че е спазено и императивното изискване, регламентирано в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР задължаващо дисциплинарнонаказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените обяснения. Изслушването на държавния служител или определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарноотговорните лица. На служителя, по отношение на който е образувано дисциплинарно производство, е дадена възможност да представи писмени обяснения адресирани до министъра на вътрешните работи с покана рег. № 8121 р-5663/17.03.2018 г. връчена на Първанов на 21.03.2018 г. срещу подпис, като от наказващия орган са създадени условия за тяхното реализиране, но такива не са представени от него - видно от справка рег. № 513 р-29433/13.04.2018 г. по описа на СДВР и справка рег. № 8121 р-7589/13.04.2018 г. по описа на Дирекция "Координация и административно обслужване" на МВР. Служителят може да се ползува от тези предоставени му възможности или да се откаже от тях, но следва да му бъдат осигурени от административния орган, което в случая е сторено, като Първанов не е представил доказателства, които да оспорят фактическите констатации, съдържащи се в административната преписка, като единствено е твърдял, че е докладвал на главния дежурен в ОДЦ за произшествието към 07: 50 часа, тъй като е останал с впечатление, че това е направено от помощник дежурния в дадено сведение рег. № 227 р-20677/19.12.2017 г., във връзка с назначената проверка със заповед № 227 з-655/18.12.2017 година. Настоящият състав приема, че са спазени сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, предвидени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, който гласи че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. По аргумент от нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно - наказващ орган. В конкретния случай нарушението е извършено на 16.12.2017 година, материалите от проверката са постъпили при дисциплинарнонаказващия орган на 27.02.2018 г. година, а заповедта е издадена на 17.04.2018 година, поради което следва да се приеме, че срокът от откриване на нарушението е спазен. Спазен е и 1 - годишният срок от извършване на нарушението. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправната норма на чл. 201, ал. 1, т. 1 ЗМВР /дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години", се налага за: 1. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание /във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, посочени като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание. Нормата на чл. 200, ал. 1, т. 11 предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание" при неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. Посочени са конкретните нарушения, които е извършил жалбоподателя, конкретните фактически действия /в случая бездействие/, извършени от него, които се доказват от материалите по административната преписка. Приложена е и заповед № 227 з-520/17.10.2017 година на ЗА началник на 03 РУ – СДВР, от която е видно, че на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, поради което нарушението по оспорената заповед е извършено в срока на наложеното предишно наказание. Правилно ДНО е приел, че деянието на Първанов следва да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР. Цитираната разпоредба от ЗМВР предвижда, че дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението по т. 1 и т. 2 са правните основания, на които е издадена оспорената заповед. Възраженията на жалбоподателя, че такова нарушение не е извършено, са неоснователни. Този извод следва и от даденото сведение от самия Е. Първанов на 18.12.2017 г. във връзка с назначената проверка със заповед № 227 з-655/18.12.2017 г., в което същият заявява, че е получил позвъняване на 16.12.2017 г. в 06: 47 часа от помощника си, който го е уведомил за липсата на процесния автомобил от паркинга, като Първанов е докладвал на главния дежурен в ОДЦ за произшествието към 07: 50 часа, тъй като е останал с впечатление, че това е направено от помощник дежурния, което подкрепя тезата, че същият е бездействал от часа на уведомяване 06: 47 часа до към 07: 50 часа, за около един час. Самото докладване на главния дежурен в ОДЦ за произшествието, след около един час от узнаването му от Първанов, не е достатъчно, за да се приеме, че жалбоподателят е изпълнил задълженията си като оперативен дежурен на 03 РУ – СДВР. Той е имал задължение да стори това лично и незабавно след узнаването му в изпълнение на чл. 35 от Инструкция № Iз-1373/21.06.2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, съгласно който при всяка промяна на оперативната обстановка в обслужваната територия, оперативният дежурен незабавно информира висшестоящото звено за оперативно дежурство. ДНО е изпълнил и задълженията си по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е оценил всички събрани доказателства - т. е. цялостната негова дейност в системата на МВР, последиците от деянието, като е определил правилно вида и размера на дисциплинарното наказание така, че да съответства на извършеното нарушение. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. С оглед на тези обстоятелства е наложен минимума на предвиденото в нормата на чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР наказание. Предвид на изложеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правил, разпоредбите на материалния закон и неговата цел. Същата е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от ответника за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на ответника, на основание чл. 24 от Наредбата за правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение