Решение № 271 от 30.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1404/2011 г.

Решение № 271 от 30.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1404/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда № 219 от 10.11.2010 г. по нохд № 2088/10 г. Районният съд-гр. Русе осъдил подсъдимия Е. О. М. на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК на две години и пет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип. Присъдата влязла в сила на 26.11.2010 г. На 14.03.2011 г. осъденият М. направил искане за възобновяване на наказателното дело, като намира, че следва да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане. Възразява се, че авторството на деянието в негово лице не е установено, тъй като при разглеждане на делото са събрани противоречиви доказателства, не са установени дактилоскопни отпечатъци, предметът на престъплението не е намерен. Пред ВКС молителят и защитата му поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че липсват основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе ВКС, I-во наказателно отделение взе предвид следното: Оспорената първоинстанционна присъда е втора по ред. Първата присъда (осъдителна спрямо молителя), постановена по нохд № 1464/10 г. по описа на РРС е била отменена от въззивния съд - с решение по внохд № 551/10 г. на Окръжния съд [населено място], с което делото е върнато за ново разглеждане на Районна прокуратура-гр. Русе. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, I-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо и основателно. При разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, гарантиращи формалната правилност на изводите по фактите. Обстоятелства от кръга по чл. 102 НПК са останали неизяснени и е злепоставено разкриването на обективната истина, поради неизпълнение на задълженията за отстраняване на противоречия в доказателствата и проверка на всички такива, в това число и тези, произтичащи от обясненията на подсъдимия. При разглеждане на делото подсъдимият е дал обяснения, като внимателният им прочит, свързан с показанията на св. Д. сочи, че са обективирани противоречия. Наличието на противоречия няма как да се игнорира от съда, тъй като той е длъжен да ги отстрани, като предприеме необходимите, предвидени в закона, мерки за това, а в конкретният случай съдът не е използвал възможността по чл. 143, ал. 1 НПК. Така не е изяснено колко, къде и с какво съдържание разговори са проведени между М. и св. Д.. От друга страна, са допуснати нарушения на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК. Очевидно е, че подсъдимият М. е дал детайлни обяснения, като в голямата им част те не са надлежно проверени и редица обстоятелства, от значение за разкриването на обективната истина, по съществото си оправдаващи дееца, са останали неизяснени, а именно - кой от братята му е бил на лечение в инкриминирания период от време в установеното болнично заведение; посещаван ли е от подсъдимият на 13.04.2010 г.; колко пъти последният е влизал в мъжкото отделение; носил ли е и какви продукти на своя брат и кому е предал същите; с кои длъжностни лица е разговарял и в каква насока. Констатираното наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК предопределя възобновяване на делото, отмяна на постановената по него присъда и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание за отстраняване на допуснатите нарушения. Ето защо на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение