Решение № 565 от 17.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2795/2011 г.

Решение № 565 от 17.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2795/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по нохд № 578/10 г. Окръжният съд-гр. Хасково, за деяние, извършено в периода от 1.04.2007 г. до 26.02.2010 г., осъдил подсъдимата Е. П. П. на основание чл. 242, ал. 1, б. "а" и чл. 54 от НК на три години лишаване от свобода, условно за срок от пет години, както и на глоба в размер на 25 000 лева. На основание чл. 242, ал. 7 от НК съдът отнел в полза на държавата предмета на престъплението - цигари и тютюн, на обща стойност 1 348,90 лева. С решение № 123 от 14.07.2011 г., постановено по внохд № 320/11 г., образувано по жалба на подсъдимата, Апелативният съд-гр. Пловдив потвърдил посочената присъда на ХОС. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба подс. П., с която се претендира наличието на всички основания по чл. 348, ал. 1 от НПК и се иска оправдаване. Пред ВКС подсъдимата, редовно призована не се явява, а защитникът й поддържа подадената жалба. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Както се посочи, с касационната жалба е заявено наличието на всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК, като са изложени данни, които подкрепят основанията по чл. 348, ал. 1, т. т. 2 и 3 НПК. Наличието на първо посоченото основание се претендира при съображения за нарушение на чл. 303 НПК, тъй като, според защитата на подсъдимата, не е доказано по несъмнен начин тя да е осъществила инкриминираното престъпление; твърди се, че не са изяснени обстоятелствата относно: пътуванията на подсъдимата до РТурция; закупуването от нея в РТурция на стоки от вида на инкриминираните; внасянето им на територията на РБългария; както и, че същите не са били декларирани. Според защитата липсата на предмета на престъплението - по пунктове от 1 до 3, предопределя несъставомерност от обективна страна, а оттук и на признака "системно" по смисъла на чл. 242, ал. 1, б. "а" НК. Явната несправедливост на наложеното наказание се поддържа при съображения, че е очевидно несъответствието между наложеното наказание и обществената опасност на извършените деяния и личността на подс. П.. От съдържанието на жалбата е видно, че приетите за установени фактически положения не се оспорват, нито пък се твърди, че всички те или което и да било от тях, са приети на основата на негодни доказателствени източници, или превратна оценка на събраните по делото доказателства. Възражението за неизясненост на редицата обстоятелства, посочени по-горе, е неоснователно. Част от същите обстоятелства - относно пътуванията на подс. П. за РТурция и обратно, така и относно носените от нея стоки, които не е декларирала - изцяло или частично, въпреки отправените и за това покани от митническите служители, са изяснени изцяло и за това, в мотивите на въззивното решение се съдържат съответните фактически констатации (л. л. 2-4). За съставомерността по чл. 242, ал. 1, б. "а" НК е достатъчно установяването на пренасяне на стоки през границата на страната ни без знанието и разрешението на митницата, поне три пъти. Обстоятелствата относно това къде и за какви нужди са закупувани от подсъдимата носените от нея стоки, очевидно нямат претендираното от защитата й значение за съставомерността на извършеното. Още по-малко може да се твърди, че липсата на предмета на първите три деяния предопределя несъставомерност от обективна страна. По делото е установено, че този предмет е бил отнет от митническите органи по силата на съответните административни актове - наказателни постановления, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност. ПАС не е нарушил изискванията произтичащи от чл. 303 НПК. Изводите му не се основават на предположения, нито пък са лишени от доказателствена основа. В рамките на установеното от фактическа страна, като е констатирал наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, съдът по същество е имал основание да ангажира съответно наказателната отговорност на жалбоподателката. Наложените наказания по вид, размер и начин на изтърпяване, не са несъответни по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такива са справедливи. Намаляването им, принципно е възможно, но само при приложението на института на смекчената наказателна отговорност, доколкото по размер наказанията са определени - лишаването от свобода в размер на възможния минимум от предвиденото в закона, а глобата - малко над този минимум. Данните по делото не дават основание на касационния съд да приеме, че са налице предпоставките на чл. 55 НК. Липсват както многобройни, така и изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Изложеното налага извод за липсата на основания за изменение или отмяна на обжалваното въззивно решение. Оправдаване на подсъдимата е възможно ако в рамките на приетите за установени от въззивния съд фактически положения не се съдържат признаците на инкриминираното престъпление, а случаят, на основата на казаното дотук, не е такъв. Водим от горното на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение