Решение № 1826 от 25.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7314/2024 г.

Производството е по чл. 238, ал. 1, във вр. чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба за отмяна от Кмета на община Варна, чрез гл. юрк. Тодорова на определение 3170/27.03.2024 г. по адм. дело 357/2024 г. на Административен съд Варна /АС Варна/, с което е отменена Заповед 0062 от 12.01.2024 г. на Кмета на Община Варна, с която е спряно административното производство по заявление вх. АУ 095314 ВН/ 04.10.2023 г. за извършване на административна услуга 9042 заверка на молба декларация за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка и издаване на удостоверение от Кмета на Община Варна за 10135.3506.720 по КККР на гр. Варна, до приключване на проверката на ОДМВР Варна по сигнал изх. рег. 095314 ВН_011ВН/ 29.12.2023 г. Иска се отмяна на определението на основания на чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Ответникът по искането за отмяна К. Д. М., чрез адв. Иванова, в представен писмен отговор моли да бъде отхвърлена молбата като неоснователна. Счита, че не са налице предпоставките за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК и претендира разноски. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо. С оглед събраните доказателства Върховният административен съд намира за установено от фактическа страна следното: С определението, чиято отмяна се иска, Административен съд - Варна е отменил Заповед 0062 от 12.01.2024 г. на Кмета на Община Варна, с която е спряно административното производство по заявление вх. АУ 095314 ВН/ 04.10.2023 г. за извършване на административна услуга 9042 заверка на молба декларация за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка и издаване на удостоверение от Кмета на Община Варна за 10135.3506.720 по КККР на гр. Варна, до приключване на проверката на ОДМВР Варна по сигнал изх. рег. 095314 ВН_011ВН/ 29.12.2023 г. По искането на основание чл. 239, т. 1 от АПК се навеждат доводи, че адм. дело 357/2024 г. е образувано по жалба на К. М., подадена пред Административен съд - Варна и входирана напълно идентична жалба в Община Варна. Спазвайки законоустановения ред, Община Варна е комплектовала жалбата и я е изпратила в съда. По втората жалба е било образувано адм. дело 458/2024 г., поради което били налице две съдебни производства с един и същи предмет, в които участват едни и същи лица. С Определение 2647/14.03.2024г. като по-късно образувано производството по адм. дело 458/2024 г. било прекратено на основание чл.126 от ГПК и чл.213 от ГПК присъединено към адм. дело 457/2024г., вместо към правилното адм. дело 357/2024г. След установяване на посочената ОФГ относно номера на първото дело, адм. дело 357/2024 г. е било прекратено с мотиви за липса на доказателства за образувана проверка по сигнала към ОДМВР. Твърди се, че допуснатите грешки в отговора на ОДМВР са попречили своевременно да се снабди с тези доказателства и да ги представи заедно с преписката по заявлението за заверка на молбата-декларация. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. В случая, в посочените документи - Писмо от 29.02.2024г. от ОД на МВР Варна, за което Община Варна е уведомена на 07.03.2024г. и Писмо от 29.04.2024г. от ОД на МВР Варна, получено от Общината на 30.04.2024 г. е видно, че по сигнал с изх. peг. АУ 095314ВН_011ВН/29.12.2023г. е образувана преписка УРИ 365000-223/2024 г. С оглед на това те не могат да бъдат приети за нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. С допълнителна молба, молителят се е позовал и на т. 5 от чл. 239 АПК, където сочи, че в хода на процедурата по съединяване на две висящи дела е била лишена от възможността участва в делото. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В процесния случай не се касае за нито една от хипотезите, визирани в чл. 239, т. 5 АПК, на която се позовава молителят. Данните по делото не установяват да е налице невъзможност за участие на молителя в съдебното производство. Наличието на две дела, които са обединени в едно не съставлява нарушение на правилата, напротив общината е била уведомена надлежно и за двете дела като и по двете дела е изискана преписката. След предоставянето на преписката общината е имала достатъчно време, в което е можела да представя други доказателства. Фактът, че страната е получила електронен достъп до делото, води до извода, че е била изцяло наясно с неговото движение и ѝ е бил осигурен постоянен достъп до него. С оглед на изложеното и в съответствие с трайно установената съдебна практика по прилагане на нормите на чл. 239 и сл. АПК, настоящият състав следва да се приеме, че заявените от Кмета на Община Варна, документи и писма, не представляват нови писмени доказателства, с които се установяват нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Не се установява и твърдението му за лишаването му от възможност да бъде защитаван адекватно по делото. Искането за отмяна на посоченото решение на АС - Варна следва да бъде прието за неоснователно и да се отхвърли. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,