Решение № 14932 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10100/2020 г.

Решение № 14932 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10100/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Перник против решение № 323/22.07.2020 г., постановено по адм. дело № 381/2020 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отменена негова заповед № 1158 з-11/19.05.2020 г., с която е отказано на М. Митов издаване на СУМПС по заявление вх. № 2075/23.04.2020 г. и преписката е изпратена на административния орган за изпълнение на дадените задължителни указания по тълкуване на закона. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради несъответствие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на СУМПС в хипотезата на чл. 17, ал. 13, т. 3 от Наредба № І-157/1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, вр. чл. 151, ал. 2 от ЗДвП и § 16 от ПЗР на ЗИД ЗДвП т. к. заявителят Митов не притежава свидетелство за завършено основно образование. Последния е завършил през учебната 1992/1993 г., като нормите на отменения Закон за народната просвета, действали към този период изискват за наличие на завършено основано образование завършен VIII-ми клас, а заявителя е със завършен VII-ми клас. Твърди се, че неправилно АС – Перник е приложил § 7 от ПЗР на ЗНП и чл. 6, ал. 1 от Указ № 330/1954 г., тъй като заявителя се е обучавал в основно училище, което не попада в никоя от хипотезите на § 7 от ПЗР на ЗНП от 1991 г. Сочи се, че съдът не е обсъдил представените документи от административния орган, в които ясно е очертана категоричността на изискването за завършен VIII-ми клас за заварените случаи преди последната редакция на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на оспорването срещу издадената заповед. Ответникът – М. Митов, в депозиран писмен отговор от 25.08.2020 г., оспорва жалбата. С отричащи основателността й доводи, моли съдебното решение да се остави в сила. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отменена заповед № 1158 з-11/19.05.2020 г. на началник на сектор "ПП" при ОД на МВР – Перник, с което е отказано издаването на СУМПС на М. Митов, на основание чл. 17, ал. 13, т. 3 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. вр. чл. 151, ал. 2 от ЗДвП и § 16 от ПЗР на ЗИД ЗДвП. За да постанови този резултат съдът е установил, че молителят е подал заявление с вх. № 2075/23.04.2020 г., за издаване на СУМПС пред сектор "ПП" към ОД на МВР – Перник. Към заявлението са представените изискуемите се документи съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7 от Наредба № № І-157/01.10.2002 г. Органа е приел, че лицето няма завършено основно образование, както изисква нормата на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП и е отказал издаване на документа. Съдът е приел, че отказа е издаден от компетентен орган, в съответната писмена форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АС – Перник е приел обаче, че акта е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби. Посочил е, че съгласно чл. 151, ал. 2 от ЗДвП действащ към момента на издаване на заповедта предвижда като кумулативна предпоставка за издаване на СУМПС завършен Х-ти клас, но е приложима разпоредбата на § 16 от ПЗР на ЗИД ЗДвП, която от своя страна дава възможност за прилагане на норми от отменения Закон за народната просвета /обн. ДВ бр. 86/1991 г./, като чл. 151, ал. 2 от ЗДвП /ДВ бр. 54/2010 г., в сила от 19.01.2013 г./ изисква завършено основно образование. Първоинстанционния съд е приел, че заявителя е със завършено основно образование, тъй като нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗНП /отм./ предвижда, че основното образование се осъществява на два етапа – начален от I до IV клас включително и прогимназиален от V до VIII включително и освен това се прилага и нормата на § 7 от ПЗР на ЗНП, която препраща към чл. 6, ал. 1 от Указ № 330/09.11.1954 г., предвиждаща, че основно образование се получава след завършен VII клас, както е по отношение на заявителя. С горните мотиви съдът е отменил обжалваната заповед. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. В конкретния случай не е налице спор по фактите. Спорът е правен и касае наличие или липса на завършено основно образование по отношение на заявителя и правилното приложение на § 16 от ПЗР на ЗИД ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП /Доп. - ДВ, бр. 51/2007 г., изм., бр. 79/2015 г., в сила от 01.08.2022 г., бр. 77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г./ свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че молителят Митов е представил диплома за завършено основно образование за учебната 1992/1993 г., в ОУ "Васил Левски" с. Смоляновци. Към този период в сила е била разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за народната просвета /обн. ДВ бр. 86/1991 г., в сила от 18.10.1991 г., отм. с ДВ бр. 79/13.10.2015 г./, която гласи, че основното образование се осъществява на два етапа: начален - от I до IV клас включително, и прогимназиален - от V до VIII клас включително т. е. нормата изисква за завършено основно образование да се счита, лице което е завършило VIII-ми клас. Предвид на горното молителят Митов не е завършил Х-ти клас т. е. не попада в хипотезата на чл. 151, ал. 2 в новата и редакция и следва да се прецени дали са налице предпоставките на § 16 от ПЗР на ЗИД ЗДвП допускащ изключение от правилото на законовия текст. По силата на § 16 от ПЗР на ЗИД ЗДвП лицата, завършили основно образование или завършили X клас по реда на отменения Закон за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; изм., бр. 90 от 1996 г., бр. 36, 124 и 153 от 1998 г., бр. 67 и 68 от 1999 г., бр. 90 и 95 от 2002 г., бр. 71, 86 и 114 от 2003 г., бр. 40 от 2004 г., бр. 28, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 41 и 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 35, 36 и 74 от 2009 г., бр. 50 и 78 от 2010 г., бр. 9, 23 и 99 от 2011 г., бр. 102 от 2012 г., бр. 68, 84 и 109 от 2013 г., бр. 61 от 2014 г.; отм., бр. 79 от 2015 г.; доп., бр. 80 от 2015 г.) до влизането в сила на този закон, получават свидетелство за управление на моторни превозни средства по досегашния ред. За да е приложима тази норма следва заявителя да е завършил основно образование или Х-ти клас по отменения ЗНП от 1991 г. Както се посочи по-горе Митов не е със завършено основно образование по този закон, тъй като няма завършен VIII-ми клас, както изисква чл. 23, ал. 1 от с. з., а е завършил само VII-ми клас. Позоваването от страна на съда на § 7 от ПЗР на ЗНП от 1991 г. е неприложимо в конкретния случай тъй като тази разпоредба касае друг вид учебни заведения, не и основни училища. Нормата гласи, че учениците, постъпили до влизането на този закон в сила в средните професионално-технически училища, техникумите, училищата по изкуствата, профилираните гимназии и гимназиалния курс на средните общообразователни училища, се обучават и приключват обучението си по разпоредбите на закона, който е действал при постъпването им т. е. тази норма се прилага само и единствено по отношение на средните училища, а заявителя е завършил основно училище. Дори и да се приеме за правилен довода на АС – Перник за приложимост на § 7 от ПЗР на ЗНП от 1991 г. /отм/ и да се приеме, че лицето е със завършено основно образование по реда на чл. 27 от ЗНП от 1948 г. /отм/, то лицето не попада в хипотезата на § 16 от ПЗР на ЗИД ЗДвП тъй като основното си образование не е завършено по реда на ЗНП от 1991 г. /отм./, както изрично се изисква от нормата. Предвид на гореизложеното касационната инстанция приема, че по отношение на заявителя Митов не са били налице предпоставките за издаване на СУМПС, тъй като той не отговаря на заложеното в чл. 151, ал. 2 от ЗДвП изискване, нито попада в изключението на § 16 от ПЗР на ЗИД ЗДвП. Като е стигнал до обратен извод, първостепенният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено, вкл. и в частта за разноските, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на М. Митов. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение