Решение № 6811 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3215/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, подадена чрез юриск. Йорданов срещу Решение 26778/11.12.2024 г. постановено по адм. д. 10169/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт Р-22221423006795-091-001/03.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение 1158/21.08.2024г. на директора на Дирекция ОДОП - София, с който по отношение на Фито-Дизайн ЕООД са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 63 231,92 лв. и лихви за забава в размер на 12 971,93 лв., като на основание чл. 173, ал.2 от АПК, вр. чл. 160, ал. 5 от ДОПК, делото е изпратено като преписка на директора на Териториална дирекция на НАП София. В касационната жалба са наведени основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на съда за нищожност на оспорения ревизионен акт. Иска се отмяна на решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Касационната жалба се поддържа в представено писмено становище. От директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП е подадена и частна жалба против Определение 3229/31.01.2025г., постановено по адм. д. 10169/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставено без уважение искането му за изменение на Решение 26778/11.12.2024 г. в частта за разноските. Ответникът Фито-Дизайн ЕООД, чрез адв. Ойсолов оспорва касационната и частната жалба в представен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната и частната жалба за процесуално допустими и основателни. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение Административен съд София град е обявил нищожността на Ревизионен акт Р-22221423006795-091-001/03.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение 1158/21.08. 2024г. на директора на Дирекция ОДОП - София, с който по отношение на Фито-Дизайн ЕООД са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 63 231,92 лв. и лихви за забава в размер на 12 971,93 лв. За да достигне до този резултат съдът е приел, че ревизията е проведена и ревизионният акт е издаден от некомпетентни органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново по отношение на юридическо лице със седалище и адрес на управление в гр. София. Съдът е установил, че за определяне компетентността на органа възложил ревизията е издадена Заповед З-ЦУ-2303/06.11.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на НАП, с която са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК. Посочил е, че според разпоредбата на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. Същата разпоредба, обаче, изисква освен да се определят със заповед на изпълнителния директор на НАП, компетентните органи, за които не се прилагат чл. 7 и чл. 8 от ДОПК, също така и да бъде обоснована причината, която налага на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново да се възлага извършване на ревизия на юридическо лице, със седалище и адрес на управление в гр. София. В случая, съдът е посочил, че такива мотиви не са изложени, поради което не е спазено изискването на закона да бъде посочена необходимостта, наложила прилагането на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. Липсата на такава обосновка е приета за достатъчна, за да бъде направен извод за неизпълнение от страна на ревизиращия екип на формалното изискване на нормата на чл. 10, ал. 9 от ДОПК за отклоняване от общата териториална компетентност на органите по приходите, визирана в чл. 7 и чл. 8 от ДОПК. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Въпросът относно валидността на ревизионния акт, издаден издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция, е разрешен с решение, постановено по тълкувателно дело 2/2024г. на Върховния административен съд - Общо събрание на Първа и Втора колегия. С решението по това тълкувателно дело, мнозинството от съдиите от общото събрание на колегиите на ВАС е намерило за правилна съдебната практика, изразена в цитираните в касационната жалба решения на ВАС, съгласно която в случай като процесния ревизионният акт е действителен административен акт. Според мотивите на тълкувателното решение, при действието на чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК правомощие на изпълнителния директор на НАП или на заместник директор, комуто той е делегирал това правомощие, е да определи органи по приходите или публични изпълнители, за които не важат ограниченията на компетентността по място, обвързана с принадлежността им към компетентната териториална дирекция. В чл. 10, ал. 9 от устройствения ЗНАП е създадено правомощие за изпълнителния директор или за оправомощено от него лице, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. А що се отнася до преценката за необходимостта служителите на НАП да осъществяват правомощията си извън територията, ограничена от правилата на чл. 8 ДОПК, според мотивите на ТР, тя е за субекта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и не поражда преки правни последици извън съдържанието на правоотношението между служителя и органа по назначаването и с арг. от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК не подлежи на съдебен контрол за законност, включително инцидентен. Крайният извод е, че заключителният акт в ревизионно производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, който е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК, е валиден. Предвид изложеното и с оглед задължителността на постановеното тълкувателно решение по тълкувателно дело 2/2024 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, обжалваното решение на АССГ се явява неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да разгледа делото по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. При този изход на делото, на отмяна подлежи и акцесорния съдебен акт относно изменение на решението в частта за разноските. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение