Решение № 9343 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2197/2010 г.

Решение № 9343 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2197/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП и от Димитър Иванов Стоименов, с ЕГН: 5510013620 от гр. Пазарджик, ул. "Димитър Греков" № 8, ет. 3, ап. 34 чрез адв. П. Стоименов против решение № 1694/14.12.2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив (АДмС - гр. Пловдив), I отделение, ХVII състав, постановено по адм. д. № 231 по описа за 2008 г. на този съд. Директорът на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, с която е отменен РА № 1993/06.08.2007 г., издаден от ТД на НАП - Пазарджик в частта, потвърдена с решение № 52/21.01.2008 г. на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която не е признат данъчен кредит в размер на 19 633,98 лв. по фактури, издадени от "Агровита" ООД и в размер на 3 253,80 лв. по фактури, издадени от "Агроприм" ООД, ведно със съответните лихви. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Първоинстанционният съд трябвало да направи изводите си на базата на констатациите от заключението по ССчЕ. Събраните доказателства за извършени ревизии на доставчиците не означавало, че е установена реалността на доставките. Не е изследвана материалната, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците и реалната възможност да бъдат изпълнители по съответните фактури. Без значение е липсата на корекции на начисления данък. Касаторът моли за отмяна на решението в тази негова част и постановяване на решение по същество, отхвърлящо жалбата на Стоименов. Димитър Стоименов обжалва съдебното решение в частта, потвърждаваща РА относно непризнатото право на данъчен кредит по доставки, извършени от "Провими вианд" АД (фактури № 6954/12.12.2001 г., № 6974/21.12.2001 г.), "Декада" ООД, "Агровита" ООД (фактура № 497/30.03.2001 г.). Счита, че решението в тази негова част е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че са налице нарушения на чл. 32 от ДОПК, свързани с промяна в седалището и адреса на управление на ЕТ "Дисто - 5 - Д. Стоименов". В информационните масиви на НАП се съдържат данни за извършените покупки и продажби от Стоименов. Последният притежава изискуемите се документи от ЗСч. и от ЗДДС (отм., но приложим за периода). Според касатора неправилно са му възложени разноските, тъй като още с жалбата си по административен ред е посочил, че ще представи счетоводната си документация. Пълномощникът на Стоименов моли за уважаване на касационната му жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Стоименов и за основателност на жалбата, подадена от Д "ОУИ" - гр. Пловдив. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледана по същество жалбите са неоснователни. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел за установено следното: Със ЗВР е възложена ревизия по ЗДДС (отм.) за периодите от 01.001.2001 г. до 31.03.2001 г., от 01.10.2001 г. до 31.12.2001 г. и от 01.08.2004 г. до 22.08.2006 г.. В хода на ревизията по реда на чл. 32 ДОПК на ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ. Поради непредставяне на счетоводни документи, справки и обяснения, е отказано правото на данъчен кредит на основание чл. 64, т. 6 от ЗДДС (отм.). Към доказателствата по делото са приобщени ДРА № 726/28.02.04 г., издаден на "Агровита" ООД; ДРА № 1 - 23 - 1189/02.11.2001 г., издаден на ЕТ "Йорданов - Йордан Михайлов Йорданов"; ДРА № 895/06.01.03 г., издаден на "Провими вианд" АД; ДРА № 681/26.10.2001 г., издаден на "Агроприм" ООД; ДРА № 121/23.03.2003 г., издаден на "Декада" ООД. По време на съдебното производство ДЗЛ е представило СД, дневници за покупки и продажби, оригинални първични счетоводни документи. Изслушани са основно и допълнителни заключения по ССчЕ. Първоинстанционният съд е анализирал данните от цитираните ДРА, съпоставяйки ги с останалите събрани доказателства. Установил е, че ДРА за част от доставчиците касаят данъчни периоди, съвпадащи с процесните, без да са направени корекции на начисления данък в актовете. Заключенията са приети без оспорване. Описани са фактурите, които не са включени в дневника за покупки. В първоинстанционното решение е допълнено, че ЗВР и ИПДПОЗЛ са връчени при спазване изискванията на чл. 32 от ДОПК. Съгласно чл. 161, ал. 3 от кодекса разноските са възложени върху Д. Стоименов. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК. По касационната жалба на Д "ОУИ" - гр. Пловдив: Към делото са представени ДРА, издадени на двата доставчика, в които липсва корекция на начисления ДДС. Това означава, че данъчният орган е признал извършените от търговците доставки, поради което е нелогично тяхната нереалност да бъде отричана в настоящото касационно производство. По време на предходните ревизии "Агровита" ООД и "Агроприм" ООД са се намирали на декларираните от тях данъчни адреси, поради което не е имало никакви пречки ревизиращият орган да изследва материалната, техническата и кадровата обезпеченост на доставките. Още повече, че правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 64, т. 6 ЗДДС (отм.) поради непредставяне на данъчна фактура, а не в следствие нереалност на доставките. Данъчно - ревизионните актове са влезли в сила. Вещото лице е посочило кои фактури са издадени от "Агровита" ООД и от "Агроприм" ООД, както и че фактурите са включени в СД и в дневниците за продажбите. Обоснован е изводът на първоинстанционният съд, че с представените ДРА е установено начисляването на данъка от двата доставчика. Още повече, че заключенията на вещото лице са приети без оспорване. По касационната жалба на Димитър Иванов Стоименов: Основните оплаквания на касатора са за процесуални нарушения, допуснати при връчване на ЗВР и на ИПДПОЗЛ. В първоинстанционното решение са формулирани мотиви относно спазване разпоредбата на чл. 32 от ДОПК. Дори да се възприеме за доказано твърдението на адв. Стоименов, че нарушения са допуснати поради промяната в седалището и адреса на управление то това не би променило резултата по делото. В условията на насрещно доказване страната е могла да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си от които черпи права, което не е направено по време на съдебното производство. Правилно е решението и в частта за разноските. Писмените доказателства не са представени по време на административното обжалване, а пред съда. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение