Решение № 12777 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11447/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

С решение 7659 от 10.10.2025 г., постановено по адм. д. 1228/2022 г. Административен съд Хасково (АС-Хасково) по жалба на М. Ю. Ч., е изменил ревизионен акт (РА) Р-16001622000998-091-001/15.09.2022г., издаден от органи по приходите при Териториална Дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърден с решение 583/25.11.2022г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП, в частта, с която допълнително е начислен ДДС, както следва: от 9846.42 лв. на 4213.43 лв. главници, и от 4141.13 лв. на 1851.72 лв. лихви. Със същия съдебен акт е отхвърлена жалбата на М. Ю. Ч. срещу РА Р-16001622000998-091-001/15.09.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 583/25.11.2022г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която не е признат данъчен кредит в размер на 16953.85 лв., ведно с лихва 6522.54 лв.

Срещу решението на АС-Хасково, в частта, с която е изменен РА, като е намален размера на допълнително начисления ДДС от 9846.42 лв. на 4213.43 лв. главници, и от 4141.13 лв. на 1851.72 лв. лихви е подадена касационна жалба от Е. Райчева, в качеството й на директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП. Излагат се оплаквания, че решението на АС-Хасково, в частта, с която е изменен РА, е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата са изложени подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в тази част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения РА, в посочената част. Претендира разноски. В условия на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от другата страна. В съдебно заседание пред касационната инстанция този касатор се представлява от юрк. Панова, която поддържа жалбата.

Срещу решението на АС-Хасково, в частта, с която е отхвърлена жалбата относно отказания с РА данъчен кредит в размер от 16953.85 лв., ведно с лихва 6522.54 лв. е подадена касационна жалба от М. Ю. Ч., чрез адв. Филипова от АК-Хасково. В касационната жалба се поддържа, че съдебният акт в посочената част е неправилен поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в оспорената част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения РА, в посочената част. Претендира се присъждане на разноски. В проведеното открито съдебно заседание, този касатор не се явява и не се представлява. По делото е депозирана молба-становище от 28.11.2025 г., в която е заявено искане за даване ход на делото.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими. По същество счита, че и двете касационни жалби са неоснователни.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА Р-16001622000998-091-001/15.09.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 583/25.11.2022г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на М. Ю. Ч. допълнително са установени задължения за ДДС за период м.08 - 09.2017 г., м.11-12.2017 г., м.10-11.2018 г. и м.12.2019 г. с главница в размер на 9846,42 лв. и лихви в размер на 4141,13 лв. и не е признат данъчен кредит за периода м.11-12.2017г., м.05-06.2018г., м.08, м.09, м.10, м.11 и м.12.2018 г., м.03, м.06, м.07, м.09 и м.12.2019г. в размер на 17315,80 лв. главница и лихви в размер на 6522,54 лв. или общо главница в размер на 27162,22 лв. и общо лихви в размер на 10663,67 лв.

В хода на съдебното производство във връзка с твърденията на жалбоподателя за нищожност на РА е допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Експертът е заключил, че са изпълнени всички технически изисквания за наличие на валидно електронно подписване с квалифицирани електронни подписи, по смисъла на Регламент 910/2014 г. на издадените при ревизията документи. В първоинстанционното решение подробно са описани и обсъдени изводите на вещото лице по СТЕ, която съдът е кредитирал, като обективно, компетентно и аргументирано изготвена.

С цел изясняване на факти и обстоятелства по делото са разпитани, като свидетели лицата - Б. А. А., М. М. И., Г. М. С.. Заявените от свидетелите обстоятелства са подробно описани в съдебния акт.

По делото е допуснато провеждането на съдебно агро-оценъчна експертиза и повторна съдебно агро-оценъчна експертиза (САОЕ). Отговорите на вещото лице по поставените му задачи са описани и обсъдени от съда в решението. Решаващия състав е кредитирал заключението, в частта му по отношение на несъпоставиомостта на използваните от органите по приходите аналози при определяне на средната пазарна цена на земеделските култури домати и лук.

В хода на първоинстанционното производство е проведена и съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), заключението по която е оспорено от ответника с писмена молба 13.01.2025 г. Съдът е обсъдил в мотивите си дадените отговори от вещото лице по поставените му задачи и е кредитирал заключението, като компетентно и обективно изготвено, съответстващо на доказателствения материал.

При осъществената проверка относно законосъобразността на процесния РА АС-Хасково е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решаващия съд е отхвърлил, като неоснователни твърденията в жалбата за нищожност на процесния РА. В тази насока съдът се е позовал на заключението по СТЕ и е приел, че издадените ЗВР, ЗИЗВР, РД и процесният РА са подписани с КЕП, което прави същите валидни актове и не са налице основания да се считат за нищожни като неподписани от техните издатели. Решаващият съд е приел, че оспореният РА е частично незаконосъобразен.

Първоинстанционният съд е констатирал, че с РА е установена главница на задълженията в общ размер на 26800.27 лв., а в потвърждаващото РА решение на горестоящия административен орган е приета главница в общ размер на 27162.22 лв. Съдът е приел, че в случая се касае за техническа грешка, която не се отнася до размера на допълнително начисления ДДС. Направен е извод, че посочената сума се отнася за непризнатия данъчен кредит в размер на 16953.85 лв. (общо задължение: 27162.22 361.85 = 26800.27 лв., конкретно само задължението за данъчен кредит е 16953.85 лв. (17315.80 - 361.95), а не 17315.80, както е посочено в решението на директора на Дирекция ОДОП . В подкрепа на този извод съдът е се е позовал на заключението на вещото лице по ССчЕ, което също е констатирало, че установените задължения по РА са в общ размер на 37463.94 лв. в т. ч. главница в размер на 26800.27 лв. и лихва 10663.67 лв.

По отношение на доначисления ДДС в общ размер на 9846.42 лв., съдът е посочил, че безспорно продажбата на селскостопанска продукция е облагаема доставка, доколкото обследваните видове култури - домати, лук, картофи, пшеница, овес не са сред освободените от облагане, по реда на глава четвърта от ЗДДС Освободени доставки и придобивания .

В РА е прието, че по отношение на извършените доставки приложение следва да намери чл. 27, ал. 3, т. 1, б а ЗДДС, в резултат на което в тежест на ревизираното лице е начислен ДДС в размер на 6353 лв. Приходните органи са приели, че през определени периоди на 2017 г., 2018 г. и 2019 г. ревизираното лице е извършвало продажба на селскостопанска продукция на занижени цени към трима конкретни купувача, които се явяват свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК със земеделския производител (ЗП) М. Ю. Ч. и нямат регистрация по ЗДДС.

Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че правилно с РА е начислен ДДС в размер на 312.00 лв. по фактура 0000000018/04.11.2017г. издадена към клиента Р. Х., която не е намерила отражение в отчетните регистри по ЗДДС на ревизираното лице и за която няма данни както за нейното анулиране по надлежния ред, така и за наличие на обстоятелства, водещи до разваляне на фактурираната доставка на 13000 кг. лук.

Първостепенният съд е приел РА за законосъобразен и в частта му, с която е начислен ДДС в размер на 3181.42 лв., съответно е отказано приспадането на данъчен кредит в същия размер. В тази връзка е прието, че за периода 01.01.2017 г. 31.12.2017 г. ревизираното лице не разполага с документи доказващи основанието за извършените счетоводни записвания по сметка 303 за посочения период, която в началото на периода е било отразено начално дебитно салдо в размер на 15907.10 лв. и налична пшеница 70 т., а в края на периода дебитното салдо е било в размер на 0.02 лв., без налични количества пшеница. Същевременно през 2017 г. лицето не е издавало фактури за продадена пшеница и не е отчело приходи от продажба. Според съда правилно е изчислена и данъчната основа в размер от 15907.10 лв. за 70 т. пшеница реализирана на цена от 0.227257 лв. за 1 кг. АС Хасково е обсъдил твърденията на ревизираното лице в хода на ревизията, че посоченото количество пшеница е бракувано в присъствието на агроном. Съдът е направил извод, че във връзка с тези твърдения не са представени писмени доказателства, предвид което правилно с РА е извършено облагане с ДДС.

По отношение на допълнително установеното с РА задължение за ДДС в размер на 6353.00 лв. във връзка с продажбата на домати, картофи, лук, овес и пшеница, съдът е посочил, че приходните органи са определили допълнително установената данъчна основа след множество проверки на регистрирани земеделски производители, реализирали и продали същия вид земеделска продукция през същите данъчни периоди и в същия регион. В РА са възприети пазарни цени, както следва (за 1 кг.): 2017 г. домати 0.24 лв., лук 0.185 лв., картофи 0.185 лв.; 2018 г. картофи 0.193 лв.; 2019 г. пшеница 0.26 лв., овес 0.32 лв. В резултат на така възприетите от приходните органи пазарни цени на селскостопанската продукция с РА е определено допълнително задължение за ДДС, както следва: от продажба на домати, картофи и лук през 2017 г. и 2018 г. 5633.00 лв.; от продажба на пшеница и овес през 2019 г. 720.00 лв. (или, общо 6353.00 лв.). Административният съд е приел за неправилни определените от приходните органи средни продажни цени на стоките за 2017 г. и 2018 г. в частта за доматите, картофите и лука. Прието е, че използваните в РА цени на посочените селскостопански стоки са завишени до нива, които не съответстват на възможните реални цени за съответните периоди. В тази връзка съдът е кредитирал изцяло заключението на вещото лице по ССчЕ по отношение на възприетите размери на средните продажни цени за процесните стоки. Вещото лице е определило средната пазарна цена на доматите за 2017 г. в размер на 0.06 лв. за 1 кг., като при определянето й е изключило данните за цените на продадените от Агро зоо инвест ЕООД домати. Според съда този подход на експерта е резонен предвид факта, че посочените от дружеството цени са значително по-високи от цените на останалите няколко ЗП, използвани в РА при определяне на средна пазарна цена. Вещото лице е изключило и данните за цените на Пинк томато ЕООД и Грийн фуудс ЕООД, за които ЗП няма спор по делото, че произвеждат оранжерийни домати (съгласно съдебно-оценъчната експертиза оранжерийните са с по-висока цена), а не на открито както жалбоподателя. Според съда при определяне на средната пазарна цена на доматите в размер на 0.24 лв. ревизиращия екип не е съобразил явната значителна разлика в цената на стоките, продавани от посочените ЗП, като не е отчетено и очевидно драстичното завишаване на цените при тях, което е довело до необективно определяне на средната пазарна цена на селскостопанската продукция с РА.

По същите съображения АС Хасково е възприел за неправилно определените с РА средни продажни цени на картофите и лука за 2017 г. В тази насока съдът е кредитирал заключението по ССчЕ, при която експерта не е взел предвид сравнителната цена на Агро зоо инвест ЕООД и е получило цени, както следва: картофи 0.05 лв.; лук 0.13 лв.; кромид лук 0.12 лв.

Административният съд е приел, че през 2017 г. М. Ч., макар да е извършил продажба на домати, картофи, лук на свързани лица, то сделките са на цени, за които няма данни и доказателства да се считат за занижени и нереалистични, като посочените от ревизирания субект цени (0.10, 0.12, 0.15, 0.20 и 0.25 лв.) са дори по-високи от установените от вещото лице по ССчЕ. С тези мотиви съдът е приел, че допълнително формираната данъчна основа за начисляване на допълнително ДДС от продажба на домати е неправилно определена в РА, като същото се отнася и за допълнително начисления ДДС за картофите и лука за 2017 г. общо 570 лв. и 208 лв.

Съдът е посочил, че при определяне на средната пазарна цена на картофите за 2018 г., експертът е установил същата в размер на 0.143 лв. и 0.07 лв. при спазване на принципа, възприет от ревизиращия екип - при определяне на средната продажна цена да се вземат предвид по-благоприятни данни, в полза на ревизираното лице. Вещото лице е възприело посочената цена, изключвайки в първия случай най-високата цена от 2.00 лв. за 1 кг. на Агро зоо инвест ЕООД, използвана от органите по приходите, а във втория и тази на Агро мак 2015 ЕООД, също използвана от органите по приходите при формирана от тях средна цена за 1 кг. пшеница за 2019 г. в размер на 0.193 лв. Според съда и в този случай, приходните органи не са допуснали реално извършване на сделка за сума на кг. картофи на цената, която ревизираното лице е посочило във фактурите си, а според установените данни такава реално е била възможна.

С тези мотиви АС Хасково е обосновал извод, че по отношение на извършените от М. Ч. продажби през 2017 г. и 2018 г. на домати, картофи и лук, ревизираното лице не дължи допълнителен ДДС в общ размер на 5633 лв. и такъв не е следвало да бъде доначисляван с РА.

Първоинстанционният съд е приел, че правилно с РА е доначислен ДДС при възприета от приходните органи средна пазарна цена на пшеницата и овеса за 2019 г. от 0.26 лв. за 1 кг. (при декларирана от жалбоподателя цена от 0.20 лв. за 1 кг.). В тази връзка съдът е посочил, че данните от проверките и констатациите на вещото лице в тази насока са сходни и показват по завишени стойности от възприетите в РА, а именно 0.26 лв. за пшеница и 0.29 лв. за мека пшеница.

В съдебния акт е обобщено, че правилно и законосъобразно с РА е доначислен ДДС в размерите 312.00 лв. във връзка с фактура 0000000018/04.11.2017 г. към клиента Р. Х., 3181.42 лв. във връзка с извършените счетоводни записвания по сметка 303 за 2017 г. относно 70 т. пшеница, и 720.00 лв. във връзка с продажбите на пшеница и овес през 2019 г., и неправилно е доначалислен ДДС в размер на 5633.00 лв. във връзка с продажбите на картофи, лук и домати през 2017 г. и 2018 г.

Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА, в частта относно непризнатия данъчен кредит в размер на 16953.85 лв. по фактури за покупка гориво и резервни (обслужващи) части. В тази насока съдът е приел, че не се установява от събраните по делото доказателства ползването на закупените количества гориво и резервни части за икономическата дейност на М. Ч., като земеделски производител. Не е представена надлежно оформена счетоводна отчетност относно разходването на придобитото количество гориво и доказателства за неговото използване в реално осъществената стопанска дейност. Прието е, че от ревизираното лице не са представени съпътстващи фактурите документи, пътни листове, маршрутни карти, счетоводни справки и регистри за извършено осчетоводяване на горивото по изискуемия начин. Липсват справки и регистри, удостоверяващи изписване на гориво за точно определени дейности, разходни норми на съответната земеделска техника, даващи ориентир за количествата гориво, необходими за управлението и използването на техниката, като няма и конкретни данни за лицата, зареждали гориво. Според съда не се установява и място и начин на съхранение на горивото, както и спазването на законовите изисквания за извършване на съхранението. Съдът е обсъдил твърдението на ревизираното лице за зареждане на горивата в туби, като в тази връзка е приел, че по делото не са представени доказателства за покупка или наемане на съдове за съхранение.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

На първо място настоящата инстанция намира за необходимо да конкретизира, че правилно в обжалваното първоинстанционно решение при определяне предмета на делото съдът е съобразил, че установените по процесния РА задължения са за главница в общ размер на 26800.27 лв. и лихви в общ размер на 10663.67 г., като в решението на горестоящият административен орган е допусната техническа грешка при изписване на главницата в общ размер на 27162.22 лв. Правилно е прието от АС Хасково, че констатираната грешка не се отнася за размера на допълнително начисления ДДС, а е по отношение на сумата на непризнатия данъчен кредит, който е в размер на 16953.85 лв., а не 17315.80, както е посочено в решението на Директора на ОДОП - Пловдив. Вещото лице по проведената ССчЕ също е констатирало, че установените задължения по РА са в общ размер на 37463.94 лв. в т. ч. главница в размер на 26800.27 лв. и лихва 10663.67 лв.

По жалбата на директора на Дирекция ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП:

Първоинстанционното решение е правилно в частта, с която съдът е изменил РА по отношение на допълнително начисления с него ДДС на основание чл. 27, ал. 3, т. 1, б а ЗДДС във вр. с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС за 2017 г. и 2018 г., като обосновано съдът е намалил размера на задълженията от 9846.42 лв. на 4213.43 лв. главници, и от 4141.13 лв. на 1851.72 лв. лихви. Настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на РА в посочената част и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите в обжалвания съдебен акт.

Между страните по делото не е спорно, че ревизираното лице М. Ч. е физическо лице с регистрация в регистър Булстат с ЕИК 179987134 като земеделски производител за отглеждане на различни селскостопански култури домати, картофи, лук, пшеница, слънчоглед, ечемик, овес. Липсва спор и относно извършените от лицето облагаеми доставки от продажба на домати, картофи и лук през 2017 г. и 2018 г. към свързани със земеделския производител лица по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ДОПК, които нямат регистрация по ЗДДС.

Спорът в тази част се концентрира върху отговорът на въпроса, правилно ли са определени от приходните органи в РА средните продажни цени на селскостопанската продукция - домати, картофи и лук през 2017 г. и 2018 г., за които при ревизията е установено, че са продадени на свързани със земеделския производител лица.

Основният довод за неправилност на първоинстанционния съдебен акт е свързан с твърдението на касатора, че определените при ревизията средни пазарни цени на доматите, картофите и лука, реализирани от земеделския производител М. Ч. през 2017 г. и 2018 г., са реални и съответстващи на действителните цени за посочените видове култури през процесните периоди. Защитната теза на касатора се основава на заключенията по проведените съдебни агро-оценъчни експертизи (САОЕ). Този довод е неоснователен и не се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал.

Настоящата инстанция споделя извода на административният съд, че приложените от приходните органи средни пазарни цени на продаваните от ревизираното лице земеделски култури за 2017 г. и 2018 г. при възприетия от ревизиращия екип принцип за осредняване на продажната цена, като се вземат предвид по благоприятните данни за лицето, не съответстват на действителните реални цени на стоките за процесния период, което е довело до необективно определяне в РА на средните пазарни цени на стоките. Видно от изготвения РД (таблица на стр. 18 от него), при определяне на средните пазарни цени на продадената от земеделския производител селскостопанска продукция за процесните периоди на 2017 г. и 2018 г., приходните органи са съобразявали събрани в хода на ревизията данни от други земеделски производители, които реално са извършили продажби на същия вид земеделска продукция в същия регион. В мотивите на РА изобщо липсва извършен анализ или каквато и да е съпоставка на събраните данни от третите неучастващи в производството страни, като не става ясно по какъв критерии и на какво основание са определени възприетите от ревизиращите размери на средните пазарни цени на стоките продадени от М. Ч. за 1 кг.: за 2017 г. домати 0,24 лв., лук 0,185 лв., картофи 0,185 лв.; за 2018 г.; картофи 0,193 лв. Установява се от изготвената сравнителна таблицата в РД, че за процесните периоди са налични данни за цени на земеделските култури с много под възприетите от ревизиращите органи средни пазарни цени на продукцията. От друга страна в коментираната таблица са налични и данни за значително завишени цени, като например тези посочени от Агро зоо инвест ЕООД, Пинк томато ЕООД и Грийн фуудс ЕООД. Неоснователно в тази връзка е твърдението на касатора, че средните пазарни цени от юридическите лица не са използвани при определяне на цените по процесните продажби на М. Ч.. В тази насока правилен и обоснован е изводът на първостепенният съд, който е подкрепен и от заключенията по САОЕ и ССчЕ, че данните използвани при ревизията от горецитираните дружества не са подходящи аналози предвид установеното, че техните цени са значително по завишени в сравнение с цените на другите земеделски производители. Правилно АС Хасково е съобразил, че в конкретния случай не е съобразен и вида на стоката за доматите от Агро зоо инвест ЕООД, Пинк томато ЕООД и Грийн фуудс ЕООД, за които е безспорно, че са от оранжерийно производство, а не както при М. Ч. от отглеждане на открито, както и за пресните картофи и зеления лук, доколкото процесните картофи не са пресни, а лука е кромид стар лук и цената му е за кг., а не за връзка както при пресния. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е дал вяра на заключението на експерта по ССчЕ, което е работило върху доказателствата събрани от приходните органи, след като е изключило при анализа на данните посочените цени по несъпоставимите сделки от Агро зоо инвест ЕООД, Пинк томато ЕООД и Грийн фуудс ЕООД. В тази връзка правилно съдът е възприел установените от вещото лице размери на средните пазарни цени на селскостопанската продукция, реализирана от М. Ч. през 2017 г. и 2018 г. за домати, картофи и лук, за които правилно е прието, че липсват данни и доказателства да са значително занижени и нереалистични. Точно обратното, посочените от ревизираното лице цени, на които е реализирало селскостопанската си продукция от 0.10, 0.12, 0.15, 0.20 и 0.25 лв. са по високи и от установените по ССчЕ, както правилно е съобразил и първостепенният съд.

При така установените факти и обстоятелства по спора, АС Хасково правилно и обоснован на събраните доказателства е възприел извода за незаконосъобразност на оспорения РА, в частта му, с която допълнително е начислен ДДС в размер от 5633 лв. за извършените от М. Ч. продажби на домати, картофи и лук през 2017 г. и 2018 г.

По касационната жалба на М. Ю. Ч.:

Неоснователни са доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на всички приобщени в хода на административното и съдебното производство доказателства, като по този начин е достигнал до погрешни правни изводи. Противно на изложените в касационната жалба оплаквания, съдът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, като е направил свои фактически установявания, формирал е извод за законосъобразност на процесния РА в тази оспорена част при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, в частта, с която е отхвърлена жалбата на М. Ч. срещу оспорения РА, в частта му относно отказания на лицето данъчен кредит в размер на 16953.85 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6522.54 лв. по 532 бр. фактури издадени през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. от доставчиците Лукойл България ЕООД, ОМВ България ЕООД, Нис Петрол България ЕООД, Билл Берк ООД, Мото Стил ЕООД, Аида 2003 ООД, Петрол АД за получени доставки на гориво и резервни части през ревизирания период.

По делото няма спор от фактическа страна относно възникналите правоотношения между ревизираното лице и издателите на процесните фактури с предмет покупка на горива и резервни части. Спорният въпрос се съсредоточава около това приложени ли са законосъобразно ограничителните условия на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС правото на данъчен кредит за получени облагаеми доставки на услуги е налице, когато услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. В нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС е предвидено, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

Правилно и в съответствие с практиката на Съда на ЕС по дело С-153/11 и С-118/11, съдът е приел, че въпросът дали задълженото лице придобива стоката или услугата за целите на икономическата си дейност е фактически и подлежи на доказване във всеки конкретен случай. Правилен е и изводът му, че събраните по делото доказателства не установяват използването на процесните стоки. В случая липсват доказателства за изразходването на закупените количества гориво и резервни части и връзката им с експлоатацията на конкретно превозно средство (в случая се твърди, че горивото е наливано в туби и е използвано за икономическата дейност на лицето, като земеделски производител), респективно за участието на конкретно превозно средство при извършването на дейността на ревизираното лице, за която са използвани горивата и резервните части. Съществуването само на първичен счетоводен документ (фактури) доказва единствено покупката на горива и резервни части, но не и дали и как същите са използвани в икономическата дейност на ревизираното лице.

В хода на ревизията е установено от писмено обяснение на М. Ю. Ч., в което същият е посочил, че във връзка с изисканите с ИПДПОЗЛ документи за придобиване на два трактора и комбайн, представя копия на 3 бр. фактури, като е пояснил, че заприхождаване не било извършено, тъй като били придобити през 2002 г. и 2010 г., много години преди регистрацията му по ЗДДС и не е имал задължение за водене на двустранно счетоводство. Горивото закупувал от бензиностанции, находящи се в близост до земите, които обработва. Покупките били въз основа на нуждите, които имал като земеделски производител. Транспортирането било извършвано с личен автомобил в туби за многократна употреба, като горивата се употребявали непосредствено след покупката им. Обяснил, че тракторът и комбайнът не били декларирани в Дирекция Земеделие , тъй като били придобити много години преди да бъде регистриран като земеделски производител. Към момента на покупката им не бил длъжен да ги декларира в ОД Земеделие гр. Хасково, а след регистрацията му като земеделски производител вече бил изтекъл срока за декларирането им. Освен това, земеделската му техника не се движела по националната пътна мрежа. Посочил, че към момента представя документ и регистрационен номер на земеделска техника. Обяснил, че през ревизирания период не е ползвал наета техника, а само своя. Разполагал с достатъчно селскостопански машини (трактор, дискова брана, култиватор, сеялки, торачка), които придобил през годините от 2002 г. до този момент. При така заявените противоречиви обстоятелства от ревизираното лице не става ясно как са използвани точно количествата горива за техниката притежавана от земеделския производител в осъществяваната от него дейност при съобразяване на заявеното от лицето, че същите не се движат по националната пътна мрежа. Правилно в тази насока е преценено от съда, че от доказателствата по делото не се установява използването на закупените количества горива и резервни части в осъществяваната от ревизираното лице дейност, като земеделски производител. От ревизираното лице, чиято е доказателствената тежест да установи изгодните за себе си факти, от които черпи благоприятни последици не са представени безпротиворечиви доказателства установяващи влагането на тези не малко по обем количества горива в осъществяваната от него селскостопанска дейност. От М. Ч. не е представена надлежно оформена счетоводна отчетност относно разходването на закупените количества гориво, липсват счетоводни справки и регистри, удостоверяващи изписването на горивото, като не е възможно да се установи какъв е средния разход на машините при извършване на дейността. Процесните фактури, по които се претендира данъчното предимство не са придружени със съпътстващи документи. От събраните доказателства не става ясен механизма на зареждане на земеделската техника с горивото, за което се твърди, че е вложено в осъществяване на икономическата дейност на лицето. Тук следва да бъде съобразено обстоятелството, че при производството на земеделски култури от процесните видове и обеми извън всякаква икономическа логика е толкова големи количества горива да са преливани с туби на място при обработваните площи. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и дадените от лицето обяснения, АС Хасково е приел, че не се доказват твърденията на ревизираното лице, че процесните горива са пълнени в туби за многократна употреба, като не е ясно къде е съхранявано горивото при съобразяване на законовите изисквания за съхранението му.

В касационната жалба липсват конкретни оплаквания срещу първоинстанционното решение, в частта, с която РА е възприет за законосъобразен по отношение на начисления ДДС в размер на 312.00 лв. по издадената фактура 0000000018/04.11.2017 г. към клиента Р. Х., която не е намерила отражение в отчетните регистри по ЗДДС на М. Ч., за която по делото липсват доказателства да е анулирана по надлежния ред или за разваляне на сделката. При служебна проверка за съответствието на съдебния акт в тази част с материалния закон, настоящият състав на касационната инстанция го намира за правилно.

Не са изложени доводи в жалбата и срещу първоинстанционното решение и в частта, с която РА е възприет за законосъобразен относно начисленото ДДС в размер на 3181.42 лв., съответно непризнатия данъчен кредит в същия размер във връзка с количеството от 70 тона пшеница, за които ревизираното лице е твърдяло, че са бракувани. Безспорно е установено по делото, че за периода 01.01.2017 г. 31.12.2017 г. М. Ч. не е представил доказателства установяващи извършените счетоводни записвания по сметка 303, която в началото на периода е било отразено начално дебитно салдо в размер от 15907.10 лв. и налична пшеница 70 тона, а в края на периода дебитното салдо е било в размер на 0.02 лв. без налични количества пшеница. От ревизираното лице не са представени фактури за продажба на пшеница през 2017 г. и не са отчетени приходи от продажба. От лицето не е представен протокол за брак или доказателства свидетелстващи за унищожаване на продукцията. Предвид липсата на доказателства установяващи твърдените от ревизираното лице обстоятелства, както и при липсата на изложени доводи в касационната жалба в тази насока, правилно АС Хасково е приел РА за законосъобразен в оспорената част.

Предвид липсата на оплаквания в касационната жалба и по отношение на първоинстанционното решение, в частта му, с която РА е потвърден относно начисления ДДС от 720 лв. за реализираната от земеделския производител пшеница и овес през 2019 г., по аргумент от чл. 218, ал. 1 АПК, решението на първоинстанционният съд следва да се остави в сила в тази посочена част.

Въз основа на гореизложеното следва да бъде прието, че касационните жалби са неоснователни, а решението на АС - Хасково не страда от пороците, твърдени в касационните жалби и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

1. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. От страна на процесуалния представител на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП е направено искане за присъждане на разноски в размер на 3676 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, изчислено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и 63.38 лв. заплатена държавна. М. Ю. Ч. следва да бъде осъден да заплати в полза на Национална агенция за приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответната страна по касация, юрисконсултско възнаграждение в размер на 3739.38 лв. за настоящата инстанция.

1. От касатора М. Ю. Ч. са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение, както и внесена държавна такса за касационната инстанция в размер от 187.81 лв. Настоящия касационен състав констатира, че от страната не са представени доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение, като от този касатор не е представен и списък на сторените разноски, предвид което в полза на страната следва да бъдат присъдени само разноските за държавна такса за касационната инстанция в размер на 187.81 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,