Решение № 12032 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 932/2014 г.

Решение № 12032 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 932/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационни жалби на началника на Група "Охранителна полиция" (ГОП) при Районно управление "Полиция" - Девин (РУП), Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Смолян и на младши полицейски инспектор Явор Велинов Големанов от ГОП при РУП, против Решение № 178/04.12.2013 г., постановено по а. д. № 229/2013 г. по описа на Административен съд Смолян (АССм). Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение състав на АССм е отменил като незаконосъобразна Заповед рег. № ЯД-171/16.09.2013 г. на началника на ГОП, с която на младши полицейски инспектор Явор Велинов Големанов от ГОП при РУП, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 225, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от 3 месеца. Недоволен от решението, началникът на ГОП го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли отмяната му и постановяването на друго решение - по съществото на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба на Големанов. По отношение на касационната жалба на Големанов, не взема становище. Касаторът Явор Големанов, чрез процесуалния си представител, обжалва решението в частта му, с която е оставено без уважение искането му за присъждане на направените разноски, като предявено след приключването на последното съдебно заседание по делото. По отношение на касационната жалба на началника на ГОП, изказва становище за нейната неоснователност. Претендира разноски по делото за касационната. Прокурорът дава становище за основателност на касационната жалба на началника на ГОП и неоснователност на тази на Големанов. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба на началника на ГОП, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АССм. Частта, която се оспорва от този касатор, т. е. направените доводи за необоснованост на решението и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразило се в съобразяване само "...на малка част от доказателствата по делото...", ВАС счита за неоснователни по следните причини: Вярно е твърдението, че между "запознаване с плана" и "провеждане на инструктаж", има съществена разлика. При това, действително времето за провеждане на инструктажи, съгласно чл. 17, ал. 1, т. 5 от Инструкция № Iз-2453/04.12.2012 г. за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в МВР, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време (Инструкцията), се зачита за отработено от служителя време. Това зачитане обаче става при спазването на Инструкцията в цялост, а не само на отделни норми от нея. Както правилно е посочил АССм, на 05.09.2013 г. Големанов, съгласно приложения на л. 45 "График относно работата на ПИ и МлПИ за периода от 02.09.2013 г. до 08.09.2013 г. " е бил в почивка. Т. е. лично за него инструктажа за мероприятието, провеждано на 06.-07.09.2013 г. се явява труд, положен извън "установеното работно време". Съгласно чл. 20, ал. 1 от Инструкцията, това предполага задължителното издаване на заповед от съответния ръководител. Издадената устна заповед от началника на ГОП, предадена на участващите служители в мероприятието, задължително следва да бъде последвана от писмена такава, каквато в случая липсва. Посоченото сочи на неспазване на чл. 22 от Инструкцията и невъзможност за извличане на "облага" от собственото на ръководството, неправомерно поведение. Твърдението на този касатор за наличие на два рапорта, изходящи от гл. полицай Малковски се явява необосновано. По делото е приложен само Рапорт рег. № РЯД-10979/11.09.2013 г. (л. 27). Друг не е представен и пред двете съдебни инстанции. Съдържанието на рапорта е коректно цитирано от АССм. Фразата, възпроизведена в касационната жалба действително съществува в рапорта на Малковски. Тя обаче не води до изводи, различни от направените от съда. Именно след съпоставянето на данните от рапорта с показанията от разпита като свидетел на Малковски, АССм е извел фактическите и правни изводи, изложени в решението му. Съобразени са и показанията на св. Куртев. Последният е категоричен, че е чул гласа на началника на ГОП Хаджиев, който е уведомен от Големанов за това, че почива този ден и му е разрешил да не присъства на инструктажа. Видно от показанията на Малковски, той също не изключва разговор с подобно съдържание да е проведен в дежурната стая, но предвид голямата си ангажираност, да не го е чул - вж. протокол от съдебно заседание от 02.12.2013 г., л. 49, абз. 4 отдолу. Неоснователен е и доводът за нарушение на материалния закон, изразил се в несъобразяването на разпореденото с утвърдения от началника на РУП План рег. № РЯД-10709/04.09.2013 г. (л. 42). Вярно е, че с т. VIII от него е посочено, че инструктажът ще се проведе на посочено място, дата и час. В същото време обаче, налице се данни за това, че почиващият по това време Големанов е съобщил факта, че почива на прекия си началник (на ГОП) и е получил разрешение от него да не присъства. Това оневинява последния за закъснението, което е направил на 05.09.2013 г. На последно място следва да се посочи и това, че в заповедта е посочено, че служителят "не се явява за провеждане на инструктаж...", докато действителното положение е, че той закъснява за инструктажа. Неоснователен е и последният довод за нарушение на материалния закон. Опитът на касатора да обоснове теоретичната разлика между "отпуск" и "междудневни и междуседмични почивки" за случая е ирелевантно. Същественото е, че е налице заповед за полагане на труд извън установеното редовно работно време по смисъла на чл. 20, ал. 1 от Инструкцията, което налага оформянето му по предвидения в същата ред и този ред не е спазен. Неоснователна се явява и касационната жалба на Големанов в частта на решението на АССм, касаеща присъждането на направените от него разноски. Действително, в чл. 143, ал. 1 от АПК е предвидено, че "Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт". Това обаче не става служебно от съда, а е следствие редовно и своевременно направено искане на страната до съда, за присъждане на тези разноски. За първи път такова искане е направено пред АССм с "Писмените бележки", изготвени от процесуалния представител на Големанов, представени на съда след приключване на съдебните пледоарии. Това лишава другата страна от възможността да реагира и да вземе становище относно основателността на искането за присъждане на разноски и техния размер. При правилно установената от АССм фактическа обстановка, фактическите и правни изводи на съда при постановяване на съдебния му акт са правилни и законосъобразни. По изложените съображения, касационните жалби се явяват неоснователни, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По делото, с постъпилото на 29.09.2014 г. "Писмено становище" от процесуалния представител на Големанов, е направено искане за присъждане на направените от последния разноски за касационната съдебна инстанция. С оглед изложените правни изводи на ВАС, същото се явява неоснователно, поради което следва да се отхвърли като такова. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС