Решение № 10990 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14934/2018 г.

Решение № 10990 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14934/2018 г., I о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на Д. Методиева срещу решение № 4490 от 03 юли 2018 г., постановено по адм. дело № 8609/2017 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение с твърдения, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че съдът не е извършил пълен анализ на събраните доказателства, като не е отчел данните относно поведението и личността на задържаната и обстоятелството, че в края на работния ден, в който е осъществено задържането, е станало ясно, че няма извършено престъпление. Прави искане оспорваното решение да се отмени. Ответникът по касация полицейски орган М. Якимов – полицай при 04-то РУ – СДВР оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като се запозна с фактите по делото и доводите на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Д. Методиева срещу заповед за задържане на лице № 228 зз-992 от 19 юни 2017 г., издадена от полицейски орган – М. Якимов – полицай при 04 РУ на СДВР - София, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) задържане за срок до 24 часа на Д. Методиева. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че на 19 юни 2017 г. в 11, 10 часа ответникът в настоящото произодство в качеството му на полицейски служител издал заповед № 228 зз-992 от 19 юни 2017 г. за задържане на лице, с която жалбоподателката е задържана за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР при наличие на данни за извършено престъпление по "чл. 325в от НК – домашен любимец причинил телесна повреда". По рано на същата дата полицай Якимов бил изпратен в [адрес] във връзка с получен сигнал за ухапано от куче дете, като на място установил лицата В. Андасаров, Д. Методиева и Я. Карастоянов. Андасаров дал обяснения, че както се разхождал около адреса видял куче, порода Питбул, да захапва малко дете по крака. Родителите на детето го закарали в лечебно заведение. Методиева съобщила, че при разходката на кучето, последното се измъкнало от каишката и ухапало детето. Бил разпитан и собственикът на кучето Карастоянов. Около 13, 30 часа полицай Якимов бил повторно изпратен на същия адрес, като Методиева е била задържана и доведена в 04 РУ СДВР. На адреса в 11, 40 ч. e била и инспектор Тошева, пред която Р. Цветкова обяснила, че същия ден, както вървяли с дъщеря й по ул. "Котленски проход", били застигнати от куче без намордник или повод. Цветкова първоначално го изгонила, но след това кучето се върнало и захапало дъщеря й за десния крак в областта на обувката и я съборило. Кучето свалило обувката и отново захапало детето по крака. Цветкова вдигнала детето и се качила в такси, за да се скрие от кучето, а шофьорът ги откарал до дома им, където срещнали съседа им Андасаров. Цветкова извикала съпруга си и заедно завели детето в лечебно заведение, където било прегледано и освободено за домашно лечение. Разпитаната в качеството й на свидетел И. Кънова посочила, че видяла кучето да тича без намордник или повод, след това на два пъти кучето тръгвало към нея, но тя го прогонила с торбите си, а после видяла тичащо момиче, държащо повод в ръцете си. За обстоятелствата по случая в същия ден, 19 юни 2017 г., са съставени две докладни записки от присъствалите полицейски служители Якимов и Тошева, неразделна част от административната преписка. На 20 юни 2017 г. в 04 РУ СДВР е образувана преписка 2283 МК-1413-20 юни 2017 г. по сигнал на Р. Цветкова, относно неполагане на грижи за домашно животно на 19 юни 2017 г. от 10, 50 часа до 11 часа, в резултат на което е причинена средна телесна повреда – захапано дете по десния крак, изпратено на 11 декември 2017 г. в СРП за прекратяване. За да отхвърли жалбата, съдът от правна страна е изложил подробни съображения, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на материалноправните и административнопроизводствените правила. Посочил е, че задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок от 24 часа е принудителна административна мярка, за прилагането на която е необходимо да са налице достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило престъпление. За прилагането на мярката не е необходимо да са събрани категорични доказателства, установяващи участието на лицето в извършено престъпление. Задържането като принудителна административна мярка се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, като целта на мярката не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. Съдът е посочил, че в конкретния случай, към момента на издаване на оспорената заповед за задържане не е имало информация за степента на телесното увреждане на детето, но е имало данни, че кучето порода Питбул се е намирало под надзор на Методиева, когато се е изхлузило от повода и е захапало крачето на малолетното дете. Тази фактическа обстановка очертава достатъчно данни за съпричастност на Методиева към извършено престъпление, което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Съдът е посочил, че този извод не се променя от обстоятелството, че образуването в 04 РУ СДВР производство е било изпратено на СРП с мнение за прекратяване, доколкото към момента на постановяването на задържането са налице обстоятелства, обосноваващи предположението, че лицето е извършило или е съпричастно към престъпление. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Съдебният акт е постановен при материалноправните изисквания на приложимата нормативна уредба, а формираните правни изводи са обосновани и законосъобразни. Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган – полицейски орган по чл. 57 ЗМВР, съдържа задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2 ЗМВР и че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Фактическите основания, мотивиращи една заповед за задържане, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в престъпление, а не с категоричното му уличаване в извършването на такова. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. За прилагането на тази ПАМ законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Правилни са изводите на съда, че заповедта съдържа задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2 ЗМВР и че е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В случая задържането е извършено именно поради наличието на предположение за извършено престъпление, при фактическа обстановка, отразена в достатъчна степен от полицейския орган в заповедта, която сочи, че лицето е задържано на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, при данни за извършено престъпление по чл. 325в от Наказателния кодекс – "домашен любимец причинил телесна повреда". Правилна е преценката на съда, че с оглед датите на съставянето им и данните в тях, докладните записки, съставени на 19 юни 2017 г. и съставляващи неразделна част от административната преписка, се отнасят към фактическите основания за издаване на заповедта и с тях се сочат обстоятелствата, които мотивират полицейският орган да издаден заповедта за задържане. С оглед на гореизложеното, неотносими към законосъобразността на акта са сочените от касационния жалбоподател обстоятелства, че последната има установен адрес на местоживеене, че е съдействала на органите на МВР и не е допускала антиобществени прояви, както и че животното не е нейна собственост. Неоснователен е аргументът, че процесуално-следствените действия по случая са извършени в рамките на работния ден на 19 юни 2017 г., когато било установено също, че захапаното при инцидента дете няма наранявания, в резултат от което Методиева е освободена в 10, 20 часа на 20 юни 2017 г. Наложената принудителна административна мярка не е създала по-големи ограничения на правата на лицето от предвидените в закона с оглед обезпечаване на работата на полицейските органи по разкриване и предотвратяване на престъпленията. Интензивността на извършваните процесуални действия е без значение за законосъобразността на издадената заповед. Принудителната административна мярка има превантивен и преустановителен ефект, прилага се независимо от това дали престъплението е установено по несъмнен начин, поради което действията на оторизираните органи по разследването на извършеното престъпление нямат отношение към нейната законосъобразност. Заповедта не противоречи и на целите на закона за защита на обществения интерес чрез незабавна намеса при наличните конкретни данни за извършено престъпление. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,