Решение № 398 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12720/2010 г.

ВАСПетчленен състав11.01.2011 г.докладчик Светла Петкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8825 от 28.06.2010 г., постановено по административно дело № 3546 по описа за 2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е отменено решение 84 от 19 февруари 2010 г. на Министерския съвет за обявяване на обект "Водна учебна спортна база" на Националната спортна академия "Васил Левски" - Несебър" за обект с национално значение в частта относно поземлен имот с идентификатор № 51500.510.141 по кадастралната карта на гр. Несебър. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 398 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12720/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени три касационни жалби, както следва: 1. от Министерство на образованието, младежта и науката, чрез процесуалния представител по пълномощно Йовко Иванов Йовчев - държавен експерт в дирекция "Държавна собственост и обществени поръчки"; 2. от Министерски съвет на Република България, чрез упълномощения държавен експерт в дирекция "Правна" Десимила Илиева Тодорова и 3. от Национална спортна академия "Васил Левски" - София, представлявана от ректора й проф. Лъчезар Димитров, против решение № 8825 от 28.06.2010 г., постановено по административно дело № 3546 по описа за 2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е отменено решение 84 от 19 февруари 2010 г. на Министерския съвет за обявяване на обект "Водна учебна спортна база" на Националната спортна академия "Васил Левски" - Несебър" за обект с национално значение в частта относно поземлен имот с идентификатор № 51500.510.141 по кадастралната карта на гр. Несебър. В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост на решението като постановено по недопустима жалба на лице без правен интерес от оспорването и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се обезсилване, евентуално отмяна на решението. Ответникът Иван Георгиев Костов от гр. Несебър, чрез процесуалния си представител оспорва касационните жалби. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбите. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира касационните жалби за допустими като подадени от страни по делото, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение, тричленен състав на ВАС-второ отделение приема за допустима жалбата на Иван Георгиев Костов, в качеството му на собственик на ПИ № 51500.510.141 по КК на гр. Несебър, посочен в т. 1 на оспореното решение на МС и за основателна поради материална незаконосъобразност на решението като постановено без годно правно основание и в нарушение на чл. 47а, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС). Решението е валидно, допустимо и правилно. Собствениците на поземлени имоти, изрично включени в територията, обявена за обект с национално значение с решението на МС, имат право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. Решението засяга упражняването на собственическите им правомощия. Определянето на обект като такъв с национално, регионално или местно значение, не се отразява върху правото на собственост, но от него настъпват промени в териториалния му статут, с което се засягат правата на собствениците. Ответникът по касация Иван Георгиев Костов, легитимирал се като собственик на ПИ № 51500.510.141 по КК на гр. Несебър, включен в площта на обявения с акта на МС обект с национално значение, е процесуално легитимиран да го оспори, поради което жалбата му правилно е приета за допустима от първоинстанционния съд. Разгледано по същество оспореното съдебно решение е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Съгласно специалната норма на чл. 47а, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) обекти с национално значение са спортните обекти и съоръжения - публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия "Васил Левски". Следователно, качеството на един имот като обект с национално значение произтича директно от закона, при наличие на посочените в чл. 47а, ал. 3 от ЗФВС предпоставки - обектът да е публична държавна собственост и да е бил предоставен на НСА за ползване от Министерския съвет по реда на чл. 6 и чл. 10 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост (ППЗДС). В този смисъл направените от тричленния състав правни изводи съответстват на установените по делото факти - ПИ № 51500.510.141 по КК на гр. Несебър е частна собственост на Иван Георгиев Костов, а не публична държавна собственост. Не е издаван акт на МС по реда на ЗДС и ППЗДС, посредством който същият поземлен имот да е бил предоставян за управление на НСА "Васил Левски". Следователно не са налице предпоставките на чл. 47а, ал. 3 от ЗФВС, за да придобие процесния имот качеството на "обект с национално значение". Материална компетентност за обявяване на имот за обект с национално значение не произтича и от нормата на § 5, т. 62 от допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ), посочена като правно основание за издаване на решението на МС. Тази законова норма има характер на легална дефиниция, систематическото място на която е в "допълнителните разпоредби". Съгласно чл. 32, ал. 2, т. 3 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА), в допълнителните разпоредби се включват обяснения на думи или изрази, които се употребяват многократно в нормативния акт или чието обяснение не е възможно да се даде в съответния текст. Тоест, това е норма по отношение на нормите - без самостоятелно съдържание (не съдържа правило за поведение, а още по-малко създава правомощия). В този смисъл посочената разпоредба не съставлява правно основание за издаване на акт със съдържание и последици като оспорения. Обжалваното решение, с което той се отменя в частта касаеща имота на оспорващия, съответства на материалния закон и се обосновава със събраните по делото доказателства. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания по чл. 209 от АПК и обжалваното първоинстанционно решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,

Цитирани разпоредби

1