Решение № 6401 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13896/2014 г.

Решение № 6401 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13896/2014 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кристина Андреева Йосифчева от гр. София, чрез процесуалния й представител, против Решение № 3797/9.06.2014 г., постановено по адм. дело № 9118/2013 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 274/30.05.2013 г. на Столичен общински съвет, по Протокол № 40/30.05.2015 г. за одобряване проект за подробен устройствен план - план за регулация и план за застрояване (ПУП-ПРЗ) на ж. к. "Крива река", район "Красно село", в частта му относно одобрения проект на план за застрояване на УПИ IV - 261 и УПИ ХIII - 332, кв. 13. Също Кристина Андреева Йосифчева е осъдена да заплати на Столичен общински съвет сумата от 600, 00 (шестотин) лева, представляващи направените разноски по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира направените по делото разноски за настоящата съдебна инстанция. Кристина Андреева Йосифчева е подала и частна жалба против Определение № 4402/15.09.2014 г., постановено по адм. дело № 9118/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което в производството по чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК искането й за изменение на решението в частта му за разноските е отхвърлено. Моли за отмяната му. Ответникът - Столичен общински съвет не изразява становище по касационната и частната жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а при условията на алтернативност изразява становище за неоснователност на касационната жалба и частната жалба. Върховният административен съд намира допустимите касационна и частна жалби, подадени от надлежна страна срещу подлежащи на обжалване съдебни катове в преклузивните срокове по чл. 211, ал. 1 от АПК и чл. 230 от АПК. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения: По касационната жалба: Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Кристина Йосифчева срещу Решение № 274/30.05.2013 г. на Столичен общински съвет по Протокол № 40/30.05.2015 г. за одобряване проект за подробен устройствен план - план за регулация и план за застрояване (ПУП-ПРЗ) на ж. к. "Крива река", район "Красно село", в частта му относно одобрения проект на план за застрояване на УПИ IV - 261 и УПИ ХIII - 332, кв. 13. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че решението е прието от компетентен орган, при спазване на предписаната от закона форма и на административнопроизводствените правила. Установил е, че административният акт е издаден в съответствие с целта на закона, с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и при съобразяване с условията в чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Също така от съдебно-техническата експертиза е констатирано, че устройствените показатели, отразени в матрицата на обжалвания ПУП отговарят на предвижданията на ОУП и на ЗУЗСО. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че Йосифчева е собственик на идеална част от дворно място и сграда в имот пл. № 18, в кв. 13, по плана на гр. София, м. "Крива река", въз основа на нотариален акт № 186, т. ХIII, дело № 2037/80 г. (л. 7 от първоинстанционното дело) и удостоверение за наследници (л. 8 от първоинстанционното дело). Процесният недвижим имот попада в обхвата на Решение № 274/30.05.2013 г. на Столичен общински съвет по Протокол № 40/30.05.2015 г. за одобряване проект за подробен устройствен план - план за регулация и план за застрояване (ПУП-ПРЗ) на ж. к. "Крива река", район "Красно село", изработено въз основа на допускане на главния архитект на Столична община, със Заповед № РД-09-50-1332/26.11.2009 г. за одобряване на застроителен и регулационен план заедно с кадастралната основа на м. "Крива река". По отношение на имота на оспорващата - УПИ IV - 261, кв. 13 се предвижда средно етажно застрояване, сключено/свързано застрояване със съседен УПИ ХIII - 332, кв. 13, при обща регулационна граница между двата имота. Въз основа на приетото заключение на вещото лице, съдът е направил правилен и обоснован извод за законосъобразност на плана в тази му част. От заключението на вещото лице се установява, че процесният ПУП досежно УПИ IV - 261 и УПИ ХIII - 332, кв. 13 отговаря на ОУП на Столична община като попада в устройствена зона "жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване - "Жк", поради което не се установява нарушение на нормата на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ, а именно, че всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на устройствените планове от по-горна степен. В случая такъв е ОУП на гр. София, който е основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища. Предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове - по аргумент на чл. 104, ал. 1 от ЗУТ. Предназначението на двата имота не се променя, както и предвижданията в тях съответстват на устройствената зона - "Жк". Отговарят на нормативите за застрояване, съгласно Приложение към чл. 3, ал. 2, позиция 2 ЗУЗСО, при съобразяване на залегналите в нормативния акт показатели, при съобразяване на зоната, в която попадат - плътност на застрояване, Кинт, плътност на озеленяване и височина (подробно описани в СТЕ и възприети от инстанцията по същество). Следователно устройствените показатели, заложени в обжалвания ПУП - ПРЗ, в оспорената му част, отговарят са в рамките на нормативно допустимите параметри и ограничения за жилищния комплекс и отговарят на действащия Общ устройствен план на Столична община. На следващо място, първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, изискваща от административния орган да прилага онези мерки, които са по-благоприятни за гражданите, чиито права са засегнати от административния акт. Преценката за целесъобразност и икономичност на плана е извършена както по отношение на ПУП-ПРЗ, в оспорената му част, така и по отношение на двата имота, предвид правата и интересите на всеки отделен адресат на предвижданията. Съдът като е извършил преценка по критериите на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ (за икономичност и целесъобразно устройство на територията) и на чл. 6, ал. 2 от АПК (съразмерност), не е установил, че с одобряване на плана е налице по-благоприятно застрояване, е постановил правилно решение, при спазване на относимите материалноправни разпоредби, поради което следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: По реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Административен съд София - град се е произнесъл с Определение № 4402/15.09.2014 г. като е отхвърлил молбата от 3.07.2014 г. на Кристина Йосифчева за изменение на Решение № 3797/9.06.2014 г., постановено по адм. дело № 9118/2013 г., по описа на същия съд, в частта му за разноските. За да се произнесе по искането за намаляване размера на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение от 600, 00 (шестотин) лева на 150, 00 (сто и петдесет) лева, съдът е посочил, че конкретният размер на дължимото възнаграждение, съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се преценява към момента на възникване на основанието за присъждане на претенцията. Определението е правилно. Съдът правилно присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение на административния орган, в минималния размер по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г., в приложимата й редакцията изменението й с ДВ, бр. 28/2014 г. Съобразил се е с изменението в цитираната Наредба и по-точно с приложимата материалноправна норма, в редакцията й към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд - 8.05.2014 г., т. е при настъпилото вече изменение в разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Инстанцията по същество правилно е преценила действащото право, поради което като не е уважила молбата за изменение на решението, в частта му за разноските, е постановила правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,