Решение № 4352 от 25.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главен архитект на Община Сливен, подадена чрез процесуалния представител юрк. Стойчева, срещу Решение 241 от 14.11.2022 г., постановено по адм. дело 341/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отменен мълчалив отказ на главния архитект на Община Сливен за издаване на виза за проектиране по заявление вх. 4704-3188/12.08.2022 г., подадено от Орми Ел ООД, и е изпратено делото като преписка на главния архитект на Община Сливен за произнасяне по искането за издаване на виза за проектиране, както и е осъдена Община Сливен да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е отменил оспорения мълчалив отказ, тъй като изграждането на процесния строеж не е включен в случаите по чл. 140, ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, в които е задължително издаването на виза за проектиране. Излагат се доводи относно липсата на нормативна уредба, изискваща издаването на виза за проектиране за процесния строеж. Претендира се отмяна на съдебното решение и присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Орми Ел ООД, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. В приложени по делото писмен отговор и писмено становище, чрез процесуалния си представител адв. Орманов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателностна касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Сливен е образувано по жалба на Орми Ел ООД срещу мълчалив отказ на главния архитект на Община Сливен по заявление вх. 4704-3188/12.08.2022 г., с което жалбоподателят е поискал издаване, на основание чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, на скица с виза/или виза за проектиране на фотоволтаична централа с мощност 200 kW в имот с идентификатор 67338.417.323 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, съставляващ УПИ II - 323. Съгласно приложени по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 13, том III, рег. 3417, дело 340/2021 г. и скица 15-734539/01.07.2022г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Сливен, жалбоподателят се легитимира като собственик на имот с идентификатор 67338.417.323, който имот попада в територия с трайно предназначение урбанизирана, и е с начин на трайно ползване ниско застрояване. Установява се по делото също така, че в срока по чл. 140, ал. 7 от ЗУТ главният архитект на Община Сливен не се е произнесъл по заявление вх. 4704-3188/12.08.2022 г. Съгласно приложено като част от административната преписка писмо изх. 4704-3187/1/09.09.2022 г. главният архитект на Община Сливен е уведомил заявителя, че ако поддържа инвестиционното си намерение следва предварително да преотреди УПИ II 323 в кв. 229 по плана на м. Дюлева река, СО Изгрев, предназначен за вилно застрояване, за допустими съгласно зоната дейности, допускащи съществуващата в имота сграда да е основно застрояване. За да отмени оспореният мълчалив отказ първоинстанционният съд е приел, че компетентен да се произнесе по искането за издаване на виза за проектиране е главният архитект на общината, съгласно чл. 140, ал. 7 от ЗУТ, който в законоустановения срок не се е произнесъл. Прието е от съда още, че са налице в пълен обем материалноправните предпоставки за произнасяне по заявлението на жалбоподателя за издаване на исканата виза за проектиране -подадено е заявление до компетентния орган, заявителят има качеството на възложител, за поземления имот е налице действащ подробен устройствен план, липсва предвидена в закона забрана за издаване на поисканата виза и е платена определената такса, както и че в случая не е налице забрана по смисъла на чл. 140, ал. 6 от ЗУТ за издаване на виза за проектиране. Административният съд е обосновал извод, че след като заявлението за издаване на виза за проектиране е подадено от лице, имащо право да получи административния акт и липсват данни за неизпълнение на техническите изисквания за постановяване на акта, мълчаливият отказ на главния архитект на Община Сливен е незаконосъобразен, поради противоречие с чл. 140 от ЗУТ и с целта на закона, като в тази връзка не може да се сподели тезата на административния орган, че не е налице мълчалив отказ, тъй като за изграждане на фотоволтаична централа не е задължително издаването на виза. Според съда неоснователно е и твърдението на административния орган, че с издаването на скица на 15.08.2022 г. е изпълнил задълженията си по подаденото заявление, тъй като процесното заявление е за издаване на виза за проектиране, каквато не е издадена, а и скицата от 15.08.2022 г. е издадена по заявление с друг входящ номер. По отношение на приложеното по делото писмо на административния орган от 09.09.2022 г. първоинстанционният съд е приел, че същото няма характер на изричен отказ за издаване на виза, доколкото, видно от съдържанието му, то има уведомителен характер във връзка с бъдещи съгласувателни процедури и не би могло да бъде определено като индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ за издаване на виза за проектиране по реда на чл. 140 от ЗУТ. От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. С оглед на това визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план - план за застрояване. Според определението, дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗУТ застрояване е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти. Правилен е извода на съда, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, че в конкретния случай са налице предпоставките за издаване на поисканата от Орми Ел ООД виза за проектиране на фотоволтаична централа с мощност 200 kW и оспореният мълчалив отказ на административния орган е незаконосъобразен. Както и правилно е приел съдът, след като искането за издаване на виза за проектиране е подадено от лице, имащо качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ в съответствие с изискването на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, за поземления имот е налице действащ ПУП, заплатена е предвидената за административната услуга такса и не се установяват данни за неизпълнение на технически изисквания за постановяване на акта, то касаторът, като компетентен орган по чл. 140, ал. 7 от ЗУТ е следвало да издаде поисканата виза за проектиране. В тази връзка следва да се има предвид, че в случая е поисканато издаване на виза за проектиране в хипотезата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ , т. е. като копие извадка, от действащия ПУП за УПИ II 323, която норма не ограничава случаите на издаване на виза за проектиране. Поради това в случая се явява неприложима нормата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ и неоснователни твърденията на касатора, че правото да се иска и получи виза за проектиране е само в случаите по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. Обстоятелството, че цитираната разпоредба определя случаите, в които е задължително издаването на виза за проектиране не обосновава извод, че извън тези случаи не следва да бъде издавана виза за проектиране когато такава е поискана от възложител и не са налице други законови пречки за това. Единствената законова разпоредба, която изрично въвежда забрана за издаването на виза за проектиране, както правилно приема първоинстанционният съд, е чл. 140, ал. 6 от ЗУТ, съгласно който не се издава виза за проектиране за обекти на техническата инфраструктура, какъвто безспорно процесната фотоволтаична централа не е при съобразяване нормата на § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ, във връзка с чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, както и на обстоятелството, че фотоволтаичните централи до 1 МW са строежи шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и същите не се предвиждат с устройствените планове. Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно и възражението на касатора, че след като визата за проектиране не се издава задължително за обектите по чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, то и административният орган не дължи произнасяне с изричен акт и оспореният мълчалив отказ се явява законосъобразен. Действително, с цитираната разпоредба законодателят е предвидил обеклечен ред за издаване на разрешения за строеж, без одобряване на инвестиционни проекти, за монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1 МW включително към съществуващите сгради в урбанизираните територии, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции и в прилежащите им поземлени имоти. Процесната фотоволтаична централа, с оглед на посочената мощност от 200 kW, безспорно представлява инсталация за производство на електрическа енергия, а не централа по смисъла на § 1, т. 70 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, и като такава попада в приложното поле на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ и за нея не се изисква одобряване на инвестиционен проект, за да бъде издадено разрешение за строеж. Това законодателно разрешение, което е отклонение от общия ред на ЗУТ /с одобряване на инвестиционни проекти/ за изграждане на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, без ограничение на мощността - строежи от първа до трета категория по чл. 137, ал. 1, т. 1, б. з, т. 2, б. ж и т. 3, б. д от ЗУТ, действително не изисква издаването на виза за проектиране, доколкото същата е свързана с последващото изготвяне на инвестиционни проекти, но същото обаче не води до забрана за издаване на виза за проектиране за монтаж на инсталация за производство на електрическа енергия с мощност до 1 МW в случаите когато възложителят на това инвестиционно намерение поиска издаването на такава. Липсата на изискване за издаване на виза за проектиране и наличието на по-лек разрешителен режим за издаване на разрешение за строеж в процесния случай не обосновава извод за законосъобразност на отказа на административния орган /мълчалив или изричен/ да извърши административна услуга в случаите когато възложителят е поискал и издаване на виза за проектиране за реализиране на своето инвестиционно намерение в хипотезата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, какъвто безспорно е и процесния случай. С оглед на това решаващият правен извод за основателност на жалбата и незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ на главния архитект на Община Сливен е правилен, възприет е в унисон с материалния закон. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че правилен е и извода на съда, че приложеното по делото писмо изх. 4704-3187/1/09.09.2022 г. на главния архитект на Община Сливен няма характер на изричен отказ за издаване на виза за проектиране. От една страна това писмо е изпратено на жалбоподателя във връзка с подаденото от него заявление вх. 4704-3187/12.08.2022 г. за издаване на виза за проектиране на фотоволтаична централа с мощност 30 kW върху сграда, което заявление е различно от това, по което е постановен оспореният в настоящото производство мълчалив отказ. От друга страна писмото има само уведомителен характер и то по отношение на бъдещите съгласувателни процедури с електроразпределителните дружества. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Сливен е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такива в размер на 1250 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 17.03.2023 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,